15 Ноември 2024петък03:52 ч.

Украйна - къде я оплескахме?

/ брой: 78

автор:Георги Готев

visibility 53288

What went wrong е въпрос, който по правило се задава, когато управляващите оплескат нещата. Кой и кога е оплескал нещата, че след Кримските събития се говори за нова Студена война, е трудна тема. Емоциите и различните "филства" и "фобства" не помагат за намиране на отговор.
Охлаждайки собствените си емоции с отлична белгийска бира, предлагам своите наблюдения по въпроса.
По мои журналистически записки коренът на проблема е от ноември 2008 г., когато за първи път се заговори за инициативата "Източно партньорство", при това по модел на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа - един проект, който ми е скъп, защото съм работил за него до март 2008 г., когато той премина в историята. http://bit.ly/Pasypk
Източно партньорство се появи като отговор на Средиземноморския съюз, една инициатива, която Никола Саркози издигна в европейски мащаб по повод на френското председателство на ЕС през втората половина на 2008 г. Полша и Швеция контрираха с инициатива в полза на останалите страни от европейската политика за добросъседство - тези от Изтока: Украйна, Беларус, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан.
    Така под чешко председателство на ЕС на 7 май 2009 г. в Прага беше основано Източното партньорство. То предвиждаше възможността за сключване на споразумения за асоцииране, както и зони за свободна търговия, по подобие на тези, които ЕС вече беше предложил на Западните Балкани. Разликата беше, че на Западните Балкани е обещано членство в ЕС, когато покрият изискванията, докато за страните от Източното партньорство такова обещание липсва.
Премиер на Украйна тогава беше Юлия Тимошенко, която уж беше проевропейски настроена, но всъщност пакостеше на тези отношения с конфликта си с тогавашния президент Виктор Юшченко. В края на 2010 г. Виктор Янукович спечели президентските избори. И макар че беше смятан за проруски лидер, по негово време беше договорено споразумението за асоцииране, наистина много амбициозно по съдържание, което впрочем първи публикувах аз в блога си през декември 2012 г. http://bit.ly/1ffpBh2
Хубаво, обаче на 7 май 2012 г. Путин отново стана президент. Малко преди това в качеството си на премиер той за първи път спомена плановете за създаване на Евразийски съюз на основата на Митническия съюз с Казахстан и Беларус, основан на 1 юли 2011 г. Скоро стана ясно, че това е големият проект на живота му. В ЕС по мои впечатления никой не взе тези планове насериозно.
От една страна, ЕС напредваше със споразуменията за асоцииране с Украйна, Молдова и Грузия, а от друга - Русия се стремеше да разшири Митническия съюз в постсъветската територия, включваща и тези държави.
Преломният момент дойде в деня, когато Янукович каза, че Украйна иска да бъде член както на Митническия съюз, така и да подпише споразумение за асоцииране, а един европейски чиновник каза, че споразуменията за асоцииране на ЕС не са съвместими с Митническия съюз. Или едното, или другото, каза пред мен експерт на Европейската комисия, пожелал да остане неназован http://bit.ly/1kmNPG1. Това беше през декември 2012 г.
Първоначално никой не обърна особено внимание на тези думи. Никой в европейските институции не каза, че това е де факто обявяване на война. Всякакви брюкселски изявления, че подписването на споразумение за асоцииране от страна на Украйна не е насочено срещу Русия, вече не звучаха сериозно. Оттук нататък събитията са широко известни, като кулминацията беше отказът на тогавашния президент Янукович да подпише споразумението за асоцииране по време на срещата на върха във Вилнюс на 28 и 29 ноември м.г.
Преди две седмици Пиер Вимон, вторият човек след Катрин Аштън във външната служба на ЕС, каза пред мен, че ЕС е "принудил" Русия да се върне към рефлексите си от Студената война. Той каза също, че прекалено лековато ЕС е отсякъл, че асоциирането и Митническият съюз са несъвместими. "Говорейки с нашите експерти, оставам с впечатление, че това не е точно така и че можем да намерим общ терен", каза той.
Толкова за близката история. По въпроса кого предпочитат, Русия или ЕС, украинците са разделени, но и българското общество не е единодушно. Слава богу, когато влизахме в ЕС, никой не ни предлагаше алтернатива. Дали повечето украинци ще предпочетат ЕС или Русия, ще стане ясно на президентските избори на 25 май. Но не е ясно дали малцинството ще приеме решението на мнозинството или Украйна ще се раздели.
А иначе ЕС и Русия рано или късно ще трябва да сглобят "добросъседските" си проекти в общ. Трансевропейска зона от Лисабон до Владивосток ли ще се казва, общо икономическо пространство ли, няма значение. Но няма да е лесно да се преодолее сегашната криза.

 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ