Такси заникъде
/ брой: 245
Таксито в София ще подгони левче за пробег от номеври, стана ясно вчера. Увеличението е с 20%. На фона на намаляващите доходи, увеличаващата се безработица и инфлация, по-високите цени ще откажат много хора да ползват тази услуга, която и сега отбелязва спад. Но кой ли може да ги упрекне? Факт е, че цените на таксиметровите услуги не са вдигани от 3 години, а някои таксикомпании държат стабилни цени вече 5 години. Същевременно за последните три години инфлацията мина 10%, а цените на горивата скачат непрестанно. В резултат не само че се сви потреблението на тази услуга, ами и много таксита фалираха. И ако в началото на кризата официално регистрираните таксита в София бяха 7 хил., то сега те са между 5500 и 6000. Броят на таксита във Варна пък е намалял почти двойно за една година - от 2850 на 1480. Таксиметровите водачи дори неколкократно излизаха на протест срещу промените в Закона за автомобилните превози. С тях бе наложен таван на тарифите. Мярката целеше да пресече порочната практика на "копърките", таксуващи с по 3-5 лв. на километър, но същевременно ограничи свободното регулиране на този пазар, събразно непрестанно поскъпващия живот.
И докато цените на тези услуги бяха замразени, успоредно с доходите, инфлацията и цените на основни комунални услуги, храни и горива продължиха да галопират. Само през 2012 г. горивото поскъпна с 30%. По изчисаления на "Блумбърг" страната ни се нарежда сред последните по съпоставимост на доходи и цена на бензина. Изчисленията са направени при средна заплата от 900 лв. на месец, макар според НСИ тя да е 730 лв. По-голям дял от приходите си за бензин дават само потребителите в Индия, Пакистан, Филипините, Нигерия и Индонезия.
И исканото увеличение с 20% е логично следствие, дори закъсняло. В момента масовите таксита в София возят на цени от 54 до 70 ст. на километър, т.е. под пределно допустимите цени и на ръба на оцеляването. Мнозина от таксиметровите шофьори не могат да изкарат лизинга, за поддръжка на автомобила и за данъци, заявиха от брашна.
В същото време се наблюдава един парадокс, но само на пръв поглед. Докато в големите градове, където има редовни проверки и тавани на цените, такситата намаляват, общият им брой в цялата страна е нараснал с между 8 и 10 хиляди. И това има своето обяснение. Реално броят на такситата може да бъде използван като икономически индикатор, при това доста коректен. Казано с други думи, когато броят на такситата се увеличава, това е показател за икономически спад, и обратното, обяснява експерт. Разбира се, обяснението на това явление не е в наличието на някакъв феномен, а просто всеки, който загуби работата си и не може да се откопчи от прегръдката на недоимъка, яхва таксито.
Само че с новите цени потреблението допълнително ще намaлее и таксито вече няма да е изход от безработицата. Таксиметровите компании и в момента отчитат спад на заявките и на приходите. А с разширяването на метрото тенденцията на спад ще продължи. От Нова година пък за такситата гласят патентен данък, вместо данък върху оборота. Това е добре, защото ще накара тези, които укриват оброт, да плащат, но същвременно мнозина, които нямат клиенти и са на ръба на оцеляването, ще се откажат. Така стигаме до Параграф 22 и причината за него е единствено в икономическата политика на това управление. За да има потребление, трябва да има политика на доходите. А правителството предприема всякакви други мерки, предимно ограничаващи и облагащи, но не и за стимулиране на доходите. А без нараставщи доходи съобразно галопиращите цени на стоки и услуги от първа необходимост, просто няма растеж, няма икономика. Има само едно жалко оцеляване.