Време е да възобновим "Набуко"

Румен Овчаров е политик от БСП, министър на енергетиката в правителството на Жан Виденов, министър на икономиката и енергетиката в кабинета на Сергей Станишев, депутат в 38-то, 39-то, 40-то и 41-во НС. Роден на 5 юли 1953 г. в Бургас. Завършва Московския институт по енергетика, специалност "Атомни електроцентрали и установки" като инженер-физик, както и макроикономика във ВИИ "К. Маркс" (УНСС). Работил е в АЕЦ "Козлодуй".

"Изгубихме последния си стратегически високотехнологичен отрасъл, в който имахме значителни предимства в региона"

- Миналата седмица външните министри на Унгария, Сърбия, Македония, Гърция и Турция проведоха среща за евентуално участие в "Турски поток", на която страната ни не беше поканена. Защо и какви сигнали дава тази изолация за България?
- Аз, честно да си призная, не разбирам емоциите. Какво значи България не е била поканена? България не е част от проекта "Турски поток" и никога не е била, България беше част от проекта "Южен поток", но ние успешно провалихме този проект. Не виждам сега на какво основание се сърдим на някой, че не ни бил поканил - кой да ни покани и къде да ни покани в нещо, от което ние сами сме се отказали да участваме?
- Президентът Путин още февруари предложи маршрут за "Турски поток", който заобикаля България, това значи ли, че изпадаме от енергийната карта? И имаме ли шанс за участие в този газопровод?
- Имаме, разбира се. Географски България е разположена така, че трудно може да бъде заобикаляна. Лошото е, че ние правим всичко възможно точно това да се случва. Сега този хленч, че "Турски поток" ни заобикалял, пък някакви държави са се срещали някъде, е смешен, защото би било по-полезно за България да се огледа и да помисли в кои проекти евентуално би могла да участва. Аз например си мисля, че вследствие на развитието на отношенията с Иран проектът "Набуко" би бил доста по-реализируем и доста по-полезен за страната ни, отколкото сега да хленчим за нещо, за което очевидно няма голям смисъл да се прави, тъй като "Турски поток", първо, е още много далеч от реализация, и второ, перспективата на "Набуко" за мен е много по-полезна и важна, отколкото участието ни като една периферна срана в "Турски поток".
- Тоест, ако страната ни не участва в "Турски поток", не е такава загуба?
- Какво значи загуба? "Турски поток" е планиран така, че да заобиколи България. Той е създаден за това България да не участва в него. И не виждам причина ние сега да се правим на изненадани, че така искат да го направят. По-важно е да намерим нашия интерес и да видим дали той не е във възраждането на проекта "Набуко" и в една активна роля на българското правителство и българските компании в тази посока.
- Това значи ли, че този проект е реализируем, тъй като наскоро въпросът беше повдигнат отново, но реакциите бяха скептични.
- Този проект е реализируем, ако се възобновят отношенията ни с Иран. Той бе спрян заради недостатъчно надеждни източници на природен газ и заради политиката на Турция, която искаше да играе ролята на енергиен хъб в Мала Азия. Ако сега взаимоотношенията с Иран се нормализират, Иран е много голям източник на природен газ. При едни нормално проведени разговори с Турция възраждането на проекта е много вероятно. Освен това той дава възможност за истинска диверсификация на доставките на природен газ, не само на диверсификация на трасетата.
- Според вас той ще компенсира ли изпадането ни от другите два проекта?
- Не, няма да го компенсира. Ако имахме и "Набуко", и "Южен поток", естествено, че би било по-добре. С единия щяхме да диверсифицираме пътищата, с другия щяхме да диверсифицираме източниците. Русия също щеше да зависи в много голяма степен от България. Тоест щяхме да реализираме т.нар. концепция за независимост - чрез взаимна зависимост, но ние в това се провалихме. Българското правителство под ръководството на Бойко Борисов успя да унищожи четири, а вече и пет огромни инфраструктурни проекта. Имам предвид "Бургас - Александруполис", "Белене", "Южен поток", "Набуко", сега и скоропостижно приключилият проект АЕЦ "Козлодуй" VІІ блок.
- От некомпетентност или поради лобизъм според вас се провалиха тези проекти?
- И от двете. За съжаление се получи неочаквано лоша комбинация в правителството на ГЕРБ - голяма степен некомпетентност, пълно незачитане на националните интереси и голяма амбиция за слугуване на новия "Голям брат".
- Спекулира се, че нямаме официално писмо за прекратяване на "Южен поток", има ли според вас някаква възможност за реабилитиране на този проект?
- Не мисля. Правилно казахте - спекулира се. Просто някои се опитват да се оправдават със задна дата. Нали знаете, че така се спекулираше и с прекратяването на АЕЦ "Белене" - дълго време не се знаеше прекратен ли е или не, докато не стана ясно, че ни съдят за 1 млрд.
- Непрестанно говорим за "диверсификация". На каква диверсификация може да разчита страната и може ли тя да бъде адекватна алтернатива на изгубените големи енергийни проекти?
- Не може. Всяка диверсификация, направена като самоцелна, означава преди всичко заравяне на тръби и харчене на пари за съоръжения, които на практика няма да работят и ще се използват само в аварийни случаи. Докато и "Набуко", и "Южен поток" бяха проекти, които щяха да работят непрекъснато и чрез които България на практика, без да плати и една стотинка, щеше да гарантира енергийната си сигурност. Сега газопроводът на т.нар. интерконекторна връзка с Гърция ще струва над 200 млн. евро. Тези пари някой трябва да ги плати. И като ги платим, какъв ще бъде смисълът от тях? Руският газ, който минава през Черно море и отива в Турция, ще ни се върне отново, само че уж като диверсифициращ. Има значително по-умни решения вече и това не е непременно строителство на неработещи газопроводи. Хората вече говорят за отрицателни потоци и значително по-модерни начини за осигуряване на друго количество в аварийни ситуации.
- Борисов продължава с идеята за хъб - има ли нещо реалистично в нея?
- Аз вече го нарекох този хъб не хъб, а пъб - пъб, в който се събират някакви страни да си приказват по темата. Тъй че не виждам никаква перспектива пред подобно нещо. За да имаш такъв хъб, трябва да имаш на първо място източник, потребители, инфраструктура и пари за да я изградиш. Не мисля, че ние в момента можем да кажем, че притежаваме което и да било от тези неща.
- Когато през 2019 г. Русия спре транзита на газ през Украйна, нашите транзитни газопроводи ще станат абсолютно ненужни. Ще имаме ли готова адекватна алтернатива? 
- Алтернативата беше сложена на масата още 2006 и 2007 г. Това беше от една страна "Южен поток", от друга - "Набуко", от трета страна "Бургас - Александруполис". Така че това, което сам си го прави някой, никой не може да му го направи. Аз затова казвам, че някои от грешките, които извършва правителството на Бойко Борисов, са не просто дребни далавери, те са стратегически провали на България.
- Какво бъдеще на енергетиката виждате, ще имаме ли недостиг на газ и електроенергия?
- Не мисля, че ще стигнем до недостиг. Но за съжаление изгубихме и последния си стратегически високотехнологичен отрасъл, в който имахме значителни предимства сред всички страни от региона. За последните 6 г. той на практика беше унищожен. Хората се деквалифицират, управлението на отрасъла вече не е от технологично и квалификационно подготвени специалисти, там се намират случайни хора, които се интересуват от конюнктурата, от ежедневното си съществуване, а за стратегията и развитието на отрасъла няма никаква мисъл.
- Относно VІІ блок на "Козлодуй",  "Уестингхаус" се отказаха, след като им бе предложено 49% участие. Реалистично ли е това предложение при положение, че предварителните условия бяха други?
- Трудно мога да отговоря на този въпрос, защото в действителност "Уестингхаус" не е инвестиционна компания. Тя продава технология, която е създала преди 30 г. От друга страна, тъжно е, че проваляме и този проект, не защото той беше много добър. Но той можеше да бъде оптимизиран, ако България беше оптимизирала условията на сключения договор и бе поставила своите изисквания примерно за инвестиции в предварителните условия на конкурса. Ние не направихме това, в последния момент измислихме условия, които не е много ясно какво точно носят на България, и резултатът е поредният провален проект.
- Какви са алтернативите за изграждане на VІІ блок, възможно ли е държавно финансиране?
- Това, че България има нужда от нови енергийни мощности, е абсолютно сигурно. Второ, че няма друг надежден източник, и то екологосъобразен в България, е също ясно. Въпросът е докога чисто идеологически определени хора ще продължават да пречат на развитието на ядрената енергетика, от една страна, и докога тези, които управляват временно страната, ще робуват на конюнктурните си еднодневни интереси, а не на дългосрочните интереси на България. Не знам кой ще е инвеститорът, който оттук нататък ще дойде в България да се занимава с големи геостратегически проекти. Тъжният опит, който имат и руските, и американските инвеститори едва ли ще насърчи други.