За здравето на 70-годишните

През 1945-а, а е било по време и непосредствено след войната, са се родили доста талантливи деца. Съдя по юбилеите на известни български творци, базирани в Пловдив. 70 години от рождението и 50 години творческа дейност на пианиста и музикалния педагог проф. Анастас Славчев, на художника Матей Матеев, на поета и  хумориста Дончо Дончев, автор на популярното стихотворение "Не трогайте Россию, господа", на журналиста Димитър Петков... Била съм на техните тържества, пила съм наздравици заедно с тях и трябва да кажа, че няма нищо преувеличено в поговорката, че хората се познават и по приятелите им - толкова интересни личности бяха почели юбилеите им. А самите те, витални и активни, са единица мярка за творческа реализация и високи постижения.
Последното тържество в актовата зала на НУМТИ "Добрин Петков", което е връстник на своя възпитаник проф. Славчев, беше в негова чест и по същество представляваше концерт с приятели и поредица от поздравления до юбиляря отблизо и далеч. Анастас Славчев е концертиращ пианист, педагог и общественик с популярност, надхвърляща  българските и европейските граници. Със своята спътница в живота и творчеството - проф. Дора Славчева, като клавирно дуо, те са получили заслужено признание на много музикални сцени у нас и по света. Клавирното дуо участва в най-престижни музикални фестивали в Токио, Москва, Анкара, Страсбург, Санкт Петербург, Палма де Майорка, Ваймар, Бърно... Мили честитки и писма на признателност долетяха от цял свят. Проф. Анастас Славчев бе директор на Музикалното училище в Пловдив през 1982-1986 г., а от 1995 г. е професор във висшето училище, известно днес като Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Предпоследното "И" в абревиатурата, което означава изобразително, бе прибавено именно по негово време. Защото той беше неин заместник-ректор в продължение на два мандата и ректор от 1999 до 2008 г., отново два мандата. По време на неговото управление академията получи при акредитацията най-висока оценка и стана първият редовен член от България в Европейската асоциация на музикалните академии. Тогава се осъществяват редица международни партньорства и образователно-творчески проекти по програмите "Еразъм" и други с престижни университети от Австрия, Германия, Полша, Румъния... Забележителен е и неговият принос за развитието и утвърждаването на Международния фестивал на камерната музика в Пловдив, чийто дългогодишен артистичен директор е той.
В октомврийската вечер в аулата на НУМТИ концертът започна с "Валс" от Гаврилин, с който проф. Анастас Славчев предложи разказ за своя живот, и завърши с "Тарантела" от същия композитор. Освен изпълнения с проф. Дора Славчева, чухме  блестящо изпълнение на "Ръченица" от "Тракийски танци" на Петко Стайнов заедно с цигуларя и съратника по академичното музикално образование проф. Недялчо Тодоров. Беше прочетено и поздравително писмо от сина на композитора арх. Стайнов. Чухме произведения от Чайковски със сопрана Анна Барбудева и от Панчо Владигеров с цигуларя Александър Спиров. Двамата съпрузи и творчески партньори изпълниха посветени на дуото им пиеси от Александър Йосифов и Николай Стойков.
В залата присъстваха ректорът на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", председателят на СБМД, гости от Гърция и Турция. Тази година Анастас Славчев бе избран за "Почетен гражданин на Пловдив". В международен мащаб той е почетен член на Европейската асоциация на ректорите на музикални академии, на Асоциацията на клавирните педагози в Япония, на Асоциацията на клавирните дуа в Русия и Япония.
С представяне на книгата си с рисунки и афористични текстове "Да и Не" в центъра  "Тракарт" и с голяма изложба в галерия "Възраждане", озаглавена "Не, ама да",  отпразнува своята 70-годишнина художникът Матей Матеев, който е и председател на читалище "Възраждане" в Стария град на Пловдив. Колеги и приятели, между които Жорж Трак, Румен Нечев, Диляна Димитрова и други, го изненадаха приятно с изложба на свои творби, визиращи юбиляря или просто посветени на него. "Да и Не", в която четем такива текстове от Матей като "Смених постоянния адрес - живея над облаците. Под тях е мръсно" (1 март 2015) или "Никой не може да ми вземе слънцето... То не е мое!" (18 август 2012), е малка книжка с твърди корици - бяла и черна, която може да се чете и да се разглеждат рисунките и от "Да"-то, и от "Не"-то. А изложбата му във "Възраждане" събра толкова много почитатели, че Чалъковата къща и дворът й не можаха да ги поберат. Матьо отвори душата си за цветовете и те, реабилитирани върху палитрата му, се отблагодариха възторжено върху платната, казва галеристката Красимира Алексиева. Навръх 70-ата си годишнина художникът създава пищен празник на боите, цветен спектакъл за уморените ни сетива и ни заразява с оптимизма на цветното многообразие на живота. Изумително е как творецът, излизайки от дълбините на тъмните тонове, се отдава изцяло на новите емоции и на новата си любов с ярките и светли цветове. Как намира нови пътеки в дебрите на таланта си и доказва, че с годините истинската дарба се променя като хамелеон според духовните изисквания и желания на твореца.
Забележителна сила на характера и творческа потентност проявяват тези 70-годишни младежи, родени в забележителната и с тяхното рождение 1945-а.


Клавирно дуо Дора и Анастас Славчеви

Матей Матеев (в средата) с близките си колеги и приятели скулптора Димитър Рашков и художника Жорж Трак