15 Ноември 2024петък00:31 ч.

На фокус

В лъжовния свят на "метъла" и туитър

Как да се помогне на днешните юноши, разкъсвани между високите децибели на метъла и отблъскващата чалгаджийска простащина, да не бъдат слепи и безкритични

/ брой: 39

автор:Петър Бочуков

visibility 4590

Българската култура е тежко болна, духовният разпад е опасно бърз, нравствеността е обeзценена, традициите са загърбени. Тези тревожни констатации не са от вчера. Живеем сякаш в чужд, натрапен ни свят, в който глашатаи на една субкултура, зараждаща се и самовъзпроизвеждаща се далеч от нас, ни "освобождават". В този свят процесът на собственото ни самоотричане става все по-болезнен, националното ни обезличаване - стремително. То е съпътствано от съсипваща безнадеждност, безразличие и несигурност. Причините за духовната разруха са много - бедност, мизерия, упадък и хаос в образованието, разпад на семейството и не на последно място - чужди на националната ни култура влияния. Имам предвид най-вече социалните аспекти на някои музикални жанрове, които

формират отношението към живота у подрастващите

Ако си послужа с търговска терминология, България има отрицателно салдо в международния културен обмен - изнасяме високо ценено изкуство: автентичен и богат фолклор, бляскави оперни гласове, инструменталисти от световна класа, древни съкровища и арт-свидетелства за голямо духовно богатство в миналото по нашите земи. А внасяме например рап - изкуството на чернокожите американски затворници, които през 70-те години на миналия век са създали тази форма на тайно общуване помежду си с кодове и прости рими. Целта им е била техният жаргон да не бъде разбиран от надзирателите при внасянето и закупуването на наркотици. По-късно рапът, който има африкански и карибски корени, излиза на улицата в бедните квартали на големите американски градове... Не след дълго прекосява Атлантика и стига до нашите земи, където намира добра торна почва. Днес условията, в които растат много от децата ни - панелна бедност и висока битова престъпност,

определят рапърската култура на живот

- от извъртяната козирка на бейзболната шапка и смъкнатите панталони, до плашещата качулка и умопомрачаващите текстове. У нас не социалните корени са определящи и затова субкултурата обхваща цялото сбъркано общество. В такава среда естетическите критери за красиво и грозно, за добро и зло, за полезно и вредно са опасно далеч от общоприетите (вижте наоколо отвратителните пънкарски прически, татуировките и пиърсингите по лицата на иначе физически красиви деца).
С появата, предимно в САЩ и Великобритания, на различни течения и стилове в рок-културата ("метълът", например, има много разновидности - Блек, Викинг, Готик, Дуум, Траш, Спийд, Неометъл и още много други) възникват и различни неформални движения, различни тайни, включително и сатанински общества. Футболните ултраси, които рушат и организират масови сбивания, допълват картината, която някои определят като бунт на младото поколение срещу остарелите обществени порядки. За съжаление рокът се идентифицира и с наркотиците, с рушащите текстове на някои издънки на "метъла", шокиращ с външния вид на изпълнителите.
Ще припомня един позабравен факт за най-големия рок-фестивал, организиран през август 1969 г. в Уудсток, недалеч от Ню Йорк. "Woodstock Music & Art Fair" бе привлякъл над половин милион младежи. Близо 5 хиляди от тях, по неофициални данни, са потърсили лекарска помощ след употребата на еуфоричния наркотик ЛСД през трите дни на фестивала. Но въпреки това оттогава не секват елементарните послания на различни крайни по своята същност банди,

създадени сякаш по калъп

Продължава безкрайното шествие от телевизионните екрани, от стадиони и зали на англосаксонската субкултура, повтарям - субкултура - за да не бъда разбран криво. Нямам никакви основания или намерения да отричам американската и английската култура и изкуство, нито доминиращата и у нас тяхна попмузика.
В същото време едно, макар и бегло сравнение със съседите - сърби, гърци, турци и румънци, показва колко сме далеч от своята същинска културна идентичност. Как те успяват да съхранят своята? Отговорът е простичък - постиженията в духовната сфера на всяка нация зависят само и единствено от нея. Бих добавил, и от нейните лидери. Българските политически водачи, лишени от характер и достойнство, също имат своя принос в рушенето на нашата самобитност. Как иначе може да се обясни дръзкото самоотричане с награждаването от български президент с най-високото ни отличие - орден "Стара планина" на професора по славистика от Залцбург Ото Кронщайнер след препоръката му да се откажем от кирилицата и да пропишем на латиница, за да съкратим пътя до Европа. Представете си дядо Вазовото "Аз съм българче" как би изглеждало, ако приемем препоръките на професора: As sum bulgarche svobodno,/ v krai svoboden as jiveia,/ vsichko bulgarsko I rodno/ liubia, tacha I mileia. В условията, в които живеем, тази опасност е реална. Защото за феновете на рапа великото дело на
 
"византийските шпиони" Кирил и Методий

поставили основите на славянската православна цивилизация и предначертали нашия път, е неразбрано и чуждо.
Своя немалък дял за опростачването на голяма част от сънародниците ни има и чалгата, съпътствана като по правило с изобилие от силикон, много грим и разюзданост. Тя претендира за генезис във фолклора и се конкурира с "метъла". Звучи навсякъде - от такситата до ресторанти и кафенета. По своята същност е сбирщина от авторски "народни" песни, ориенталски и дори испански мелодии. С пошли и отвратителни текстове. Всичко това е част от естетическото въздействие на набедения за изкуство жанр, който трудно обяснимо води също до екстаз своите фенове.
Отхвърлям съмненията, че този тревожен процес на духовно обедняване е планиран някъде в специализирана лаборатория за обезличаване на онези народи, които се поддават.

С една цел - тяхното подчинение

Тази тема е нищена много пъти. За съжаление, вездесъщите телевизионни програми продължават да внушават една невярна представа за западната култура (имам предвид американската). Говоря за американските екшъни и трилъри. Навремето Артър Милър надигна глас срещу насилието в съвременното кино, което според него "може да доведе до разрушаване на демократичната култура". Но гласът му не бе чут. С това, разбира се, съм далеч от идеята да отрека големите майстори на Холивуд, сътворили прекрасни образци на най-достъпното за народите изкуство. Още по-малко да загърбя авторите на несъмнено блестящата световна белетристика, създадена в САЩ през миналия век, в годините, преди да грейне и у нас демокрацията. Тогава в малка България бяха превеждани и издавани в големи тиражи Стайнбек, Хемингуей, Колдуел, Фицджералд, Ъпдайк и много други американски автори, познати за съжаление предимно на по-старите поколения, които ценяха хубавата книга и чрез нея опознаваха света много по-задълбочено, отколкото днешните младежи с помощта на фейсбук и туитър. Но вината за това не е тяхна.
Тук не поставям въпроса "Моцарт или Мадона?" Защото съм убеден, че в случая задължителен е съюзът "и". С една важна уговорка - и аз слушам рок и някои от производните му с удоволствие. Рок-културата привлича, защото е непосредствена, не търпи догмите, зове към свобода, срещу снобизма и фалша. Чрез това съвременно изкуство тинейджърите изразяват протеста си срещу лицемерието, тегнещите условности и двуличието. Неслучайно за милиони млади и не само млади хора по света рокендролът е същностна част от духовния живот в условията на технологична и културно-информационна глобализация. Спектаклите на световни рок-легенди като "Iron Maiden", "Judas Priest", "Whitesnake", "Led Zeppelin", " Uriah Heep", "Aerosmith" и др. през последните години бяха важна част от музикалните емоции в живота на подрастващите у нас. Те са склонни да слушат и следват своите идоли много повече, отколкото нравоученията на родители и учители. Така

"Metallica" се превръща в законодател и възпитател

на своите безкнижни и полуграмотни невръстни почитатели в бедна България.
В същото време не можем да отречем и факта, че през 60-те години рокът се идентифицира с антивоенните движения, а по-късно - през 80-те години, на концертите на най-големите светила на попмузиката събираха огромни средства за гладуващите деца на Африка. Британските попзвезди тогава сътвориха прекрасната коледна песен за децата на Етиопия, изпълнена от Пол Янг, Джордж Майкъл, Саймън Льо Бон, Бой Джордж, Стинг и дрги британски звезди. Американските им събратя ги последваха с недостижимия хит "Ние сме света" с участието на гениалните Рей Чарлз, Майкъл Джексън, Уили Нелсън, Кени Роджърс, Брус Спрингстийн, Стиви Уондър, Лайънъл Ричи, Тина Търнър, Дайана Рос и още много други.
И това е прекрасно. Големият проблем, а той винаги е съществувал, е как младите да разберат къде е границата между изкуството, което облагородява и пречиства, и фалшивата му реплика, която руши. Как да се помогне на днешните юноши, разкъсвани между високите децибели на метъла и отблъскващата чалгаджийска простащина, да не бъдат слепи и безкритични. Как родителите и държавата да им помогнат. Защото метълът и чалгата са не само музика - добра или лоша. Те са начин на поведение, начин на живот. Днешната попмузика силно влияе върху съзнанието на децата и формира отношението им към заобикалящата ги действителност. Със слушалки в ушите те живеят в един лъжовен свят и постепенно губят своята индивидуалност. Още повече, че растат в болно общество, в което човешките взаимоотношения са разрушени непоправимо. И защото не знаят какъв смисъл носи думата родолюбие, нито пък какви са първите слова на Паисиевата история.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ