16 Ноември 2024събота15:28 ч.

Петолиния

Чичовците и днес се чудят по кой път да поемат

Акад. Пламен Карталов поставя операта-сатира от Лазар Николов по повестта на Иван Вазов като театър на абсурда с актуални послания към нашето време

/ брой: 54

автор:Дума

visibility 2382

Д-р Магдалена МАНОЛОВА




Историческо събитие в културния ни живот - световната премиера на операта "Чичовци" от Лазар Николов на сцената на Софийската опера, разтърси с огнения си пламък тревожното ни битие. Бурните аплодисменти на премиерата, неслучайно състояла се на 2 март - в навечерието на Националния празник на България, бяха спонтанен израз за актуалността на заглавието към нашето време. Встъплението на това паметно събитие започна с националния химн, който вдигна на крака публиката. Сцена и зала се сляха в едно. Знак за съпричастност към актуалните събития с Украйна бе прожекцията на нейното знаме преди началото на спектакъла.
Събитието "Чичовци" нямаше да се състои, ако акад. Пламен Карталов не бе поел риска да даде живот на едно изключително трудно от музикална гледна точка съвременно заглавие. Световната премиера на операта-сатира по едноименната повест на Иван Вазов Софийската опера посвещава на стогодишнината от рождението на композитора.

В този първи прочит на творбата акад. Пламен Карталов вгражда идеи на Борис Димовски в сценографията и карикатурата на плаката - мечтата за европейска България. Включва и кратки авторски текстове на Георги Господинов, които помагат да се навлиза и осмисля произведението. Тази опера-сатира, чакала години да види живот на сцената, идва точно навреме - когато изкуството влиза в ролята на заредено оръжие за бъдещето на човечеството. Нещо, което избухва с пълна сила в режисьорския спектакъл на Пламен Карталов. Героите на Иван Вазов оживяват като герои от настоящето. Остра сатира, в която разпознаваме днешните им образи. Авангардният феномен на музика и текст е голямата провокация за артистите. Уникално разработената актьорска игра държи вниманието. Всичко така е изпипано, че да бъде възприето и осъзнато от съвременния зрител.
Въпреки изключително трудната музика на Лазар Николов, всички артисти създадоха вокално и актьорски богата галерия от образи. Всеки герой е разигран в динамиката на случващото се брилянтно, изтъкава сложното плетиво на драматургията така, че да стане разбираема. Нещо, възможно като резултат от работата при вокалната и актьорската разработка - заслуга на Пламен Карталов, и музикалната подготовка - на Агнес Данкова.

Действието се развива в луксозен санаториум

а не в Джаковото кафене, както е при Вазов. Тези чичовци, необезпокоявани от никого, бистрят политиката, канят се да свалят правителството, тяхната наздравица е "Да живее робството". Йотата забърква цялата комична ситуация в операта, като създава "прокламация", която скарва двамата герои - Иван Селямсъзът и Варлаам. Има един много специален момент - включената в постановката Соната за цигулка и пиано от Лазар Николов, когато динамиката на действието отстъпва в имагинерна сцена, отвъд битието, разиграна като пантомима. Един сън кошмар, в който бродят призраците на главните герои Варлаам и Селямсъза и техните жени.

Дори и в безвремието те остават същите, враждата на двете фамилии, невъзможността да се разберат, да преодолеят себе си.
Тази сатира по текста на Иван Вазов и музиката на Лазар Николов поставя началото на истински театър на абсурда, какъвто познаваме от Бекет. Маестро Карталов прави симбиоза между историята по сюжета на Иван Вазов и композициите на Лазар Николов, като прехвърля мост към нашето време, създава съдържание, в което може да открием себе си. Чичовците от нашето време в тази смешна гротеска и онези, които са били преди сто години, са толкова актуални днес и в бъдеще.
Сложната партитура на Лазар Николов, наситена с много предизвикателства като полиритмията и алеаториката, поставя редица трудности, изпитания. Диригентът Жорж Димитров успява да поддържа темпоритъма на партитурата наистина с много желание и хъс; оркестърът и артистите преодоляват всичко и, увлечени в своеобразната игра на човешкия глас и оркестровата сложност, създават заедно незабравим актуален спектакъл. Разигран кадър по кадър от режисьора Пламен Карталов така, че нито за миг не оставя публиката да си поеме дъх.
Всеки герой е пресъздаден с изключителна пластика в детайла,

всяка сцена е като филм, изтъкан от контрастни епизоди

Сюжетът, който ни води на различни места - в санаториума, в гората, в кръчмата, на улицата и др., умело е раздиплен в сценографията на Свен Йонке. Действието се развихря на кръглата сцена, която с едно завъртне ни отвежда на различни места. Мултимедията - прожекция на огромно кълбо, пренася действието от едно място в друго. Всеки герой в този театър на абсурда оживя с богатата палитра и характерен щрих на образа. Въпреки голямото вокално предизвикателство, всеки от тях успя с изключителна актьорска пластичност да внуши характера на своя герой. Костадин Андреев в ролята на Иванчо Йотата, Николай Павлов като Варлаам Копринарката, Николай Петров - Иван Селямсъзът, Атанас Младенов - Хаджи Смион, Рада Тотева и Гергана Русекова като Варлаамица и Селямсъзката, Емил Павлов - Мирончо, както и всички останали водещи солисти на театъра. Важна роля в спектакъла има и хорът, отлично подготвен от диригентката Виолета Димитрова.   
Финалът е с актуални послания към нашето време. На сцената се появяват фигури-кукли - символ на Америка, матрьошката - на Русия, а накрая излиза китайският дракон. Чичовците тръгват с куфарите на път. Търсят накъде да вървят. Табели от двете страни на сцената сочат - път към Европа, път към Балканите, път към Америка, път към Бога, пътят е в ремонт. Пътят към Бога наистина е в ремонт, защото все по-трудно откриваме пътя към себе си, по кой път да тръгнем в живота.
Видяхме как заминаха и как после се връщат уморени, отчаяни. Много силно в тази сцена прозвуча "Отечество любезно, как хубаво си ти! ...и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!". За тези, които заминават и днес, и които се връщат. Силно послание, което предизвика бурни, дълго нестихващи аплодисменти.


"Не е ли светът на героите огледало на безсмислени бръщолевения на абсурдни герои? Те са застинали с разсъждения във времето си, но и прозорливи за бъдещето на събитията, за които очакват други да извървят пътя към тях и да ги извършат. Те не действат, те все преосмислят в хиперболна фантазия битови нелепи случки, забавляват се и се напъват да бъдат куражлии, но са страхливи и криещи се от последици в разправии с властта. Песимизмът на героите същевременно е забава в удобството на робството, в което живеят необезпокоявани, даже щастливо. Това ги води към убежището на едно безвремие, в което те винаги ще са вечни и съществуващи в перпетуум-мобиле. Бърборене перпетуум-мобиле, разправии и скандали перпетуум-мобиле. Играят игра, която няма свършване."
                     Акад. Пламен Карталов

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ