15 Ноември 2024петък02:01 ч.

Бонка Ичкова:

У нас може с две висши образования да продаваш банани на пазара

Законът за средното училище в този му вид е само неяснота, не ни питат за нищо, казва учителката по френски от Благоевград

/ брой: 172

автор:Георги Аргиров

visibility 3496

Бонка Ичкова е учителка по френски език в Националната хуманитарна гимназия "Св.св. Кирил и Методий" в Благоевград. Наскоро най-елитната гимназия в града празнува 130 години от своето създаване. В нея през годините са учили редица известни благоевградчани, включително кметът Костадин Паскалев. Ичкова е и общински съветник в ОбС-Блаогоевград, първи мандат. Тя е синдикалистка от Съюза на българските учители.

- От колко време сте учителка по френски и къде сте получили своето образование, г-жо Ичкова?
- Завършила съм френска езикова гимназия в град Враца, впоследствие завърших френска филология във ВТУ "Св.св.Кирил и Методий". Започнах своята кариера в бившия техникум по механотехника в Благоевград, а от 1992 г. преподавам френски език в Националната хуманитарна гимназия "Св.св.Кирил и Методий", бивша Солунска. Обичам работата с децата, с удоволствие водя часовете на моите ученици и имам много  интересни случки от моя досег с тях. Това не е чиновническа работа, аз не мога да си позволя да си почивам, когато си поискам. Това ме държи будна въпреки многото ми ангажименти.
- Можете ли да направите паралел между образованието отпреди 20 години и сега?
- Не само за образованието, такъв паралел може да се направи за целия ни духовен живот през последните 20 години. Духовните ценности през 90-те години на ХХ век бяха изтласкани от улични митинги, демонстрации и криворазбрани схеми за демокрация. Акцентът бе сложен върху несъществени моменти от живота на хората. През тези 20 години българите бяхме достатъчно добре ограбени духовно и материално. А в същото време това нанесе поражения за поколения напред. Всяко дете е плод на това, което се случва в държавата и семейството му. Образованието преди 1989 г. беше една област, която трябваше да си остане консервативна, в добрия смисъл на думата. Тогава, макар и комунистическа, България беше призната в много области като водеща. В момента бездуховността се чувства в целия свят, ние не можем да правим изключение. Но при нас е в още по-големи размери.
- Какво е вашето мнение за налаганите реформи в областта на образованието?
- В моята кариера съм претърпяла хиляди реформи в образованието. Имало е големи безумия, както и добри неща. В момента се готви закон за средното образование, правят се някакви псевдодискусии, викат се пак хора, които четат теоретични доклади. Но никога не се иска мнението на учителя, не се правят истински дискусии. Законът в този му вид все още е само една неяснота. Освен степените на образование, нищо друго не може да стане ясно. Кога и какво ще се учи ще се уточнява допълнително с наредби. В този му вид аз не мога да кажа дали този закон е добър или лош, той просто е неясен. Трябва да се мине към тези степени на средното образование, колкото и да се чуват гласове против това. Ние сме членове на ЕС и трябва да се приравним към европейското образование. Само така ще ни признават дипломите.
- Можете ли да дадете пример за удачни и неудачни реформи в средното образование?
- Неудачен пример за мен е въвеждането на чуждоезиковото обучение още в първи клас. Аз съм учителка по френски език и знам, че едно дете може да възприеме чужд език, едва когато е овладяло родния си език. Така децата остават неграмотни и по български, и по чужд език. Едно дете не може да понася такава информация, това за мен са мимикрии и демонстрация как в България се учат чужди езици.
Добър опит за реформа според мен е въвеждането на чуждоезиковото обучение като нулева година във всички профилирани гимназии. В проекта за нов закон е записано, че ще се завършва след VII нлас, една година ще учат езици. Но в Западна Европа след VII клас ученикът трябва да избере трети чужд език, различен от този, който е учил в основното училище. А не да повтаря отново този, който е изучавал дотогава.
- Какво е вашето мнение за чуждоезиковата подготовка сред учениците? В повечето случаи те говорят по 10-ина думи от даден език.
- Не мога да коментирам за другите училища. В нашата гимназия се преподават на добро ниво чуждите езици. Изобщо колегите от училището се отнасят много сериозно към своята работа. С риск да обидя други училища ще кажа, че и дисциплината при нас е на малко по-добро ниво. Дори въвеждането на униформите е вид дисциплина, нещо повече - тя самодисциплинира. Униформата е израз на това, че децата в училище са за нещо друго, а не да си показват тоалетите и прическите. В училище всеки трябва да бъде равен. Равен достъп до образование означава и добро поведение. Националната хуманитарна гимназия бе първото училище в Благоевград, което въведе униформите. Бях свидетел на това как целият град ни се радваше. Униформите бяха премахнати в онова безвремие, а сега дойде моментът отново сами да ги въвеждаме.
- Какво смятате за навлизането на чуждици в българския език?
- Преди години навлизаха руски думи, сега навлизат масово френски и английски. Тук огромна роля играят и медиите. Казвам го със съжаление, защото давам интервю за медия, но и те имат голяма вина в това отношение. Налага се един уличен език с много чуждици. На децата им е по-лесно да влизат в интернет и оттам научават нови думи. Освен това те са отвикнали да четат, а нечетенето води до трайно незапаметяване на каквато и да било информация.
- Мнението ви за матурите?
- Матурите много отдавна трябваше да се въведат. За съжаление един бивш министър не беше спазил закона и го съдеха срещу матурите, това беше една причина те да не навлезнат по-рано. Матури има в цяла Европа. При нас обаче продължава да е половинчато положението. На Запад всеки, завършил гимназия с матури, има достъп до вузовете. А в българските университети все още има кандидатстудентска кампания.
- Каква е гаранцията, че оценката е справедлива? Ако един ученик от НХГ изкара 6 на матурата, тази шестица ще се равнява ли на същата оценка от друго училище?
- Такава гаранция никой не може да даде. А университетите се притесняват, че им падат парите, които събират от студентите. Съжалявам, че толкова грубо ще се изразя, но е така. Не е нормално това положение. Ако пък има приемни изпити, нека да бъде един унифициран изпит по специалност за цяла България. Не едно дете да ходи в 5 университета на изпит по български език. За мен това е събиране на пари от кандидат-студентите и умопомрачителна умора за тях и техните родители.
- Вие взехте участие в дискусията, която бе организирана от президента Георги Първанов в ЮЗУ.
- Това беше добра инициатива, нищо че Бойко Борисов я заличи с една дума. Аз на такива неща не обръщам внимание. За съжаление отново се партизираха нещата, както винаги става в нашата страна. Аз там не видях хора от Регионалните инспекторати, които са представители на МОМН. Не знам по какви причини, дано не са политически. Също така нямаше и учители, аз бях единственият учител в залата. На тази дискусия бях представител на СБУ към КНСБ. Каква е тази дискусия за средното образование, в която има теоретични доклади на преподаватели от вузове и няма учители?
- През 2007 г. учителите направиха първата по рода си толкова голяма стачка от години. Сега, 3 години по-късно, промени ли се нещо в положението на българския учител?
- Президенът Георги Първанов го каза много добре на дискусията. Стачката даде тласък на много процеси. Заявихме достойнството си, желанието си за промяна в системата. Образованието, което е основна грижа на едно общество, не трябва да бъде последна грижа на правителството, без значение кое е то. В момента е същото. И в момента има недостиг на пари, има груба икономизация.
- Какво смятате за големия брой университети в България?
- Броят на университетите не е проблем, стига те да държат високо ниво. Всеки университет - сам за себе си, с нормално количество добри преподаватели. Демографският срив също отсява кои университети и специалности как се пълнят. Има и някаква мода сред специалностите. Веднъж всеки иска да учи право, после - икономика, накрая нещо друго. Няма държавна политика в това отношение, нито пък съществува единен регистър с база данни каква е нуждата от кадри и в какви специалности - било в бизнеса, било в държавния сектор. Хаосът е велик - може да завършиш две висши образования и да продаваш банани на пазара.
- Наскоро Националната хуманитарна гимназия чества 130 години от своето създаване.
- Ние сме наследник на бившата Солунска гимназия, създадена преди 130 години като Мъжка гимназия от Кузман Шапкарев и родолюбиви българи. Тя е открита от султана и е на 130 години, така че нека нашите министри се замислят и по-добре да обгрижват НХГ "Св.св.Кирил и Методий". Искам да отбележа, че за първи път, откакто съм учител в НХГ, общината ни оказа толкова голямо съдействие за юбилея.
-  Оттук нататък какъв е пътят на гимназията?
- Според мен ние не трябва много да се променяме, за да си съхраним традициите - т.е. хуманитарно обучение, съчетано с профил изкуства. Училището е уникално, защото в града няма паралелки с история, литература, музика, изобразително изкуство. Те дават не само култура на децата, а внасят и малко по-различен привкус и атмосфера в града. Проблемите ни са като във всяко друго училище. Но смея да твърдя, че ние се справяме в рамките на делегирания бюджет с помощта на добрата инвестиционна политика в община Благоевград. Мисля, че малко по малко създаваме по-добър климат за самите деца, да им бъде по-приятно в училище.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ