Ерата Холендер

Катина Кирова
Виена-София

Йоан Холендер е роден на 18 юли 1935 г. в Тимишоара, Румъния. Фабриката на баща му е национализирана през 1948 г. Записва инженерство в Техническия университет и междувременно работи като треньор по тенис и директорски асистент. През 1959 г. семейството му емигрира в Австрия. Там се поражда интересът му към пеенето. Завършва оперно пеене и започва като баритон в театъра на Клагенфурт. През 1966 г. постъпва в импресарската агенция "Щарка", която впоследствие оглавява и довежда до осезаем възход. През 1988 г. е назначен за главен секретар на Виенската държавна опера, на който пост работи до 1991 г. След смъртта на директора Еберхард Вехтер на 1 април Холендер става директор на Виенската опера. Договорът му е продължаван 3 пъти и последният изтича на 31 август 2010 г. Така той влиза в историята като най-дълго ръководилия Виенската опера директор.
След 19 години на директорския стол Йоан Холендер се оттегля с безпрецедентен положителен финансов баланс и средно 97% продажба на билети. Премиерните заглавия са 93. Това е истински подвиг за взискателната столица на музиката Виена и за нейния оперен театър, създаден през 1869 г. от император Франц Йосиф като кралска оперна сцена, субсидирана след 1918 г. до ден-днешен от държавата. Няма оперен театър в света с натоварването на Виенската опера, чийто сезон всяка година се открива на 1 септември и приключва на 30 юни следващата година с близо 300 спектакъла годишно.
За Виенската опера ерата Холендер е към своя край. Но не и за операта по света, защото вече е подписал двегодишен договор за консултантски услуги с ръководството на Метрополитън опера - Ню Йорк. Водени са преговори за заемане на директорския пост и с Държавната опера в Будапеща, но към този момент няма обявен резултат.
Прощалният гала концерт на 26 юни бе грандиозно 6-часово зрелище, организирано лично от Холендер. Залата бе препълнена от лично поканени от него гости. А за всички останали любители и любопитни, които не попаднаха в залата, концертът бе директно предаван на огромен екран, монтиран върху страничната стена на сградата на операта.
Раздадоха ни постелки и седнахме върху просторния асфалтов тротоар, без да мислим за каквото и да било неудобство, чувствайки се част от празничната атмосфера в залата. Поканените 52-ма певци и 12 диригенти пяха всеотдайно в целия този маратон в три части, завършил след полунощ с Лео Нучи и прословутата финална сцена на Фалстаф "Tutto nel mondo е burla" ("Всичко на този свят е шега"). За участниците това не беше краят, защото тържеството с коктейл за участници, специални гости и членове на правителството е продължило до 3 часа сутрина. Наистина незабравимо събитие! И напълно заслужено, защото много певци дължат кариерата си на него. Водил е не една битка за гласовете, на които се е възхищавал и е останал приятел на повечето певци, пели в този театър.
В негова чест пяха знаменитости като Пласидо Доминго, Натали Десе, Диана Дамрау, Анна Нетребко, Валтрауд Майер, Виолета Урмана, Барбара Фритоли, Феручо Фурлането, Рамон Варгас, Томас Хемпсон, Йохан Бота, а сред тях и две българки. Концертът започна с Надя Кръстева (ария на Азучена от "Трубадур"), а малко преди финала, редом със звездите, Красимира Стоянова изпя ария из оп. "Вилисите" на Пучини. Дирижираха Зубин Мета, Антонио Папано, Фабио Луизи, Бертран де Бийи, новият главен диригент Франц Велзер-Мьост и др. Концертмайстор на оркестъра бе българката Албена Данаилова, чието назначение на този пост от Холендер предизвика преди 2 години революция в 140-годишната история на Виенската опера. Всички участници предоставиха доброволно хонорара си от общо 100 000 евро за подпомагане на социални домове в Молдова.
Любопитно интервю даде Йоан Холендер за испанския "Ел паис", ден преди гала вечерта по случай оттеглянето си.

- Каква е вашата рецепта да останете толкова дълго на този пост?
- Мисля, че това се дължи на репертоара и програмата на театъра, които се харесват и привличат публиката. Театърът е пълен, както никога преди. И никога преди не е управляван толкова икономично. Публиката няма да си купи билет, да се облече официално и да пожертва времето си, ако програмата не е привлекателна и интересна. Добрата новина се носи от ухо на ухо дори във Виена, която не е особено голям град, и чиято най-голяма слава е операта, както преди, така и след 1918 г., когато Виена вече не е столица на Австро-Унгарската империя.
- От 1991 г. досега договорът ви е подновяван 4 пъти, сменяли са се правителства от всички цветове. Но това изглежда не ви се е отразило негативно.
- Единственото, което интересува всички политици на власт, е да не си навлекат антипатиите на хората и да не намалеят гласовете в тяхна полза. Те не желаят да има икономически трусове или скандали от какъвто и да било род. Изказвал съм се доста остро по адрес на някои политически партии и управляващи, но, както виждате, съм оцелял.
- Мнозина ви критикуват, че сте прекалено напорист. Как успявате успешно да изглаждате противоречията в такъв голям театър?
- Не съм изглаждал никакви противоречия. Всичко дължа на моя прям характер, съобразителност, бърза реакция, на моите познания и компетентност. Както и на способността ми да подбирам талантите и да познавам материята по-добре от всеки друг. Тази институция обединява 1000 певци, музиканти и работници от театралните ателиета - всеки с различен характер и интереси. А трябва също да бъдеш и на страната на публиката, да мислиш как да задоволиш изискванията и вкуса й. Зрителите трябва да излизат от операта доволни и с желание да дойдат отново. Това е нещо, което много мои колеги забравят и отблъскват публиката.
- Вашият опит като певец помага ли ви, макар че сте работил закратко, и то в малкия театър на Клагенфурт в южноавстрийската провинция Каринтия?
- Истината е, че познавам добре психиката на певците, защото сам съм бил на сцената. Певецът комуникира с цялото си тяло, събуждайки различни чувства - любов, омраза, еротика. Трябва да разбираш певеца, но не и винаги да бъдеш снизходителен. Казват, че съм много строг и дистанциран. Но на този пост е важно да умееш да покажеш докъде се простират границите. Длъжен съм да кажа на певеца: "Тази роля не е за вас." В крайна сметка се съгласяват с мен: "Холендер е отвратителен, но беше прав".
- Ваш наследник на поста е французинът Доминик Мейер, който идва от директорското кресло на театър "Шан з'Елизе". Заедно с новия музикален директор Франц Велзер-Мьост (сменил Сейджи Озава), двамата вече са изготвили програмата за сезон 2010/2011, включваща 280 спектакъла, 48 оперни заглавия и 8 балетни постановки през всичките 10 месеца, почти без почивен ден. Новото в репертоара са бароковите опери, цикъл опери на Яначек, "Махагони" на Курт Вайл, която никога преди не е поставяна на тази сцена. Не намирате ли, че програмата е рискована?
- За бъдещето на Виенската опера не коментирам нищо. Не е почтено да давам мнение.
- Ако направите равносметка на всичките 19 години - с какво се гордеете най-много?
- С някои нововъведения. Например с цикъла "Опера за най-малките", която преди не съществуваше като постоянно действаща институция. Също с директната прожекция на спектакли на екран върху сградата на операта, което е своеобразна "Опера за всички". Както и с Музея за историята на Виенската опера - така тя стана по-прозрачна и от политическа гледна точка.
- Говорите за периода на нацизма?
- Показах наяве истината за някои премълчавани неща, които са се случили в театъра, чрез една изложба, която напомня за 90-те служители на операта, които е трябвало принудително да напуснат, повечето от тях - без никога да се завърнат в нея, да научим повече за техния живот, за тяхната професия. Горд съм също с младите певци, които започнаха кариерата си в нашия театър, а днес са сред най-ярките звезди на световния оперен небосклон. Разшири се репертоарът на театъра. Включихме опери на Доницети и Белини, които почти никога не са поставяни тук, също "Йенуфа" на Яначек.
- През 2007 г. посветихте гала вечер на Пласидо Доминго. Организирали ли сте и други подобни?
- Не. Единствено на Доминго. Той дебютира във Виена през май 1968 г. като Дон Карлос. Дойде от Хамбург. Трябваше да замести свой колега, никога преди не беше пял тази партия. Според мен със своето артистично присъствие той остави незаличима следа във Виенската опера, както никой друг през последните 40 години.
- Всяка година Виенската опера се субсидира от държавата с 51 милиона евро. Само 3% от бюджета идват от спонсори, а 45% от разходите се покриват от собствени приходи. Цената на билетите варира от 240 до 12 евро, отделно от това пускате в залата по 547 правостоящи за смешната цена от 3-4 евро. В тези времена на криза как се справяте?
- Върви ни като по вода.
- Прочетох мнението на Вилхелм Синковиц - критик от "Ди пресе", който признава прагматичния ви талант, но е на мнение, че много постановки, избрани от вас, са били катастрофа. Критикува ви в селекция, без ясна концепция за репертоара. Волфганг Шауфлер от "Дер щандарт" казва, че сте давали приоритет на финансовата страна пред изкуството и че не сте залагали на представянето на операта от нивото на вашето време. Нараняват ли ви подобни критики?
- Тук има субективизъм, симпатии и антипатии, които познавам. Критиките са мнения, които невинаги споделям, но чета задължително и се опитвам да проумея.
- Съжалявате ли за нещо?
- Съжалявам, че не можах да реша проблемите с оркестъра. Опитвах се безуспешно да обясня на оркестрантите: "Вие трябва да свирите така, както изисква диригентът, независимо дали ви харесва или не. Вие сте тук, за да му помогнете да осъществи своята интерпретация, а не той да дирижира, както вие искате." Това е най-големият проблем с този оркестър. Казах на новия главен диригент Франц Велзер-Мьост и на новия директор Доминик Мейер, че ако не решат този проблем, ще видят зор. Защото днес ние не можем да правим музиката такава, каквато я знаят те или аз, а трябва да я представим от гледната точка на съвременния интерпретатор. Един оркестър трябва да свири така, както дирижира диригентът. Тук разказват следната шегичка: Въпрос: "Какво дирижира този диригент снощи?" Отговорът е: "Не знам какво дирижира той, но ние свирихме "Фиделио" на Бетовен". Днес светът е пълен с пари повече, от когато и да било, и всички богати градове могат да платят и да поканят когото поискат. Карузо например през целия си живот е пял 2 пъти във Виена, пял е преди всичко в Скалата, но не е пътувал по цял свят. Днес от Абу Даби и Дубай до Индия, Китай и Япония хората плащат и канят най-доброто в света. Виенската филхармония наистина е най-добрата сред най-добрите и пътува къде ли не, те са повече в чужбина, отколкото тук. Така в залата на Музикферайн във Виена напоследък паднаха 5 концерта, които бяха изсвирени в чужбина за много по-големи хонорари.
- Виенските критици са били безмилостни към гения на края на ХIХ в. Густав Малер. Като композитор и диригент той е ръководил операта от 1897 до 1907 г. и е предизвикал революция в нейния живот и дейност, но накрая е бил смазан от антисемитизма и ожесточените атаки на критиката. Тази година се честват 150 години от неговото рождение с множество концерти, публикации и изложби в музея на театъра, които ясно показват трудностите му с тази институция. Би ли могъл Малер да ръководи Виенската опера днес?
- Мисля, че един действащ музикант не е способен да съвместява тази сложна задача. Аз не съм практикуващ музикант. Днес, за съжаление, няма гений като Малер. Неслучайно неговата снимка е единственият портрет, който държа в кабинета си. Без това, което Малер създаде някога, аз никога не бих могъл да постигна всичко, което съм постигнал.


Три българки са сред откритията му

Красимира Стоянова
Преди 13 години по време на турне на Софийската опера в Германия я забелязва в "Еврейката" (Халеви). След покана за прослушване и одобрение й възлага ролята на Микаела в "Кармен", с която дебютира през 1998 г. Оттогава досега е сред най-обичаните солистки, с впечатляващ репертоар и авторитет, донесли й през 2009 г. титлата Камерзенгерин на Виенската опера - трамплина, който я изведе на всички най-големи оперни сцени по света.

Надя Кръстева
През 2002 г. на едно от редовните прослушвания за солисти Холендер забелязва потенциала на 26-годишната българка и не се колебае. За 8 години е натрупала вечатляващ репертоар: 33 малки и големи роли, сред които "Кармен", "Фаворитката", Еболи ("Дон Карлос"), Прециозила ("Силата на съдбата"), Адалджиза ("Норма"). Освен Виена тя е гост и на театрите в Чикаго, Амстердам, Берлин, Мюнхен, Москва, Хелзинки, Валенсия.

Албена Данаилова
На конкурса за концертмайстори преди 2 години кандидатите по традиция свирят зад параван. С неоспоримите си качества Албена набира най-много точки. Журито е изумено, че техният фаворит се оказва крехка млада българка. Холендер сътворява още една революция в историята на Виенската опера, назначавайки за първи път в 140-годишната история на театъра жена-концертмайстор. Пробният период е вече отминал и за оркестъра Албена е достоен и уважаван колега-музикант.