В очакване на Годо...

Просветният министър Сергей Игнатов влезе направо в народното творчество с прословутия си нов закон за училищното образование. Децата, които се родиха, когато той започна да занимава обществото с този бъдещ закон, станаха почти на три години и дори вече сричат фолклорния припев: "Бързо приказка се разказва, бавно работа се върши". Работата, според министъра - сиреч правенето на такъв закон, по света отнемало от три до девет години. Само че нашият парламент прие през 2006 г. Национална програма за образованието, която изискваше да се направи този нов закон, и оттогава тя се търкаля вече шеста година, а законът все още е във фазата на известната детска приказка "Иди не знам къде, донеси не знам какво".
Нека си спомним, че когато Сергей Игнатов влезе в министерството, приказваше, че в средното образование ще му е по-лесно, понеже реформата в тази сфера

е вече направена от предишното правителство

Неизвестно кога и как той стигна до съвършено противоположното заключение, което повтаря в последния месец - че сега започва пълна и тотална реформа. Всичко щяло да се промени, казва министърът, и затова законът се бави. А тотална промяна няма как да се случи, понеже тя не може да е извън рамките на предвиденото в националната програма. Всичко - от начина на финансиране до оценяването чрез матурите, вече е въведено при предишното правителство. Пък и колко пъти България ще започва реформа в средното училище, ще я завършва и ще я започва отново, остава загадка.
Впрочем Игнатов обещава проектът за закон да се появи в Министерския съвет във втората половина на февруари. Юристите били казали, че той вече е

"избродиран" много добре

Понеже основният проблем на родното образование едва ли е в юридическата "бродерия", да си спомним, че конкретен срок за появата на този закон на няколко пъти бе оповестяван. И никога не бе спазен. Интересно е например и сега как точно ще бъде предложен този проект за одобрение в правителството през февруари, след като той още не е оповестен в сайта на просветното министерство? Както е известно, законът изисква той да бъде огласен за обсъждане пред обществото поне две седмици, преди да тръгне към МС. Възможно е обаче и това да не е проблем за тази власт, която отдавна е показала, че закони за нея не важат.
Също тъй непонятни са изявленията на министъра, че "части от закона" може да влязат в сила още от септември тази година. Твърде интригуващо е да се очаква закон, който ще влиза на части в образователната система. По принцип толкова важен нормативен докумнт като този за училището, който ще замени действащия от 1991 г. Закон за народната просвета, няма как да бъде нормално обсъден и приет на две четения в парламента за месец-два. Освен ако в ГЕРБ не бъде издадена заповед "по гарнизона" мнозинството да наложи ударно гласуване в съкратени срокове. Нищо добро, разбира се, при тази повтаряща се в сегашното Народно събрание практика никога досега не е постигнато.              
Има един отговор, който министърът даде преди дни на въпроса защо законът не се появи през септември миналата година, за когато премиерът Бойко Борисов изрично го беше поискал. Игнатов отговори дословно и бе цитиран от медиите: "И да беше влязъл и да не беше, какво щеше да се промени?" Шах и мат едновременно.
Така или иначе, около този обвит в тайнственост проект на ръководната просветна мисъл из медиите се процеждат не неща от същността му, а разни

дребни детайли и "флинтифлюшки"

Като например - обсъждаме дни наред ще има ли ефект или няма да има, ако родителите, чиито деца не ходят на училище, бъдат глобявани солено. Никой от МОМН не е анализирал сериозно (или поне това не е оповестено публично) защо тези деца не ходят на училище, та да се заемем с решаване на проблема, а не с последиците от него. Обсъжда се из медиите как малките ще бъдат "обхванати" в предучилищните класове, без да е оповестено ясно колко деца в момента тръгват в подготвителна група на 5 години и тръгват ли изобщо, след като това бе измислено като задължително. Занимават ни с това, че ще се пренапишат учебниците за последните гимназиални класове, което всъщност не е тема за закон и би трябвало да е следствие от евентуално предприети промени в структурата на системата и от нови учебни програми и планове. Не се обсъжда обаче замисленото пълно либерализиране на производството на учебници - те ще станат неизброимо количество по всеки предмет и ще се издават всеки път, когато на някой автор или издател му хрумне да ги "произведе". Поне това стана ясно след една среща на неколцина депутати с екипа на МОМН. И още - че психолозите ще се върнат в училище, което също не е ново (макар че сега психолози има в около 800 от общо 2600 училища у нас).
Прокрадват се също едни съвсем екстравагантни идеи на Игнатов - последните гимназиални класове да бъдат едва ли не признавани във висшите училища като част от обучението там. Както и общи приказки за програмите, които щели да бъдат силно облекчени, така че да не товарят учениците с "енциклопедични знания", а да им дават умение за практическо приложение. Не е ясно обаче ще има ли какво да се прилага, т.е.

ще бъдат ли изобщо преподавани знания

които после да бъдат прилагани. Този въпрос предизвиква основателни съмнения, след като Игнатов се изпусна пред една телевизия да каже, че писателите били недоволни от замисленото орязване на автори в програмата по литература. Кои писатели и какво орязване не се разбра. Разбра се обаче, че балът от матурите вече ще се пресмята не с оценки от 2 до 6, а в точки до 100. Което също е "козметика", а не същностен въпрос на образованието.  
На тоя фон току се примесват и ромите, които според губернатора Джеймс Уорлик били бъдещето на страната ни. Игнатов е направо много съгласен, понеже "ромите са голяма маса от хора, която с повишаването на образоваността си ще стане много активна в нашето общество". Ето, университетите ни били пълни с млади роми! А заминалите да учат в чужбина българи вече масово се връщали у нас. Е, не става ли дума за истинска народна приказка, която тълковните речници определят като фолклорен или литературно-повествователен жанр, който се основава на измислени герои и събития.
С всичките тези лафове обраства всеки опит на журналистите да изяснят какво конкретно все пак ще съдържа законът. Защото в един предишен "готов" вариант, който миналата година висеше в сайта на МОМН, а после неизвестно защо бе премахнат оттам и изчезна яко дим, бе предвидено например учебната програма и учебните планове да са някаква сложна смес - от задължителни и незадължителни модули, спуснати от МОМН, гарнирани с други модули (също задължителни и незадължителни), определени в самите училища. Имаше някакви изисквания за задължителна квалификация на учителите, за която обаче никой не разбра откъде ще се вземат парите - в момента в бюджета те са смешно малко. Затова пък неотдавна се разчу, че учителите щели да минават периодично през

задължителен психиатричен преглед

което вероятно ще разгневи гилдията като обида. В оня проект бе заложена изключително спорната идея за ваучерите - държавата да плаща и на частните училища. Но нямаше ни дума за това, че България е с най-ниския бюджет за средно образование в ЕС като процент от БВП - 3,4. Нямаше ни буква за това как образованието ще стане приоритет, има ли национална стратегия в този смисъл, след като приоритет означава дейност, подплатена с повече пари. И т.н. Все теми за закон. По които никой не гъква.
И още нещо, което след приемането на Националната програма за образованието през 2006 г. остана напълно неясно - как реално ще стане промяната в структурата на образованието, в която VIII клас ще премине от основното към гимназиалното образование. Защото това несъмнено означава немалко основни училища да намалят щатовете си (а някои едва крепят и сега броя си деца) заради изчезналия от тях VIII клас, а гимназии пък да изпитат недостиг от учители, когато същият VIII клас премине към тях. За няколко големи града проблемът няма да е нерешим, но за селищата в страната тази промяна вещае пълен хаос, ако не се измисли и подготви предварително как реално да стане движението на учители. Съмнително е в МОМН изобщо да са наясно колко учители всъщност засяга промяната. Този въпрос трябваше да бъде анализиран и решен в министерството, преди да се появи законът, който ще въведе новата структура, постановена в националната програма. Но и до момента - ни гък, ни мък, ни ку-ку-ру-ку, както се казва в една друга детска приказка. А иначе министърът Игнатов много искал новият закон да влезе в сила от следващата учебна година! Блазе ни.