15 Ноември 2024петък00:26 ч.

Доц. Емил Димитров:

Светът аплодира, в България меценати няма

И в трудни времена предимството ни е на новатори, на запазена марка, проправила принципно нов етап в развитието на балетното изкуство, с гордост заявява директорът на Варненския международен конкурс

/ брой: 159

автор:Дума

visibility 2633

Интервю на Иванка Иванова

Малцина у нас помнят лятото на 1964 г., когато 46 млади балетисти от 11 страни долетяха в малката, неизвестна за част от тях, България. Привлече ги уникалното събитие - първият в света международен балетен конкурс. Жури с председателка изумителната Галина Уланова присъди Голямата награда на град Варна (все още е единствена) на Владимир Василев. Сред златните медалисти бе нашата примабалерина Вера Кирова. Красимира Колдамова и Калина Богоева завоюваха среброто, а бронза - Ичко Лазаров, Маргарита Траянова и Константин Дамянов. С годините славата на балетна Варна растеше на Изток и Запад, Север и Юг. Форумът на младостта и танцовото съвършенство събра състезатели от десетки страни. От тях повече от 400 помнят морската ни столица не само с отличията, а и с "прекрасната обстановка", неповторимата "международна проява на обич и уважение към балета". Галина Уланова, 6 пъти начело на прецизните оценители, изписа: "Балетният конкурс е сериозно професионално състезание. Третият е вече много близо до това, което искахме от голямото и полезно дело. Новите изисквания го правят още по-интересен и привлекателен." Англичанинът Арнолд Хаскел се възхити на "забележителната атмосфера и безупречна организация, на духа на Варна по отношение на балета в международен мащаб". Как обаче се постига безпрецедентният дух на "сътрудничество и дружба", само организаторите си знаят. Трудно обяснява цената на похвалите, успеха и "главният виновник" доц. Емил Димитров, председател на фондация "Международен балетен конкурс - Варна". Разговаряме дни преди началото на ХХIV издание, любопитствам как се е родила идеята за най-престижния все още в света конкурс.


- Три години преди юли 1964 г. в София се откри I международен конкурс за млади оперни певци. Като диригент на симфоничен оркестър бях сред основателите му. Именно огромният интерес към певческата надпревара подсказа да срещнем във Варна световните балетни надежди. Изминалите години потвърждават, че сме уцелили точната формула, вярната насока и днес Варненският конкурс е под егидата на УТУ и СУД към ЮНЕСКО. Министерството на културата и община Варна са съорганизатори. Патрон сега е председателят на почетния комитет Вежди Рашидов. Знайно по какви причини, наложи се вместо в традиционните две седмици конкурсът да премине за десет дни - от 19 до 29 юли.
- Опери, балетни постановки, конкурси от класата на Варненския се правят с много пари. Българските бизнесмени милеят ли за варненската международна проява, възхвалявана в чужбина?
- Критикуват отрицателното ми отношение, но не е ли истина, че нашенският новобогаташ не е с възрожденска, меценатска нагласа? Случват се и изключения - наскоро във Варна попаднах на откриване на нова черква. Отрадно впечатление ми направи съграждането й с дарения на варненци. За съжаление организатгорите на конкурса подобен жест на добротворство не очакват.
- Световната криза отразява ли се на интереса на варненската балетна олимпиада?
- Не, дори финансовата криза не намалява интереса към конкурса. Показателно е, че световноизвестният руски балетмайстор, хореограф Юрий Григорович прие за единадесети път да води международното жури. В него например до нашите Красимира Колдамова, професорите Петър Луканов и Хикмет Мехмедов са Елизабет Плател, Кавалер на Почетния легион на Франция, носителка на отличие от Варна '78, първият японски лауреат Хидео Фукагава (1965, 1970) и още десетина всепризнати в света на танцовото изкуство имена. Обявихме, че ще приемем 100 състезатели, а на сцената на Летния театър излизат 113 от 31 страни. Освен нашите 8 участници в младша и старша възраст, завръщат се за конкурса и българи, постигнали завидно признание в чужбина. Състезателите са много, страните също. Недоимъкът не променя регламента и надеждите за отличия са големи. За първи път обаче оставяме състезателите сами всичко да плащат, а и таксата за участие е завишена. По-важното е, че балетният полет у нас и в чужбина не секва. Рекордният брой участници т.г. е недостижим за други конкурси, тръгнали след нас. Те нямат толкова широка географска представителност. А и колко от тях оцеляха! Гордея се, че и в трудни времена предимството ни е на новатори, на запазена марка, проправила принципно нов етап в развитието на балетното изкуство, в обмена и съхранението на класиката и съвременните модерни традиции в танца. По регламент на I тур (19, 20, 21 юли) се демонстрира подготовката в класиката. Истинското състезание е на II (23, 24 юли) и III тур (25, 27 юли), когато освен класически се изискват и изпълнения на съвременна хореография. И в това отношение ни имитират другаде, но не във вида, постигнат от нас. Регламентът ни разграничава съвременната хореография за II тур (от последните 5 г., т.е. да се усетят настоящите тенденции) от тази за третия, която е от последното десетилетие. Наше, българско завоевание е, че преди 4 години по моя идея в Москва учредихме Федерация на международните балетни конкурси към ЮНЕСКО. Варна е сред основателите на федерацията, а аз съм първи зам.-председател.
- Малцина балетомани успяват да проследят конкурса на черноморския бряг. Националната телевизия ще ни направи ли съпричастни на красивия празник?
- Сигурно не само моя болка е споменът за времето, когато в БНТ начело бяха Иван Славков, Хачо Бояджиев и Варненският международен балетен конкурс се предаваше изцяло. Днес, уви, само сателитният канал на БНТ ще предаде единствено награждаването, гала концерта на лауреатите (29 юли). Утехата е от други телевизии, които са се врекли да показват репортажи от Варна. Не по-малко интересна е и съпътстващата програма на конкурса. Много държа и се гордея, че отново подреждаме изложбата "Изкуството против дрогата". В нея размисли, настроения будят отличените рисунки, пластики от националния конкурс за деца и юноши. Главното събитие извън състезателната програма е международната Лятна балетна академия. Не за първи път споделям - академията догонва авторитета, славата на самия конкурс. Доказва го и нарастващият брой на участниците - преподаватели и включени в майсторските класове. Водят ги наши и чужди варненски лауреати. Красимира Колдамова поема класиката. Ще има специални занимания и за овладяване танцувалния стил на Джон Кранко и други техники. Между другото във Варна за първи път в света въведохме компютърното отчитане на резултатите. Ще добавя, че с легендите на ХХ век Галина Уланова, Алисия Алонсо, Юрий Григорович още от 1964 г. работихме по усъвършенстване на организацията.
- Как симфоничният диригент се влюби в балетната магия, кой е най-яркият ви спомен от отминалите 44 години?
- От детството си заобичах кръшните ни народни танци. На младини, както се казва, до премала играех. Точно го казахте - балетна магия. Влюбването в нея стана покрай прекрасната прима Лили Берон - с нея работихме в някогашната "Просвета и култура". Ще вметна и друго - в началото на конкурса в международното жури бе и първооснователят на родната балетна школа Анастас Петров (1899-1978). Изключително светла, романтична личност, наредила се сред плеядата българи, оставили светла диря. Колкото до спомените, те са безброй, как да отделя най-яркия. Разбира се, първите впечатления, първите срещи с кумира за поколения балетни артисти - Галина Уланова, не избледняват. Сетне дойде и дълголетната творческа дружба с Григорович.
- Доц. Димитров, налага ли се нещо в организацията, финансирането на тази олимпиада-еталон да се промени?
- Трябва да се укрепи - нали е първа, най-известното мерило за моженето на балетисти и педагози, хореографи. Похвално е държавата отново да ни подкрепи. Парите за наградния фонд идват директно от централния бюджет, не на културното министерство. Сериозно отношение, съучастие има и Варненската община. Международният конкурс е своеобразна визитна картичка на България, на Варна. Благодарение и на него Варна кандидатства за европейска културна столица. Вярвам, и не само аз, ще има и занапред открития на млади балетни дарования. Не са високопарни думите, че конкурсът е принос в европейската култура.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ