Заупокой за родопския театър
Още едно пространство на духа изчезва от картата на България
/ брой: 34
Съобщението, че Родопският драматичен театър (РДТ) приключи своето съществуване като театър - закрива се сцена "Николай Хайтов", взриви виртуалното пространство. Това е престъпление, скъпо ще плащаме за унищожението на духовните гнезда, пише театралката Елена Търнева. За театри няма пари, но за увеличение в министерствата има, коментира друга. Истината е, че това е
една предизвестена смърт
защото още през 2010 г., когато с решение на Министерството на културата част от трупата му се вля в състава на Пловдивския театър и бе обявена филиалната сцена в Смолян, беше ясно, че това е палиативна мярка, взета под натиска на общественото мнение, която няма да издържи във времето. Скъпо е да пътуваш всяка седмица на стотина километра, за да изнасяш там подготвеното в Пловдив представление. Има и две обстоятелства, които на този етап са трудно пренебрежими - Смолян умира, стопява се, няма поминък, а прекрасната сграда по проект на проф. арх. Стефан Попов, уникална като стил, местоположение, изпълнение, е много скъпа за поддръжка. По искане на местната управа сградата и всички движими и недвижими активи на бившия Родопски театър са прехвърлени от държавата на община Смолян. Издръжката на театъра била в размер на 240 000 лв. на година, а продадените билети - едва 60 000 лв. От наеми се получавали още 12 000 лв.
Сметката не излизала
В момента се очертават няколко проблема. Социалният е с 18-членната група, основно обслужващ персонал, на досега съществувалата филиална сцена. Бившият директор на РДТ и сегашен шеф на Драматичен театър в Пловдив Кръстю Кръстев им е предложил работа в пловдивската трупа. Отказалите ще бъдат съкратени. Другият голям проблем е съдбата на прекрасната сграда, построена през 1984 г. Според класация на САБ тя е сред 20-те най-добри сгради на столетието. Арх. Стефан Попов печели за проекта си награда на Американския институт по архитектура - "Специален приз" на Третото световно биенале по архитектура в САЩ през 1985 г. В момента в импозантната сграда се извършва ремонт и преустройство - ще открият цифрово 3D кино в края на месец март. Значи за киносалон хора се намират, а за театър - не, пише във фейсбук-дискусията живеещата в Канада Александрина Делова. Тя е журналистка и авторка на текстове за театър. Нейното "Облаче" е сред номинираните в конкурса на театър "София". Дали ще го бъде киното, или няма да го бъде, както пророкува друг участник в разговора - ще видим. Киното също прилича на палиативно решение за
изход от ситуацията
Очевидно е, че общината трудно ще издържа такава голяма и скъпа сграда. Кметът на Смолян Николай Мелемов обещава, че в нея ще се играе и театър. Изпълнителите ще бъдат на общинска издржка, нещо като общинска театрална трупа. За създаването и разпространението на театралния продукт ще се разчита на финансиране от Министерството на културата. Кино, общинска трупа - защо не? Но има и още една възможност - сградата да бъде категоризирана като паметник на културата, културно наследство и при този вече различен статут да се търсят възможности за нейното ново предназначение като комплекс за култура - второ НДК или негов филиал. Сградата и без това по размерите, мащаба и украсата си напомня за столичното НДК. Ако тя е негов филиал, биха могли да се дублират в нея някои значими концерти и спектакли. Все пак тази сграда е национален капитал! И нейното използване и насищане с културни дейности би могло да бъде някакъв задържащ фактор, както и създаването на поминък за духовните хора там.
Преди години в Смолян имаше невероятно
будна и интересна интелигенция
писатели, художници, артисти, музиканти. В своята 60-годишна история театърът е записал изключително интересни личности и събития. Това беше театърът на Любен Гройс, на Юлия Огнянова, на Крикор Азарян, на Вили Цанков, на Леон Даниел, на Йордан Саръиванов, на Теди Москов, Мая Новоселска и Кръстю Лафазанов, на Александър Морфов, на Златина Тодева, Илка Зафирова, Кирил Варийски. Тук години наред играха Никола и Тони Пашови, Емилия Ованесян и други, оставили диря в българския театър.
Пълното заличаване на Родопския театър се възприема като отстъпване на територии. "Смолян загива. Жалко. Там има много духовни хора. Без театър, без култура? Не си го представям. По-точно не ми се иска. Всичко се превръща в мицел на чалгата. Това не са могли и турците да направят. Жалко", пише известен архитект. "Природата празно място не търпи. След като театърът е опустошен, ще дойде времето за опиум за народите - на кой минаре с маане, на кой 3D с кетчупни филми за рамбовци...", коментира Александрина.
Смолян без културни опори ще се обезличава още повече. И това прилича на истинска катастрофа. Сериозното градивно решение все още предстои.