Чудото на витамините

С края на лятото и настъпването на първите по-хладни дни повечето хора започват да мислят какво да направят, за да не се разболяват от простуда или грип. И с досада си припомнят есенно-зимните месеци, когато работните бюра се обсипват с пакетчета носни кърпички, чаши с чай, шишенца сиропи за кашлица и неизменно търкалящите се флакони с мултивитамини. Последните всеки ги пие с надеждата поне този път вирусът да го отмине, да пребори стреса и неотменната преумора. Други заместват шумящата таблетка с чаша сок, две ябълки или мед с лимон. Както обикновено, истината е някъде по средата.
"Всичколозите" на работното място обикновено дават и ценни съвети - консумирайте повече храни, богати на витамини, които да засилят защитните функции и да държат болестите настрана. Това не се постига никак лесно, дори е невъзможно. Животът не е толкова простичък.
Наясно с това е бил и руският лекар Николай Лунин, който през 1880 г. е открил витамините. Оттогава не са стихнали и споровете за опасностите и ползите от "комплексните витамини на таблетки". Преди 130 години Лунин произвел изкуствено мляко, синтезирайки всички известни на науката по това време съставки: мазнини, соли, захар, казеин. Въпреки това опитните мишки, хранени с това мляко, бързо губели сили и умирали. А мишките, които пиели натурално мляко, били здрави и активни. Така ученият направил невероятното си откритие, че в храната има още незаменими вещества, без които правилното функциониране на организма е невъзможно. И витамините били открити.
Думата "витамини" или "амини на живота" е изобретение на поляка Казимир Функ. Точно преди 100 години, през 1911-а, той успява да изолира от оризови люспи амин (вид органично съединение с молекулна структура, подобна на тази на амоняка - всъщност витамин В1), който смята за много съществен за човешкия живот. Въпросното вещество лекувало болестта бери-бери и Функ го нарекъл витамин (от думата "вита" - живот, и "амин" - съдържащ азот). И преди да стане ясно, че не всички витамини имат аминна група (витамин С например не съдържа такава), името вече се наложило. Днес са известни около 30 витамина, които влияят пряко или като активни съставки на ензими на растежа, обмяната на веществата, функциите на имунната, нервната, ендокринната система, кръвообразуването, кръвосъсирването и пр.

Трябват ли ни хапчета?

Един от най-важните въпроси, свързани с витамините, идва на дневен ред през ХХ век, когато започва тяхното изкуствено синтезиране. Мненията "за" и "против" мултивитаминните хапчета са различни. Независимо на кого ще решите да вярвате, в някои случаи организмът наистина се нуждае допълнително от витамини. А дозите зависят от начина на живот, възрастта, пола и професията, от храната и пр. Тук самодиагностиката трябва да отстъпи пред думата на лекарите и фармаколозите.
Полезно е все пак да знаем с какви храни можем да задвижим основните бутончета на организма ни.

Витамин А

Лесно можем да си го набавим чрез консумацията на черен дроб, жълтък, моркови, спанак, домати, кайсии. С приема на дневна доза от 1 мг си осигуряваме правилното функциониране на клетъчните тъкани, което засилва имунната система и предпазва организма от вирусни и бактериални атаки.

Витамин Е

Съдържа се в олиото, млякото, кравето масло, яйцата, натуралния шоколад, както и в пълнозърнестия хляб. Увеличава възможностите на организма да надвива инфекциозните болести.

Витамини В5 и В1


Можем да ги набавим с консумацията на житни кълнове, бъбреци, месо, риба, черен дроб, соя, сушени зеленчуци, пълнозърнест хляб. На ден препоръчителният прием на витамин В5 е от 6 до 10 мг, като основното му качество е, че формира в организма антитела, които успешно борят инфекциите. В1 засилва нервната система и възстановява психическото равновесие.

Витамин С

Най-голямо количество се съдържа в касиса, магданоза, зелените зеленчуци, шипките, броколите, както и в цитрусовите плодове. На ден е препоръчително да се приема около 100 мг от него, като това стимулира образуването на бели кръвни тела и повишава защитните сили на имунната система.

Витамин D

Набавяме си го чрез риба тон, черен дроб, яйчния жълтък, сардината, гъбите, кравето масло, сиренето. Отговаря за снабдяването на организма и правилното оползотворяване на необходимите му калций и фосфор, които заздравяват зъбите, но в същото време успешно предпазват и от настинка.

Формулата на младостта

Защо щуката може да доживее до 200 години, а пеперудата - няколко часа? Защо различните животни имат различна продължителност на живота и възможни ли са изменения? Може ли да се продължи младостта на човека? Има ли витамини за... младост? Достатъчно сериозни въпроси, които години тормозят учените. Днес те вече са малко по-наясно, защото са установили, че съществуват витамини, които се противопоставят на т.нар. свободни радикали и намаляват риска от развитието на многото заболявания и стареенето. Това са А, С, Е и селен (Se). Всеки от тези четири витамина е забележителен и сам за себе си, и в "отборната" игра.
Преди слабо популярен, днес витамин Е се "къпе в слава". Именно той участва в състава на много козметични кремове за премахване на бръчките и подмладяване на кожата. Използвайки витамин Е, помагаме на всички клетки в организма да се обновят, а на кръвоносните съдове - да станат по-еластични.
Другият защитник на младостта е селенът. Елементът се намира в почвата, откъдето се поглъща от растенията. До нас достига чрез растителните и животинските продукти. Селенът допълва работата на витамин Е и помага на организма да изработи фермент, който се противопоставя на окислителните реакции.
Витамин А стабилизира нашите клетъчни мембрани и участва в обменните процеси. Този витамин постъпва в организма ни във вид на бета-каротин от плодовете, зеленчуците, черния дроб и рибеното масло. В организма става превръщането на бета-каротина във витамин А, който ни защитава от рак, поддържа състоянието на кожата и зрението ни.
На мнозина витамин С е познат като аскорбинова киселина, което на латински означава "без скорбут". Какви са неговите заслуги ли? Той участва (самостоятелно и "отборно" с А, Е и Se) във всички окислително-възстановителни реакции на нашия организъм и активизира храносмилателните ферменти. Този витамин засилва активността на онези клетки на кръвта, които унищожават възбудителите на болестите. И се борят с антиоксидантите.
Погледнато така, всичко изглежда много просто и ясно. Важен е обаче балансът на витамините и редовната им употреба. Не е проблем, ако за кратък период от време организмът изпитва недостиг на витамини. За да има неприятности, човек трябва да остане без тях по-дълго време - над шест месеца дефицит вече са риск. Ако все пак мислите, че сте в опасност, разходете се до аптеката или до плод-зеленчука. Изборът е ваш - мандарини или мултивитамини.


Любопитно за царевицата

Американски експерти стигнаха до заключението, че редовното ядене на царевица набавя на организма всички необходими витамини. Резултатите от изследване на 15 000 души, проведено от Центъра за човешко хранене, показват, че хората, които консумират царевица всеки ден, си набавят с 22% повече от полезните за организма влакна, които са задължителни при правилна и здравословна диета. Царевицата е богата на въглехидрати, магнезий, фолиева киселина, протеини и други много важни хранителни вещества и намалява риска от сърдечни заболявания.


Шипката - С бомба

Често, когато се разболеем, ни препоръчват да ядем лимони. Основният аргумент е, че те са богати на витамин С. Дали е така? Това е по-скоро мит. Лимонът наистина съдържа витамин С, но не толкова, колкото мнозина си мислят. Във всеки 100 г лимон се съдържат 50 мг витамин C. В същото количество портокал той е 70 мг, а в кивито - 100 мг. За учудване на мнозина в 100 г червена чушка има 190 мг витамин С. Друг богат на витамин C плод, който може да се намери в по-южните краища на България, е хинапът (в някои населени места е известен и като финап). В 100 г от неговите плодове се съдържат 500 мг витамин С, а плодовете на шипката са направо С бомба - 100 г от тях съдържат 2000 мг витамин С.
Сред най-богатите на витамин С плодове се нареждат слива какаду и каму-каму. Родината на слива какаду е Австралия и вероятността да намерите този плод у нас не е голяма, но това не пречи да има концентрация на витамин С от 3200 до 5000 милиграма на грам, което го прави плода с най-високо съдържание на витамин С. Каму-каму - плодът на високото дърво, растящо в дъждовните гори на Амазония, може да се открие в Перу и Бразилия. Плодовете му са малки и червеникави, но хранителните вещества всъщност се намират в корените. Поради трудния си добив те са много скъпи и рядко ги има на свободния пазар. Съдържат цели 2800 милиграма витамин С на грам.


Покана за суши

Представете си лекарство, което да заздравява костите, да подсилва имунната система и да намалява риска от диабет, сърдечни болести, високо кръвно и рак едновременно. Възможно ли е? Според някои изследвания това е витамин D. Според проучване на American Journal of Clinical Nutrition повече от половината от всички възрастни и деца имат по-малко от необходимите нива на витамин D, а при 10% той сериозно липсва. Но това не означава да започнем да поглъщаме витамини в огромни количества. Какъв е идеалният прием на витамин D за организма тепърва предстои да се проучва. Наблюденията не доказват, че приемът на големи количества от витамина подобрява здравето. Логиката е обратна - здравите хора правят неща, които покачват стойностите на витамин D. Според проф. д-р Джоан Мансон от Харвард "хората може да имат високи стойности на витамин D, защото спортуват или приемат ултравиолетови лъчи от стоенето навън. Или просто защото правят неща, които действат добре на здравето им".
Витамин D се намира навсякъде в тялото ни и е като сигнална система за клетките. Приемът на витамин D трябва да е премерен и предписан от специалист, защото надвишените количества водят до риск от сърдечни болести, рак, диабет - т.е. болестите, с които всъщност витамин D се бори.
Нивата на витамин D в организма зависят от това дали кожата ни е тъмна или светла, къде живеем, колко време прекарваме на открито, какви количества млечни продукти и риба консумираме. За набавяне на витамин D без хранителни добавки човек трябва да увеличи престоя на слънце, да похапва повече риба и да пие поне по 250 мл мляко на ден. Не е ли това достатъчно добър повод да поканите приятелите си на суши?


Митове и истини

Днес знаем, че за да оцелеем, имаме нужда от витамин А, В1, В2, В3, В5, B6, B7, B8, B9, B12, B15, C, D, Е, К... Най-интересното е, че организмът не може да синтезира самостоятелно витамините, затова трябва да си ги набавяме "отвън". През годините обаче все по-често се натрапват различни митове и предразсъдъци за витамините, налагани от "експерти", "специалисти" и "лечители". Нека обърнем по-сериозно внимание и да не се поддаваме на митовете. Ето някои от тях:
1. Витамините на таблетки са чиста химия.
Всъщност витамините, които се произвеждат от фармацевтичната индустрия, са идентични с тези, които се съдържат в храните. Например витамините В2 и В12 и във фармацията, и в природата се получават от микробната синтеза, витамин С се произвежда от глюкоза, витамин РР се абсорбира от корите на цитрусови плодове, арония и т.н. Как тогава да ги наричаме "чиста химия"? Лечебните курсове с различни витамини помагат за решаване на сложни проблеми със здравето. Витамин Е например се използва при лечение на безплодие, а фолиевата киселина е важна за репродуктивните функции на жените.
Някои често казват, че хапчетата не са толкова полезни, колкото пресните плодове и зеленчуци. А дали плодовете и зеленчуците имат трайност колкото таблетките? А какво да кажем за незначителното съдържание на витамин С например в пържени, консервирани и варени храни?
2. Една ябълка на ден стига
Една ябълка дневно не може да реши проблемите ни. Например за най-важните витамини от група В и мастноразтворимите А, Е и D, тъй като те не се съдържат в зеленчуците, а във високо калоричните храни - бъбреци, яйца, месо, мляко, растително масло, във външната обвивка на зърнените култури, където са концентрирани много витамини и минерали в големи количества (кафяв ориз, просо, овес и др.), и освен това количеството, което ядем всеки ден, едва ли е достатъчно, за да си набавим това, което ни е нужно. Приемането на мултивитамини винаги ще е от значение.
За съжаление не е вярно и твърдението, че здравословната храна е достатъчна. Нашите предци е трябвало да изяждат много повече храна в съответствие с техния огромен разход на енергия. За да усвои организмът ни необходимите дневни нужди от витамин В1, а именно 1,5 мг, трябва да изяждаме през деня един килограм постно месо или 700-800 г хляб от грубо смляно брашно. Дневната енергийна дажба на войниците от армията на Петър I е достигала 5000-6000 калории - в дневното им меню е било включено 430 г месо и 1300 г черен хляб. Може ли една дама, която следи внимателно фигурата си, всеки ден да изяжда подобно количество хляб? Не! Но когато намалим количеството на приетата храна, автоматично ще обречем организма си на витаминен глад. Дори и най-правилното и балансирано хранене (с 2500 ккал на ден) не може да запълни дефицита на витамини, който в повечето случаи е поне 20-30%. А много жени смятат, че 1600-1800 ккал са им напълно достатъчни. Ако храната не съдържа витамини и други микроелементи, рисковете за здравето са огромни.
3. Няма значение какви витамини ще си купим
Това е една от най-сериозните грешки. Върху опаковката на висококачествените витамини трябва да бъде отбелязано, че продуктите са преминали дългосрочни клинични изпитвания. От съществено значение е и начинът на комбиниране - например витамин B6 и B1 заедно са безполезни, а понякога - дори вредни. Прекалено многото съставки, концентрирани в една таблетка, са напълно безполезни (някои експерти твърдят, че таблетките, съдържащи 3-5 съставки, са вредни). Важна е степента на усвояване на витамините в организма, а не количеството им.
Снимка 1402
Фармацевтичната индустрия предлага огромен избор на витамини под формата на хапчета