15 Ноември 2024петък03:59 ч.

ПЛАНЕТА

Светът остава без шоколад, кафе и коняк

Няколко продукта, които могат да изчезнат заради промените в климата

/ брой: 124

автор:Галина Младенова

visibility 4019

Миналата година лятото в Европа беше горещо. В продължение на месец и половина в повечето страни температурата не падна под 30 градуса. Несвикналите с горещините британци се радваха на неочакваната топлина и масово се шегуваха в социалните мрежи, че глобалното затопляне най-накрая е направило страната им пригодена за живот, пише Би Би Си. Шегите обаче бързо секнаха. В началото на есента стана ясно, че необичайно горещият сезон е унищожил реколтата на почти всички растящи на острова зеленчуци. В резултат на това лукът поскъпна 1,5 пъти, а морковите - почти двойно. Под заплаха се оказа дори традиционното за Албиона ястие - фиш енд чипс - пържена риба с картофи.

Британският случай изобщо не е изключение. Година по-рано например в Европа рязко поскъпнаха тиквичките, зелето, спанакът и салатата. Причината беше лошото време в Италия и Испания.

Учените предупреждават: климатичните промени заплашват с изчезване на повечето обичани продукти - от картофите и бананите до морските продукти и зехтина.

Ето няколко примера без кои продукти можем да останем още в близките години:

1. Кафе (и чай)

Лоша новина за стотици милиони хора по целия свят, свикнали да започват деня си с чаша кафе. То може да стане истински деликатес още в близките години.

Проблемът е в това, че отглеждането на кафето изисква доста специфични условия: тропически климат, планински релеф, стабилни температури и много дъжд кръглогодишно. А на планетата ни такива места намаляват с бързи темпове.

Заради глобалното затопляне към 2050 година територията, която е подходяща за отглеждане на кафе, ще намалее почти двойно. А към 2080-а това растение рискува да изчезне в природата напълно.

През последните 50 години в Танзания, която е един от основните доставчици на кафеени зърна, реколтата е намаляла двойно. Всеки допълнителен градус на минималната температура в планините намалява кафеената реколта с почти една трета.

И проблемът не е само в затоплянето, но и в други прояви на екстремалното време, което спомага за разпространяването на болести и вредители. През 2012 г. например кафеените плантации в Централна Америка бяха ударени от гъбична инфекция, която унищожи 50-85% от реколтата.

Нещата с чая не изглеждат по-добре. Заради по-високите температури и количеството на валежите площта на плантациите с чай в някои региони ще намалее към 2050 г. повече от двойно (например в Източна Африка).

Освен това индийските учени вече откриха, че климатът вреди и на качеството на чая. Мусони носят все по-обилни валежи, която правят вкуса и аромата на чая по-слаби, по-размити и воднисти.

2. Коняк и уиски (а и бира)

Вече поне 600 години в югозападната част на Франция отглеждат сорта грозде, известен като уни-блан или требиано. От него се получава жълто, кисело и невкусно вино. Но пък след кипване и двойна дестилация го слагат в дъбови бъчви и се получава силна и ароматна напитка, известна в цял свят като френски коняк.

Глобалното затопляне заплашва да сложи край на тази древна индустрия. Заради по-високите температури летният сезон се удължава, гроздето става по-сладко и вече не е подходящо за производство на коняк. Разбира се, гроздовете могат се съберат и по-рано (всъщност местните фермери правят именно това през последните години), но дори и някоя и друга седмица особено горещо време може да направи цялата реколта непригодна за дестилация.

"Това, с което сме се занимавали вече столетия наред, ще стане невъзможно само след 50 години", цитира Би Би Си Пиер Жонкур, един от директорите на световноизвестната конячна къща "Мартел".

Сега големите производители се опитват да селектират други, родствени сортове грозде, които да зреят по-дълго време. Всяка година за тези опити се харчат стотици хиляди евро, но никой не може да гарантира успех.

Проблеми има и при производителите на шотландско уиски. Там глобалното затопляне ги постави пред решаването на друга задача: недостиг на прясна вода. Горещото лято м.г. и почти пълната липса на валежи доведоха до катастрофално спадане на нивото на реките и пресъхването на някои от тях. А синоптиците предупреждават - уви, това не е изключение, а нова норма. Заради глобалното затопляне вероятността от горещо и сухо лято на острова е нараснала 30 пъти.

Недостигът на вода се превръща в главоболие и за производителите на бира, при това по целия свят - от Чехия до Калифорния.

3. Фиш енд чипс

Най-прочутото британско ястие - пържена риба с картофки - също е застрашено от климатичните промени. При това под заплаха са и двата му компонента - и рибата, и картофите.

Да започнем с рибата. За приготвянето на фиш енд чипс обикновено се използват треска или друга бяла риба. Заради затоплянето на Световния океан съдържанието на кислорода във водата намалява. В резултат цялата риба, особено по-голямата, намалява размерите си. Според експертите към 2050 г. се очаква рибите да станат по-къси приблизително с една четвърт.

Британските вестници тъжно се шегуват по този повод, обещавайки на националното ястие ново име": "хамсия с картофи" или "калмари с картофи", след като традиционната треска се замества от по-малки видове - скумрия и сардини.

Затоплянето на океана се отразява и на обемите на улова. Уловът на риба в целия свят вече е намалял средно с 5%, а в Северно море - с цяла една трета.

Но да се върнем към фиш енд чипс. Освен риба там има и картофи. А перспективите на картофите също не са розови на фона на глобалното затопляне. Във Великобритания основно се ползват местни зеленчуци, страната осигурява потребностите си от картофи приблизително на 80 процента. Според неотдавнашен доклад на Климатичната коалиция обаче към 2050 г. три четвърти от обработваемата земя на острова ще е неподходяща за земеделие заради сушите.

Например горещото лято м.г. е довело да намаляването на реколтата почти с една четвърт, а всеки картоф е намалил размерите си средно с 3 сантиметра.

"Мисълта, че обикновените картофи могат да се превърнат в деликатес, ни изглежда абсолютно невероятна - казва пред Би Би Си представителят на Световния фонд на дивата природа (WWF) Гарет Редмънд-Кинг. - Тази невероятна мисъл обаче ще стане реалност, ако не се справим с климатичните промени".

4. Шоколад

За мнозина шоколадът е най-неочакваната жертва на глобалното затопляне, тъй като какаовите дървета обичат високите температури, но и се нуждаят от обилни валежи и висока влажност. Това е именно този горещ и влажен климат, който днес превзема планетата ни. 

Увеличаването на средните температури обаче нарушава обичайната система на климата, правейки времето по-екстремно и непредвидимо. А шоколадовите дървета са прекалено чувствителни към подобни климатични скокове и като цяло са много взискателни към околната среда.

За нормалното узряване на плодовете на какаовите дървета (а те растат на не повече от 20 градуса от екватора) са необходими редица условия: постоянна висока температура, постоянна висока влажност, силни валежи, висока осветеност през цялата година, много плодородна почва и защита от силни ветрове. Всяко нарушение на тези обичайни условия води до рязък спад на реколтата.

Според някои доклади екстремните промени в климата ще бъдат придружени от дълги сухи периоди, които ще окажат негативно влияние върху производството на какао. Експертите изчисляват, че производството на шоколадови изделия ще спадне с около 1 млн. тона на година.

Според последните изследвания, пише Би Би Си, заради глобалното затопляне още към 2030 г. ще стане неизгодно да се отглеждат шоколадови дървета. За последните 40 години площта на териториите, използвани за отглеждане на шоколадови дървета, вече е намаляла с 40 процента. След още 40 г. средните температури в Гана и Кот д'Ивоар (тези две страни осигуряват две трети от световния износ на какао) ще се увеличат с 2 градуса, което на практика ще сложи край на шоколадовата индустрия. И това при положение, че още през следващата, 2020 година, търсенето на какао ще надвиши предлагането с 1 милион тона.

5. Фъстъци

Обичате фъстъци? Тогава се опитайте да им се насладите като за последно: глобалното затопляне няма да ги пощади и тях.

 Тревистото растение, което ни снабдява с една от най-разпространените ядки в света, всъщност е доста капризно. То се нуждае от 5 месеца непрекъснато топло време, оптималната му температура за развитие е 22-28 градуса, а почвата, в която вирее, трябва да е достатъчно влажна. Периодите на горещини и суша не са съвместими с начина му на живот.

Приблизително можем да си представим какво очаква фъстъчената индустрия, като си спомним 2011 година. Тогава едновременно няколко щата в югоизточната част на САЩ бяха ударени от суша, която погуби реколтата от фъстъци, чиято цена скочи 1,5 пъти.

6. Плодове

Ябълките, черешите и прасковите са символи на лятото, но е възможно един ден да им се наслаждаваме все по-рядко. Според учени от Мелбърнския университет зимите могат да станат твърде топли за ябълките, а екстремните горещини през лятото да доведат до проблеми за всички овощни дръвчета. Заради това продукцията ще намалее и качеството на плодовете ще се влоши.

Повече от половината от фермите на Великобритания твърдят, че са били засегнати от тежко метеорологично събитие през последните 10 години.

7. Пшеница

Според едно проучване от Канзаския университет скоро можем да загубим една четвърт от реколтата на пшеница, а всеки градус, с който се покачва средната температура, намалява продукцията й с около 6 процента.

8. Мед

Покачването на въглеродните емисии намалява протеина в полена - основната храна на пчелите. Заради това производството на мед ще намалее, а е възможно и броят на пчелите също да намалее. В някои региони в Китай опрашването вече става на ръка заради масовото измиране на пчели.

9. Кленов сироп

Според специалистите през зимата няма да има достатъчно сняг, който да покрие дънерите на кленовите дървета, което може да доведе до изсъхване на корените и по-малък растеж на стъблото. Сезонът за събиране на кленов сироп вече се е променил - изместил се е по-рано през годината и трае по-кратко. Освен това хабитатът на тези дървета значително ще намалее през следващите 80 години.

10. Авокадо

Освен че авокадото расте бавно и изисква много вода, растението е много податливо на климатичните условия. Капризите на времето вече доведоха до намаляването на добивите, което пък вдигна цените на този продукт. Уви, изглежда, ще трябва да се откажем от така харесваното гуакамоле, което се прави от авокадо.

Без авокадо със сигурност ще оцелеем, колкото и да ни е неприятно да се откажем от него, проблемът обаче е, че климатичните промени обричат човечеството на сериозни изпитания. Учените предупреждават, че всеки градус отгоре означава намаляване на реколтите от зърнени култури с 10 процента. Някои дори определят числото на 15 или 17 на сто. Това обаче означава, че ако планетата ни се нагрее с още 5 градуса към края на века, на Земята ще има наполовина повече хора, които ще трябва да изхранваме с наполовина по-малко зърно.

Сушата пък ще се превърне в още по-голям проблем от жегата, а някои от най-плодородните земи в света бързо ще се превърнат в пустиня.

Нашата страна също не е пощадена от капризите на природата. В България се наблюдават повече и по-дълги периоди на засушаване, следвани от сериозни бури и тежки наводнения с разрушения и жертви. Климатът южно от Стара планина става все по-средиземноморски, а на север плодородните земи бавно се превръщат в пустиня. Снежните месеци в планините намаляват. Сняг започва да вали след Коледа, а така се променя количеството на вода, с което разполагаме през годината.

Положението се влошава с всяка изминала година. Най-песимистичните прогнози на учените се превръщат в реалност. Данните показват, че 15-те най-топли години на Земята са били през последните 20 години.

При това нека не забравяме, че ние и бездруго живеем в свят, в който има глад. Според мнозинството експерти броят на хората, които гладуват днес, е повече от 800 милиона души. Миналата година именно сушата докара в Африка и Близкия изток глад, четири пъти по-тежък от обичайното. Бедност обаче има не само в Африка. Дори в Съединените щати разликата между бедни и богати е драстична - цели 47 милиона американци разчитат на помощи, за да оцелеят.

Ще продължи ли човечеството да игнорира сигналите за тревога? Или все пак ще се погрижи за собственото си оцеляване. Защото ако не предприемем действия сега, милиарди хора по света ще страдат от жажда и глад.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ