Трябва да има справедливост

Светлана ГЕРШОН

Безхаберието и липсата на всякакъв морал са двете лица на управляващите. Където и да почукаме, все е кухо. Пиша тези думи заради родното здравеопазване.
На 10 ноември 2010 г. майка ми бе приета с исхемичен мозъчен инсулт в интензивно отделение по неврология при Втора градска болница.
От 8.20 ч. сутринта до 18.10 ч. вечерта аз се борих за живота й. Към 8.20 ч. отидохме при личния й лекар - д-р Алашка в седми ДКЦ, тъй като майка ми не се чувстваше добре. Описахме от какво се оплаква, добронамерената д-р Алашка й премери кръвното налягане, което се оказа с доста високи стойности - 190/100, но вместо да й бие инжекция за по-бързото му сваляне, вместо да ни даде направление за хоспитализация, тя ни даде... направления за очен лекар, за кръвни изследвания, записах й час и при кардиолог.
След "велико" чакане пред кабинетите, довело до изтощаване на 83-годишната ми майка, в 12.10 ч. вече се прибрахме вкъщи с куп нови лекарства.
Състоянието на майка ми се влошаваше още. Мерех й кръвното непрекъснато, изпи още една таблетка за понижаването му, искаше да полегне. Стойностите не намаляваха - напротив, варираха на всеки половин час - 204/100, 200/100, 197/110... Обадих се към 13.30 ч. на личната й лекарка по телефона, уведомих я какво се случва, а тя ме посъветва да й дам половинка фурантрил за обезводняване. Направих и това, но отново без резултат.
На майка ми започна да й се схваща устата от лявата страна, както и скулата на лицето отляво, изтръпнаха й пръстите на лявата ръка. Започнах да я разтривам, но кръвното не спадаше. Към 13.55 ч. се принудих да позвъня на "Бърза помощ".
Първият въпрос, който ми зададоха, беше: "На колко години е майка ви?". Отговорих, а след това ме записаха и казаха да чакаме. Чудесно! Не разбрах какво да чакаме - да дойдат или да се случи нещо по-сериозно, както и стана.
През това време се върна и по-малкият ми син от училище. 13-годишното дете започна да ми помага да се справя с кризите на майка. Състоянието й продължаваше да се влошава. Обадих се втори път на "Бърза помощ". Плачех и ги молех да дойдат незабавно, но ми обясниха, че няма линейки и екипи в наличност, посъветваха ме да дам на майка да сдъвче 1 бр. хлофазолин, за да свали кръвното налягане. Дадох и това. Но майка ми направо умираше в ръцете ми, без да мога да й помогна. Започна да й се схваща цялата лява ръка и левият крак. Разтривах ги упорито, те се поотпуснаха. Молеше ме да й помогна, а аз бях безсилна.
Последва трето обаждане до "Бърза помощ". Отново позната фраза "Чакайте!". След многократните микроинсулти, които изкара майка ми в продължение на 4 часа и половина, в 18.10 ч. "Бърза помощ" дойде. Майка ми бе откарана в интензивното отделение по неврология към Втора градска болница.
Сега цял екип се бори за живота й, без да е ясен крайният резултат. Още не се знае какви са уврежданията на ръцете и краката, не е ясно дали ще "прескочи" критичните дни.
Семейството ми няма да я изостави...
Но тази история трябва да излезе на бял свят и трябва да има най-накрая справедливост. С 4-часовото чакане, на което ни обрече, "Бърза помощ" наруши не само нашето законодателство, но и човешките ни права, за което има цяла конвенция. Случилото се е опит за убийство, защото с бездействието си през тези 4 часа пораженията са видни. Няма да оставя тази история без последствия, ще пиша до европейските институции, до съда в Страсбург, защото никой няма право да отнема човешки живот!...
Искам с това писмо да изкажа своята благодарност към екипа на Втора градска болница начело с д-р Савов, който прие майка ми на 10 ноември към 20.15 ч. Благодаря от сърце не само на него, но и на тези всеотдайни хора, които положиха грижи за нея - д-р Първанова и медицинските сестри, санитарките от интензивния сектор, д-р Калканджиева - завеждащ неврологично отделение, д-р Рафаелов.
За тези хора Хипократовата клетва наистина е закон!
Какво е тя за онези, които останаха бездушни?