И политиците, и гражданите говорят неискрено

ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ е първи мандат депутат от Движението за права и свободи. Завършил е СОУ с профил ислям в Шумен, а по-късно българска филология и журналистика в Бургас. Работил е като имам в родното си село Тополица, община Айтос. 7 години е бил главен секретар в Главното мюфтийство. Подава оставка през 2012 г., за да се включи в политиката. 37-годишният мъж е женен, има дъщеря.

Цитат:
"Опитах се с "ваканцуването" да иронизирам дебатите, които бяха профанизирани от опозицията"

- Как се влиза изведнъж в обектива на медиите, г-н Хафъзов?
- Като главен секретар, изпълнявал и функциите на говорител, съм бил в медийния обектив, за мен не е нещо ново и необичайно. Поводът, разбира се, беше интересен и си заслужава това преживяване.
- Смятате ли все пак, че с думата "ваканцуване" имате принос към словотворчеството в българския език?
- Употребих наистина творческа инвенция, но не съм толкова иновативен. Думата присъства в разговорния речник на българските граждани и това може да бъде проверено. В българския книжовен език тази дума не съществува, но съм филолог и употребих този израз като неологизъм, като стилистичен похват, за да подчертая абсурдността на ситуацията, в която се намираме. Коментирахме ваканцията на народните представители не като нормална, заслужена от хора, които са работили. Опитах се да иронизирам дебатите, защото много преди мене бяха профанизирани от страна на опозицията. Трябва да припомня, че на няколко пъти беше повдигана темата, точно толкова шеговито, както аз я подех в изказването си - с тена на Бойко Борисов, с призива му да се работи до обяд, а след обяд депутатите с деца да отскачат до морето и вечерта да се връщат. Тези "шегички" ме провокираха да продължа ироничния тон, защото подчертавайки по този начин "ваканцуването" на депутатите, се опитах да представя друга гледна точка. Нима нямат право да почиват депутатите? Според мене имат. Но внушенията бяха, че нямат такова право, следователно имат право на нещо по-различно от ваканция - това е ваканцуването. Стилистичен похват, повтарям, за иронизиране.
- Думата днес присъства в заглавията на повечето вестници, означава ли това, че медиите не са слушали внимателно и не са разбрали правилно другите закачки?
- Неслучайно обявих, че не мога да споря с трима души, защото се надявам интелектуалният елит да ме е разбрал. Моят изказ не за пръв път е ехиден, саркастичен, язвителен, ироничен. И като говорител на Главното мюфтийство често съм си го позволявал - позволявал съм си различни похвати, не само неологизми. До последния момент обаче аз не можах да разбера, че залата, аудиторията не схвана начина, по който подходих, че това, което казвам, е в полушеговит стил. Като умел филолог и най-вече политик Лютви Местан добави онова, което може би трябва да подчертавам в своя изказ, че ще използвам различни прийоми, различни лингвистични, семантични и други езиковедски похвати, за да изразя мисълта си. В случая измислям нова дума, за да обясня едно ново явление, което се нарича депутатска ваканция.
- "Никога не мога да споря с трима души в държавата", казахте вчера и посочихте Лютви местан, Георги Коритаров и д-р Николай Михайлов. За политика вече казахте, с какво другите двама ви впечатляват?
- И тримата - със задълбочена мисъл и перфектен изказ. Изключително точно анализират ситуация, събития, факти, личности, изказвания - по интересен начин и изключителен изказ, което ме впечатлява. Взимал съм ги за пример, но с тях никога не мога да "се съревновавам" или съпоставям. Ще съм доволен, ако те тримата са разбрали какво съм имал предвид с цялото си изказване, не само с тази дума. Всичко, което казах във вчерашната си реч, бих искал да бъде разбрано поне от интелектуалния елит.
- Под прожекторите сте, несъмнено не по онзи начин като говорител...
- Разбира се, аз съм политик и разчитам на тази разчупеност. Не искам да бъда възприеман като строг догматик, човек, подчинен само на каноните, а като можещ да се весели, да има чувство за хумор и да използва самоиронията. Човек, който не умее да се шегува със себе си, не разбира шегите и се сърди заради обиди, е затворен. Начинът на моето общуване аз възприемам като диалог, искам обществото да ме приема като весел човек, който се опитва да има контакт с всички граждани.
- Извън неразбраната шега от онзи ден, какво сериозно искате да кажете не само на избирателите си, а на всички български граждани, които имаха възможност чрез прякото предаване на въпросните дебати да чуят различни позиции?
- За съжаление онова, което ние, политиците, показваме като модел на поведение, не може да бъде повод за похвала или гордост. Посланието ми и към избирателите, и към всички български граждани е да бъдем отворени. Има два вида общества. Отворените общества са тези, които приемат различията, които чуват различните мнения, плуралистичните, толерантните, миролюбивите общества. Те винаги са по-развити, историята е показала, че допринасят за развитието на човечеството, защото имат рецептори да приемат различието, да го обогатят. Затворените, тоталитарните общества, или онези, които не успяват да уловят културните различия на другите народи, които не са достатъчно широко скроени, са обречени. Най-малкото заради това, че не могат да се развиват нормално и в хода на изискванията на съвременното общество. За мен това е много важно - да бъдем открити, демократи, да разбираме различния човек или различната гледна точка.
За съжаление в политиката, а това забелязвам и в гражданите, често казаното или не е обмислено, или не е искрено. Не приемам това, боли ме. Често когато говорим или искаме демокрация, я искаме за себе си. Ако друга група обаче поиска демокрация за себе си, се опитваме да я ограничим. Това не се отнася само за етно-религиозните различия, имам предвид различни сфери и сегменти в нашето общество. Всеки се стреми да получи колкото е възможно повече свобода и демокрация, но пък като че ли винаги се стремим да ограничим свободата и демократичните права на другите. Нека да се замислим върху всичко това като общество.
- След два месеца депутатстване, да се пошегувам и аз, оправдаха ли се очакванията ви, че можете да свършите това, заради което станахте народен представител?
- Предстои с политическата си дейност да допринеса за българското общество. Този период, макар и в ненормална обстановка, беше необходим. Ние не работим в класически, стандартен парламент, каквото е било досега парламентарното представителство, но и това калява и ми даде възможност да вляза в политическата атмосфера.
- Посочихте, че тази ваканция ви е необходима да се срещате с избирателите си в Бургаския край...
- Това вече не беше шега. Планувано е много по-рано и така съм си разчел цялата почивка.
- Споделете по какви важни и неотложни за избирателите ви въпроси ще работите през август?
- Ще продължа онова, което се опитвах, до голяма степен успешно - да провеждам срещите си, както през почивните дни досега. Използвал съм събота, неделя и понеделник, дните, през които съм бил в Бургаска област, за срещи с избиратели, с кметове на населени места, с общински кметове, с активисти на Движението за права и свободи, с граждани, които не познавам и никога не са били част от нашия електорат. Някои от хората поставят лични проблеми, които заедно се опитваме да преодолеем. Без подкрепата на моята партия аз не бих могъл да се справя, без помощта на колегите, специалисти в своята област. Опитваме се да решим общи проблеми на населените места - по инфраструктурата или във връзка с други техни очаквания. Правим опит да осъществим предизборните обещания, които поехме като ангажимент.
Държа да подчертая, че в предизборната си кампания поддържах стила - никога да не обещавам каквото и да било. Онова, което искате, ще се опитам да доставя или изпълня, заедно да успеем да спечелим, казвах, но не мога да обещая, защото не зависи само от мен. Не съм поел нито един личен ангажимент, но съм си записал всичко, което сме дебатирали и коментирали с нашите избиратели, и се опитвам да го осъществя в тяхна полза.
- Има ли бъдеще политик, който не подвежда избирателите си?
- Сигурно има и не твърдя, че съм единственият. Виждам в себе си грешки, в кампанията се налагаше да не вдигам винаги телефона (докато разговаряме, телефонът на депутата не звъни, а интервюто му е поне седмото за деня - б.а.), а на следващия ден да търся хората, за да питам за какво са се стремяли да ме намерят. Има много неща, от които сам за себе си не съм доволен. Тепърва ще програмирам дейността си така, че да бъда по-ефективен, по-полезен на хората и в политиката. Има възможност, мисля аз, всеки политик да остане в политиката, без да подвежда хората. Това е въпрос на нагласа, на предпочитания, на духовна генеалогия до голяма степен, на политическа линия, която той споделя в партията, към която принадлежи. Религиозен съм и не смятам да променя етоса си, не искам да променям характера, нравите си. Мисля да бъда такъв, какъвто съм в политиката, в чисто морално отношение, ясно осъзнавайки, че това все пак е трудно постижима цел. Не защото искам или ще се наложи да бъда аморален, а защото, стараейки се да бъда точен, в услуга на хората, не винаги ще успявам. Все пак човек съм, често изпадам в чисто човешки грешки, и дори да имам доброто желание да помогна, не винаги ще имам тази възможност. Това ме огорчава, много бих искал да помогна на всеки, който се обърне за помощ към мен.