Фестивали и литературни награди
/ брой: 93
Бях няколко дни из страната. По стар навик обичам да я обикалям. Било по литературна, било по театрална, било по някаква друга работа. Този път за откриването на театрално-кукления фестивал в Ямбол (на който трябваше да присъствам) се закачиха и две мои посещения на градовете Разград и Завет. Има и такъв град в нашата Родина - относително малък, но затова пък на мен много ми харесва. Продължителните пътувания ми осигуриха достатъчно време за размисъл, който съпътстваше гледането ми през прозореца. А там се редуваха коя от коя по-красиви гледки. Родили сме се в много, ама много хубава страна. Поне природата й е такава, че човек неволно се обърква - да не би да е попаднал в Рая. Но за прелестната ни (повтарям - само като планини и долини, дървета и поляни) страна трябват и очи, за да видиш, и сърце, за да я обикнеш, и по-малко ядосващи ни прояви на държавното й ръководство. Но... Боя се, че влюбените като мен в нашата родна земя стават все по-малко!
Разбира се, това е съвсем друг въпрос, който не е тема на сегашното съчинение. В него, първо, трябва да отдам заслуженото внимание на Националния куклено-театрален фестивал "Михаил Лъкатник". Благодарение на усилията, положени от дългогодишната директорка на ямболския куклен театър "Георги Митев" - Елена Дойчева, на състава му и на градската общественост този фестивал извоюва с годините свое заслужено място както в националния театрален календар, така и между местните празнични събития. Направи ми впечатление при откриването, което се състоя на площадчето пред сградата на театъра, че жителите на града са съпричастни, че обичат своите кукленици.
Фестивалът се състои от два раздела. Първият е за нова драматургия и там бяха наградени пиесите на Лиляна Байлова - "Завръщане в Игирия", на Оля Стоянова - "Клубът на сърдитите момчета", и други, събрани в сборника "Приказна фиеста". А в голямата програма на спектаклите имаше освен представления на българските театри от Търговище, Добрич, Пловдив, Ямбол, Бургас, Хасково, Видин, Варна и др. и чуждестранно участие в лицето на руски, унгарски и сръбски състави.
Заслужава да бъдат отбелязани съпътстващите фестивала чудесно изработени покани, афиши, програма на спектаклите, сборник, събрал наградените пиеси, и други.
Моето пътуване продължи с посещение на споменатите по-горе градове Разград и Завет, където имах вълнуващи срещи с малчуганите-читатели на моите измишльотини за деца. Може би съм неточен и несправедлив, но ми се струва, че малките ми приятели от далечни градове възприемат с много по-голямо внимание и любопитство от столичанчетата поднесените им стихове, гатанки и приказки. Имал съм чудесни срещи и с деца от София, но винаги съм подхождал с някаква боязън - дали ще им харесам, дали ще слушат достатъчно внимателно през всичкото време моите измишльотини. Докато извън столицата, особено в малките селища, вниманието на децата е предварително добре обусловено от по-редките срещи с писатели и други представители на художествената интелигенция.
По-горе, а и в заглавието бях обещал да споделя свое мнение и за наградите, които се дават в много големи и малки селища на Родината. Това е един от добрите начини да се възхвалят и популяризират ценни исторически събития и красоти на България. Но тези събития и красоти невинаги намират достатъчно художествено увековечаване! От една страна, в подобен акт има някакво желание да се поощрят полагащите усилия за творчество. Но голямото количество местни конкурси и награди едва ли води до високо качество. А темите обикновено го заслужават...
Да ви призная - раздвоен съм по този въпрос: от една страна, всеки лев, даден на твърде бедния, но талантлив, поет, писател или художник, е добре дошъл за него. От друга, обаче, ако става дума за произведения на литературата и изкуствата, каквито въпросните събития и красоти заслужават, прекалено скромните парични еквиваленти на наградките будят недоумение. Имам чувството, че те са някакви остатъци или непредвидени икономийки в бюджета на съответното селище. Вярно, че според умната наша поговорка "на харизан кон зъби се не гледат", но много от тези харизвания означават и подценяване на обекта на наградата, и подценяване на творческия труд!