"Те", "той" - а "ние"?

Светият синод недоволства, че в матурата е имало задача с йога, и използва това пак да иска вероучение в училището. Внедряването на вероучение като задължителен предмет обаче противоречи на идеята, че църквата е отделена от държавата. Не намирам причини да станем по-добри само поради това. Морални добродетели се вграждат в едно общество далеч не само чрез религия, макар че религията е експонирана като морална необходимост и дори като философска категория.
Цялата работа е в това, че се търсят заплахи за нашата образователна самоличност от съвсем странни посоки. Не виждам с какво йогата застрашава българския идентитет и интегритета на българската общност. Идеята за образованието като наша обща тревога и наша някогашна надежда е, че то трябва да бъде най-напред разпространено като възпитание и като качество на много по-средни нива, отколкото във върховете. Това, че сме спечелили и продължаваме да печелим математически олимпиади, не успокоява след болезнения факт на 15-те хиляди двойки по същата математика в седми клас. Това ми прилича на иначе красивата експозиция в Лувъра на образци на българското културно наследство на фона на сравнително ниския културен уровен на съвременното ни население. Прилича ми на идеята, че 24 май е повод да изтъкнем нашите книжовни приоритети и в същото време имаме галопираща неграмотност.
Не може да има елитно образование в една страна в упадък. Образованието не може да бъде оазис сред пустинята, сред другите части на нашия обществен, национален и държавен живот. Доколкото знам, няма елитен университет в Сенегал или в Судан, или дори в Шри Ланка. Образованието е органически свързано с другите нива на нашето състояние и перспективи днес. Когато се втурваме само към едно нещо, само към образованието, ние, без да искаме, игнорираме другите елементи, от които то зависи и които са зависими пък от него. От друга страна обаче, ако има някакво наследство от 24 май, то е, че ние сме приемани за хора на книгата. Българската майка юнашка всичко може да изтърпи, но не и детето й да стане просто. Но детето й става просто и по-нататък ще се възпроизвежда тази простотия, независимо от всичките ни административни и бюрократични усилия за българското образование. Всъщност, в него, включително във висшето, всеки говори с часове за заплати, но никой не казва кой какво прави и говори, когато влезе в час. Ние вечно се вайкаме, че в университета идват полуграмотни младежи - да, но на тези полуграмотни младежи са им преподавали хора, които сме образовали ние. Това е един омагьосан кръг и няма какво да поглеждаме настрани и да казваме "те" и "той", без да казваме "ние".
Същото е и с проблема с циганите. Как един път някой не каза, поне аз не съм чул, простата истина, че циганите бяха значително по-добре интегрирани в онова общество, когато "стенехме под комунистическия режим". Независимо къде в страната, никой не се плашеше от вакханалии, от издевателства и от чергуващи разбойници. Аз искам да попитам - едно циганче, след като се роди, какви опции има в живота днес, за да не стане неграмотен крадец? Тук не може да приказваме само, че манталитетът им е такъв. И по-рано манталитетът им е бил "такъв", но никаква опасност нямаше през онези времена, за които днес казваме, че едва ли не сме се прескачали през трупове, преди да тръгнем на работа. Това, че циганчетата сега не ходят на училище, е социален проблем, който по-късно естествено води до психологически трансформации. Ние съвсем спокойно казваме, че не искаме да учим в училище, където има циганчета. Това ли е ХХт век на демократична и толерантна България? Те просто не могат да бъдат други в съвременната социална атмосфера, обстановка и обстоятелства, в които израстват. Това е като въпроса с бедността. Когато един беден човек гледа разпасаните милионери около себе си, той си казва - защо да не си продам гласа за 20 лв., след като с такова поведение другите стават богаташи. Това е омагьосан кръг от взаимносвързани неща.
Ако се върнем към вероучението - представяме ли си ги в час по вероучение? Те не могат да бъдат подложени на вероучение, защото не могат да четат. И въобще, идеята, че само чрез църквата можеш да станеш морален човек, не е вярна. Има много хора, които не споделят религиозни убеждения, но не са злодеи. И има много други, които се черкуват набожно, както казва Ботев, а в същото време вършат доста нехристиянски дела. Според мен църквата трябва да преодолее своята назидателна надменност. Мисля, че сегашният папа ще бъде запомнен най-вече със знаменитата си фраза "Кой съм аз". Той като че ли надминава по човечност Войтила, защото вижда, че тази помпозност, този банков облик на религиозните институции, тези пръстени и ролекси на владици, независимо кои са те, вече будят скепсис, застрашаващ самата вяра като морална принадлежност.