15 Ноември 2024петък09:30 ч.

Великите сили и ние

/ брой: 45

автор:Андрей Пантев

visibility 4438

Току-що Русия и САЩ се разбраха за примирието в Сирия и обявиха правилата за него. Всъщност ставаме свидетели за пореден път на това как се споразумяват великите сили. Историята изобилства с такива примери. От възстановяването на националните държави след изгонването на турците от Балканите е заложена една перфидна идея те да получават независимост на час по лъжичка и всичките техни комбинативни съюзи между себе си или против трета сила, каквато е Турция, да бъдат с благоволението и одобрението на повечето велики сили. Още от края на ХVІІ век има едно понятие - "неписана европейска конституция", според която всяка държава (не само на Балканите, но най-важно е за Балканите) да бъде призната едва тогава, когато е потвърдена като държавна единица от всички велики сили. Това е една от причините, поради които Санстефанска България не беше припозната и след това бе разчленена - защото беше между две държави, едната от които не е велика сила. Тази намеса на великите сили беше регламентирана и с това, че България не може да екстернира чужденци; че не може да сключва търговски спогодби - чуждите представители се казваха тук дипломатически агенти; че българският монарх - и Батенберг, и Фердинанд, трябваше да бъде припознат от Портата и след това от великите сили, а великите сили оказваха силно влияние върху Портата в това отношение. Имаше един статут на час по лъжичка, който до голяма степен подхранваше вътрешните противоречия на балканските страни, а от друга страна, даваше възможност великите сили да се месят във вътрешните работи. И затова и в Гърция, и в Сърбия, и най-силно в България имаше руска, френска, английска партия, което до голяма степен забавяше естественото политическо и стопанско развитие на балканските държави. Които, нека да не забравяме и това, останаха със същата враждебност помежду си, при която ги завариха турците при покоряването им.
Когато днес разни демократи обясняват с пяна на уста как след 1944 г. сме станали съветска колония, те забравят, че България беше разпределена в сферата на влияние на Русия отново от великите сили след Втората световна война. Ако Белгия беше попаднала в някакъв вариант в Ялтенските проекти и споразумения, тя щеше да бъде не по-малко съветизирана, отколкото, да речем, Полша. България беше съветизирана малко повече поради нашето усърдие, често пъти дори неискано в такава степен от нас. Така че това разпределяне на тортата на територията на Европа до голяма степен свидетелства, че често пъти местните сили имат второстепенно значение в съдбата или поне във външнополитическата ориентация на дадена страна. Тук обаче има едно нещо, което според мен е много значително - че Русия и като царистка, и като съветска, беше единствената имперска сила, при която често пъти подвластните й народи живееха по-добре от самите руснаци. Тук идваха руснаците да купуват ботушки от ЦУМ, ходеха да пият кафе в Будапеща и да гледат интересни, почти западни списания, в Полша и Чехословакия. Т.е. в този случай имаме изключение от презумпцията, че имперската сила живее по-добре от подвластната. Няма как да кажем, че индийците са живели по-добре от англичаните, или алжирците по-добре от французите. Но можем да кажем, че при това подчинение на съветския режим имаше доста по-либерален режим в, условно казано, съюзнически гарантираните подвластни територии, отколкото в самата страна, която държеше ключа - в случая някогашният Съветски съюз. Освен това, докато бяхме под съветско влияние, руснаците ни построиха и заводите, и икономиката, и кадрите ни подготвиха. А ние им плащахме с домати. Докато бяхме под съветско влияние, България беше сравнима с Полша, с Унгария и Чехословакия. Сега мисля, че не е. Това не оправдава, разбира се, онова отблъскващо покорство, което днес новопокръстените русофоби демонстрират спрямо западни велики сили. Това, че бяхме сравними по доста показатели със страни, които сега са неимоверно по-напред от нас, е реален и неумолим факт.
В момента поради новото си усърдно подчинение на нова велика сила ние често изглеждаме доста смешно. Бидейки русофоби в официалната си политика, не си даваме сметка, че американците и руснаците се разбират, когато решат и имат интерес, а ние оставаме накрая отблъснати и от двете страни. Без да се правя на пророк и на Касандра, съм казвал неведнъж, че тези, които са ни поощрявали да се конфронтираме и да се съпротивляваме на Русия, в крайна сметка - особено в двата световни военни конфликти, са се разбирали помежду си и са ни гледали с еднакво презрение тогава, когато амплитудата на нашето нагаждачество временно се е насочвала към по-силния, който по-късно се оказва победен, както е в случая с Германия.
 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ