Стратегически ден в скучното битие

"Хубав ден за българската демокрация!", бе възкликнала преди години една бивша парламентарна особа. Поводът не се помни, но фразата остана като патетичен знак за политическо самодоволство. По възходящата линия на същата демокрация 4 март т.г. бе отбелязан като "стратегически ден" в сизифовските усилия на Бат'Бойко да възроди държавата.
Да не обръщаме внимание на разните "ченгеджии", които се опитаха да обезценят и вгорчат този голям ден в премиерското житие. Защото денят наистина се оказа стратегически не само в личен, но и в глобален смисъл. С други думи, това бе един геостратегически ден в иначе скучното българско битие. Той беляза приплъзването на САЩ по водната и земна повърхност към границите на България. Това мистично геофизично явление тържествено бе обявено от високия гост на премиера - шефа на ФБР Джеймс Коми. "Престъпниците направиха света по-малък с интернет и в този смисъл България и САЩ са като съседи", каза той.
За да подчертае близостта между двамата, Коми издаде, че те са обсъдили "някои от дейностите", с които са се занимавали, когато били по-млади. Тук не трябваше да остава място за нелепи недоразумения и за да не си помисли някой, че гостът също е бил пожарникар, нашият бивш топ полицай чевръсто уточни, че става дума за съвместни операции, предприемани, когато е бил главен секретар на МВР. Така се стигна до проникновеното прозрение: "Мислим еднакво с Бойко Борисов", възкликна главният щатски полицай и обеща да се връща още много пъти в България и връзката между двете страни да става все по-силна.
Тези откровения трябваше да ни светнат, че със САЩ вече сме нещо повече от съседи и съюзници. У нас те са като у дома си. А ние, може би, неусетно целокупно ще се претопяваме в гърнето на американската нация, без да се харчим да ходим в Америка. В крайна сметка не е ли това стратегическата цел на американската мисионерска външна политика? Техният президент през ден го декларира в прав текст. Преведено на общодостъпен човешки език, звучи така: "Истинска е само онази демокрация, която е скроена по американски модел и служи на американския, а не на нечий друг национален интерес". Коми от ФБР също даде да се разбере: той ще работи със страната ни "по всички действия, които са важни и за САЩ". А за България? Тя някъде се губи. Пък и нали вече сме едно цяло - поне докато от нас и територията ни има полза за щатския интерес.
За днес това е така и няма опасност да ни изтърват от обятията си. Тези дни всички научихме от зам.-шефката на Пентагона Кристин Уормът, че САЩ "са си осигурили значително военно присъствие в страните от Прибалтика, Полша, Румъния и България". В понеделник, 9 март, в пристанището на Рига ще бъдат стоварени над 120 единици американска военна техника - танкове и бронемашини. Те са нужни за "гарантиране сигурността на Прибалтика". Под предлог на кризата в Украйна в трите републики и Полша се разиграват внушителните маневри Atlantic Resolve ("Атлантическо решение"), а в Украйна в това време има други учения, които тренират съвместни действия на НАТО със страни извън пакта. В Черно море също започват военни упражнения. Все за мирни цели. От сряда там се струпват корабите на Алианса. Сигурно ще гостуват и в нашите гостоприемни пристанища.
Целта на внушителното мероприятие е да бъде "възпряна руската агресия". Това е маниакалната идея на "вожда на всички народи" Барак Хюсеин Обама. Той трябва да бъде избавен от кошмара "Путин", който го преследва през двата му мандата. Съгражданите му стигнаха дотам, да заявяват в анкети, че предпочитат човек като Путин за президент на Америка. След поредица от провали на дипломатическото поле Барак Хюсеин реши да разбуни Украйна по калъпа на познатия "грузински проект". И отново поражение - пламна гражданска война, която първоначално не влизаше в плановете, и Путин си прибра напоения с руска кръв Крим. Искаше да въвлече Русия в нея - не успя.
Сега нито мирът, нито войната ще му донесат желаното удовлетворение. Същевременно във всички "фронтови държави" населението трябва да бъде доведено до истеричен страх от Русия и нейната митична агресия. Странно, упорито култивираният от щедро платени агитатори страх трудно си пробива път и "коалицията" се пропуква. Дори военният министър на Латвия Раймонд Вейонис, който трябва да домакинства на маневрите и базираните там "защитници", заяви, че не вижда никаква заплаха от руска агресия в прибалтийските страни.
Постигнатото примирие в Минск, в което САЩ не участват, трябва да бъде осуетено. И вождът пак ще налага санкции. Горкият не знае, че Русия не може, няма как да бъде наказана. Мащабите не позволяват. Но той ще упорства. Ще настанява базите си все по-близо до руските граници. Ще му помагат верните гостолюбиви съюзници, с които вече го свързва пълно единомислие. А те ще записват нови "стратегически дни" в своите биографии.