16 Ноември 2024събота00:01 ч.

Те все още се надяват на помощ от държавата

Планира ли се асимилация на молдовските българи?

/ брой: 30

автор:Радко Ханджиев

visibility 1921

Българската общност в Молдова протестира против плановете на правителството да ограничи обучението по български език и култура. По този повод неотдавна в Тараклия се състоя среща на ръководството на българската общност от Тараклийски район със заместник-министъра на образованието на Република Молдова Татяна Потинг, придружавана от група експерти.
Негодуванието нарасна, след като през ноември м.г. стана ясно, че се

орязват чуствително средствата за обучение в малцинствените училища

Председателят на българската общност Федор Сабий съвместно с председателя на украинската общност Николай Олейник и председателя на гагаузската общност Николай Терзи се обърнаха с писмо до премиера Владимир Филат с искане да се възстанови нормалното финансиране.
В края на ноември 2012 г. те получават отговор, подписан от заместник-министъра Татяна Потинг, от който научават, че за 2013 г. правителството е предвидило бюджетни средства за образование на малцинствата в размер на 13841,2 хиляди леи (прибл. 1,1 млн. щ.д.). От тях 200 хил. щ.д. са за изучаване на български език, от които само за Тараклийския район - 84 хил. щ.д. Това представлява чувствително орязване, с близо една втора, на средствата за малцинствените училища. Но най-тревожно се оказва намерението на властта да ликвидира изучаването на основни предмети.

Снимка БГНЕС
Официалното посещение на молдовския министър-председател Владимир Филат в България не донесе очакваните от десетки хиляди бесарабски българи резултати


"Повече от 20 години в нашите училища се преподават езикът, историята и традициите на българския народ и спирането им под предлог на липса на финансиране би представлявало голямо престъпление срещу самите нас", се казва в официална декларация на ръководството на българската общност. Тревогата е основателна и молдовските българи се обръщат към всички българи, към правителството на Република България за подкрепа. Защото ето какви са намеренията на властта, видно от писмото на заместник-министър Потинг:
"Що се отнася до дидактическото разработване на предмета "история, култура и традиции на руския, украинския, гагаузския и българския народ", понастоящем разработваме нова концепция на тази дисциплина като планираме:
- "традиции и култура на съответния етнос" да се премести в съдържанието на предмета "литература на народа (на Молдова)";
- "историята на отделните народности", да се включи в общия училищен курс по история;
- предвиждаме нов, факултативен курс "традиция и култура", в който обобщено да се представят традициите и културата на всички етноси на територията на Молдова, вкл. молдованите;
Становището на Министерството на образованието е, че по такъв начин всички ученици, независимо от етническата им принадлежност, ще могат да се опознават един с друг по-добре. Считаме, че това ще послужи за интеграцията на всичките граждани на нашата страна, независимо от тяхната национална принадлежност..."

Напълно сме шокирани

продължава декларацията на молдовските българи. Защото съдържанието на тази част на писмото няма абсолютно никакво отношение към проблема за финансовото осигуряване. Накратко, ето основните възражения на българската общност в Молдова.
1. В писмото на заместник-министър Потинг се говори за "по-нататъшно разработване на предмета", който вече ще се нарича "история, култура и традиции на руския, украинския, гагаузския и българския народ". Но фактически става въпрос за ликвидиране на една учебна дисциплина, която досега всяка народност изучава самостоятелно. За българите тя е "история, култура и традиции на българския народ". Този предмет се преподава от първи до девети клас и макар да е само един час седмично, дава възможност на учениците да се идентифицират като българи - граждани на Република Молдова. Именно благодарение на този предмет през последните 25 години се създадоха условия младите българчета да развиват своите езикови, културни и духовни ценности и традиции, да утвърждават своята национална идентичност.
Сега започваме да разбираме защо не са издадени учебници и учебни пособия по този предмет. Вместо това се измисля някакво "по-нататъшно разработване", формулира се нова "концептуално най-правилна" реформа със срок от 5-7 години, докато вакуумът в детските умове, души и сърца се запълни с

чужди културни ценности и традиции

2. Не се обясняват мотивите за ликвидиране на предмета "история, култура и традиции на българския народ" и размиването му в съдържанието на една обща дисциплина. Самата идея е напълно неубедителна, не издържа критика от научна гледна точка и е в ущърб на тукашните българи. Защото историята, културата и традициите на българската общност в Молдова са част от историята, културата и традициите на целия народ.
3. Другото "гениално" хрумване, представено като огромна държавна грижа за правата и достойнствата на българите и другите национални малцинства, е "с историята на местния компонент да се допълни общият училищен курс по история, защото в съвременните учебни пособия на него (местния компонент) не му се отделя достатъчно внимание".
Ако някой е забравил, нека припомним, че училищният курс по история в Република Молдова се казва "История на румънците". Очевидно съвършено открито се проследява целта: тотално въвличане на националните малцинства в планираното общорумънско образователно и културно пространство и ликвидиране на условията и възможностите на националните малцинства да поддържат и развиват своята национално-културна идентичност. Как другояче, освен асимилаторска, може да се нарече тази политика? Представете си какъв курс ще се получи - същите учители по "история на румънците" ще преподавават на децата историята на руския, украинския, гагаузския и българския народ със задължителното присъствие на "местния компонент", но няма да изучават историята на българския народ и една от най-древните и богати култури - тази на българите. Опази, Господи!
4. Новият факултативен предмет, в който ще се изучава културата и традициите на всичките общности в Молдова, всъщност не е нова идея. През 2005 г. беше разработен курс и издаден учебник "Да се опознаем по-добре", официално пропагандиран като удачен пример за решаване задачите на мултикултурното образование и общуване. Но този курс в никакъв случай не може да компенсира изучаването на историята, културата и традициите на българския народ. Това е възможно само при условие, че преподаванието бъде на роден майчин език, не и в превод. Защото при превода информацията се къса и изчезва връзката с българската ценостна и смислова почва. Не е тайна, че при превода най-често етническото се оказва "непреведимо" и затова се губи.
5. Нашата позиция се основава както на националното, така и на

международното законодателство

в областта на защитата на малцинствените права. Нека посочим само два акта: закона на Република Молдова от 19 юли 2001 г. "За правата на лица, принадлежащи към националните малцинства и правов статут на техните организации", който възпроизвежда базовия документ на ООН - Декларацията за правата на лица, принадлежащи към национални или етнически, религиозни или езикови малцинства от 18 декември 1992 г.(Резолюция на ООН 47/135), както следва:
"Държавите се задължават:
- да опазват и поощряват правата на лицата, принадлежащи към малцинствата, приемайки мерки, позволяващи създаването на благоприятни условия те да изразяват своите особенности и да развиват своята култура, език, религия, традиции и обичаи (пар. 4.2);
- да създават за тях възможности за изучаване на роден език или обучение на роден език (пар. 4.3);
- да стимулират изучаването на историята, традициите, езика и културата на малцинствата, живеещи на техните территории, и да осигурят възможности членовете на тези малцинства да разполагат с надлежни възможности за получаване на знания, необходими за живота им в обществото (пар. 4.4);
- да съдействат за уважение на правата, изложени в настоящата Декларация (пар. 7);
- да осигурят изпълнението на задълженията, които са приели в съответствие с общоприети принципи и норми на международното право и международните договори и споразумения, страни на които се явяват."
Българите имат особени заслуги в изграждането на независимата молдовска държава. Те са общопризнат миротворчески фактор на юга на тази страна и имат съществен принос за установяване на междуетнически мир и общественно съгласие в Република Молдова.
Днес надеждите на българите в Молдова се рушат от несправедливи и недообмислени решения. Затова се обръщат за помощ и подкрепа към всички българи по света и най-вече към правителството на Република България за неотложно съдействие в духа на общопризнатите международни договорености, по които Република Молдова е страна.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ