Живот в миналото и настоящето

За четвърти път Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ) откри вчера изложба, с която учените от института и от 24 музея в страната представят най-впечатляващите открития от изминалия сезон на 2010 г. Годишната изложба на НАИМ е най-голямата временна археологическа изложба, която се прави у нас. Учените съзнателно са нарочили откриването на  изложбата за 14 февруари - Деня на археолога. Този професионален празник се чества от 1971 г. по инициатива на тогавашния състав на НАИМ и фактически вчера самият археологически празник навърши своя 40-годишен юбилей.

Този път в експозицията с постери и артефакти са представени резултатите от проучването на 50 обекта в страната, а иначе през 2010-а археолозите са работили на общо 250 обекта у нас, съобщи директорът на НАМ доц. Людмил Вагалински. Изложбата представя цялото поле за изява на българската археология - от праисторията през античността и класическия период до Средновековието, обобщи вчера кураторът на експозицията гл. ас. Здравко Димитров. Самата изложба се осъществява с помощта на МК и на БНБ. Става вече традиция в деня на археолога НАИМ да присъжда награда за журналисти, които са отразявали работата и проблемите на археолозите през годината. Преди три години присъдената за пръв път журналистическа награда попадна в ДУМА, след това - в сп. "Тема". Вчера археолозите разделиха наградата и нейни носители станаха колегата Димитър Николов от в. "Новинар" и Калина Жекова за предаването "Бащино огнище" в ТВ "Планета".

 Ако говорим за праисторията, посетителите в Националния археологически музей ще могат да видят нови уникални костни останки от животни, открити в пещерата Козарника в Белоградчишко, където всъщност са открити най-ранните обработени от човека кости в Европа. Идоли, керамични съдове, сечива от селищните могили Хотница, Петко Каравелово, Провадия и Търговище, от с. Върхари и Созопол пък дават представа за селищата на първите земеделци от новокаменната епоха и бума в развитието на обществото по време на каменно-медната епоха. Тракийската култура, която винаги предизвиква силен интерес у публиката поради постоянните находки на златни предмети и съдове от тази епоха, е илюстрирана с новооткрития богат некропол край ямболското с. Бояново и с. Балей, Видинско.
Античността присъства в изложбата с находки от рудниците на Ада тепе до Крумовград, с гробни дарове от елинския некропол в Аполония-Понтика (Созопол), с комплекса изделия от римско време на Филипопол (Пловдив), с находките от Сердика и Анхиало (Поморие), с накити от могили в Сливенско и край Чирпан. Разбира се, християнският период в историята на земите ни може да се види със стенописите от ранновизантийската базилика при гр. Бяла и нашумелите открития на остров Св. Иван край Созопол.
Освен богатите резултати от разкопките на трите столици - Плиска, Велики Преслав и Търновград, посетителите на изложбата могат да видят и последните резултати от разкопките на Перперикон, Кастрици, Калиакра, от некрополите при с. Топола, от Велико Търново.