14 Ноември 2024четвъртък21:13 ч.

В ЕС не се влиза с фалшива идентичност

Политиката на България към Македония досега беше "со кротце и со благо", от Скопие зависи дали ще има "малце кютек"

/ брой: 16

автор:Георги Георгиев

visibility 3157

Завършилото преди десетина дни посещение на външния министър на България Кристиан Вигенин в Скопие стана повод за многобройни коментари в местните медии. Скопският вестник "Вечер" например твърди от първата си страница: "Вигенин ни дойде на гости, за да ни каже, че не сме добри съседи"; телевизия МРТ: "Вигенин призна македонският език, но иска промени в конституцията на Македония". Ако обаче се четат внимателно съобщения на българската агенция "Фокус", в които са преразказани тези информации, става ясно, че нито Вигенин е признавал македонския език, нито е искал промени в конституцията, нито е казвал, че Скопие е лош съсед. Всъщност българският външен министър преди три дни пред "Дарик радио" ясно заяви, че нашата страна няма намерение да се отказва от текст в подготвения договор за добросъседство с Македония, който гласи, че чл. 49 от македонската конституция не може да бъде предпоставка за намесата във вътрешните работи на България. Да припомним, че чл. 49 от конституцията на съседната държава постулира, че Скопие ще се грижи за правата на македонските малцинства в съседните държави. Т.е. Вигенин не е искал никаква промяна на македонската конституция, а гаранции, че скопските власти няма да се бъркат във вътрешната ни политика, като използват за претекст несъществуващото и измислено "македонско малцинство".
По същия превратен начин са тълкувани и думите на българския министър на външните работи за македонския език. Кристиан Вигенин заяви, че договорът за добросъседство трябва да бъде подписан, както е в 20-годишната ни съвместна практика, на записаните в конституциите на двете страни официални езици. Това не показва никаква промяна в българската позиция по отношение на македонския език, но пък ни сочи колко превратно могат да тълкуват медиите в Скопие думите на българските политици. И като заговорихме за превратно и манипулативно представяне на информацията, стигаме и до вестник "Вечер" с неговото твърдение, че Вигенин бил казал, че Скопие е лош съсед. Всъщност въпросното твърдение, както се разбира от публикацията, е на македонския дипломат и анализатор Ристо Никовски, а това, че са го сложили в устата на българския външен министър, е изцяло на съвестта на редакторите на "Вечер".
Ристо Никовски е известен в Македония с меко казано скандалните си твърдения за българската политика спрямо съседната нам държава. Агенция "Фокус" ни запозна наскоро с пространен текст от този "анализатор", публикуван в македонска интернет медия, от който научаваме например, че: "Ако затворим очи и приемем, че сме били "българи", София с право ще може да присвоява цялостната наша история..." По-нататък извращението на фактите преминава в налудничавост: "С присвояване на народа, езика... София държи отворени своите аспирации към страната... сериозно допринася за нейното разпадане". Фантазиите на автора продължават и по злободневния проблем: "С изнудване (България - бел. авт.) се опитва да ни наложи договор, с който трябва да се откажем от собствения език, от македонците в България". И така няколко страници лъжи, параноя и глупотевини от рода на: телевизията ни "Планета фолк" била държавна и провеждала държавна политика спрямо Македония, като пускала песни, които били македонски, ама се представяли за български. Де да имахме наистина ясна държавна политика спрямо Македония, ама това е друг въпрос.
Това, което Никовски нарича изнудване, вероятно е позицията на българската държава, че Македония няма да получи зелена светлина от София за преговори с Брюксел за членство в ЕС, ако нямаме договор за добросъседство. Никакво изнудване не е това, г-н Никовски, а най-елементарна гаранция срещу всякакви неочакваности от ваша страна.
Дълго време в България битуваше мнението, че към Македония политиката ни трябва да бъде "со кротце и со благо" като към наши кръвни братя и сестри, част от които живеят със заблудите на югославската пропаганда, но с времето ще се освестят. Да, обаче годините си минават, а нещата не се променят, дори стават още по-абсурдни, ако вземем "тезите" на г-н Никовски за представителни за националистическата част от македонското общество. Най-печалното е, че няма промяна в политиката на официално Скопие. Кражбата на история от България и други държави като Гърция върви с пълна сила, нищо че добива гротескни измерения - вижте центъра на Скопие.
Израз на политиката "со кротце и со благо" бе и налаганата в България теза, че страната ни трябва да даде безусловно съгласие Скопие да започне преговори с Брюксел. Мотивът бе, че ветото върху тези преговори ще рефлектира върху обикновените граждани. Да, ние признахме първи Македония, да, ние признаваме конституционното й име, да, търпяхме десетилетия наред кражбата на историята ни, присвояването й за целите на изграждането на съвременната македонска нация. И какво спечелихме от това? До какво ни докара този "алтруизъм" и до какво ще ни докара? Ами дотам, че ако някой ден Македония стане член на ЕС, официалният език според тяхната конституция ще стане официален и за ЕС и никой от партньорите ни в съюза няма да се вълнува от нашите възражения. Между другото, от това ще произтекат още по-важни и негативни за нас последствия, защото ще отворят широко вратата за различни аспирации към България, включително и за признаването на т.нар. "македонско малцинство". Вече имаме неприятни прецеденти в ПАСЕ по този повод.
Добре е, че сега в България, въпреки всички разделения между политиците, има консенсус между президента и изпълнителната власт по договора за добросъседство с Македония, както вчера отчете държавният глава Росен Плевнелиев. България подкрепя Македония за членство в ЕС, но първо в Скопие да бъдат така добри да решим най-накрая някои ключови въпроси. Както е казал известният български политик от град Ресен (сега в Република Македония) Андрей Ляпчев: "Со кротце, со благо и ако не разберат, со малце кютек".
Изчистването на проблема с присвояването на българската култура и история е вероятно най-сложният за подписването на договор за добросъседство. Българското предложение за създаването на съвместна комисия по този въпрос е добро, още повече, че благодарение на българския депутат-социалист в Европарламента Евгени Кирилов имаме и съответната резолюция на ЕП. Дали обаче от Скопие ще проявят разбиране към този проблем? Там реално нямат исторически аргументи, с които да оборят българските тези за общото ни минало. Така или иначе, българската страна трябва да настоява в договора за добросъседство да има клаузи, които да възпрепятстват официално Скопие да фалшифицира историята ни. Това би трябвало да бъде необходимо условие България да позволи да започнат преговорите между Македония и ЕС. В Скопие трябва да разберат, че със създаването на фалшива идентичност на съвременната македонска държава не могат да влязат в ЕС.

 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ