Страшна логика

Не минаха и две седмици, откакто президент и  правителство се провикнаха, че ни трябва повече НАТО. Не че всичко останало ни е наред - и пътищата, и болниците, и училищата. Само НАТО-то ни било малко. Предците отдавна са го казали: "На гол тумбак, чифте пищови".
Вопълът на държавните началници отекна в правилната посока и в София тутакси прилетя по-голям натовски началник, пред който с гордост се отчетохме: "България ще увеличи участието си в съвместни международни учения със съюзниците си. Не само като брой на ученията, но и като численост на личния състав. Финансовите средства са осигурени". Отчетът на военния министър прозвуча тази седмица на конференция пред командващия по трансформацията на НАТО генерал Жан-Пол Паломерос. Веднага бе направена уговорката, че елитната военна сбирка нямала нищо общо със събитията в Украйна. Същата уговорка прозвуча и когато в края на март бившата съветска република се присъедини към двуседмичните военни учения на наша територия, с които Алиансът искал да покаже "че сътрудничеството му с Киев продължава". Доста странна логика.
Българинът обаче е човек земен и обича яснота и конкретност. Той непрекъснато търси логика в невнятния и словесен порой, с който политиците го обливат. Задава разни въпроси, но отговори не получава. Така например той се пита откога нечленуваща в НАТО страна може да се смята съюзник. Само до март Украйна не беше сред избраните. Тъкмо обратното. Достатъчен бе един фашистки метеж и тя - хоп, вече на практика е в редиците на пакта, към който България дълго се подготвяше, докато я приемат. Следователно имало по-кратък и лесен път.
Ние усърдно търсим средства за модернизиране на армията, но преданите ни съюзници не проявяват особена щедрост. Киевската хунта изпрати срещу мирното население в Донбас редовни войски, национална гвардия, събрана от амнистирани престъпници и бандеровци, и САЩ веднага им изпрати модерно въоръжение. Последната "гениална" идея на превратаджиите е да издигнат 2000-километрова "Велика украинска стена" по границата с Русия. Съоръжението трябва да е от двойни железобетонни блокове, между които да тече ток, а над него да минават няколко реда бодлива тел. За това изобретение НАТО трябва да помогне. Молба към Меркел вече отправи лично вождът на разпадащата се държава Порошенко. А ние, редовните законни членове на пакта, се мъчим като грешни дяволи с една проста ограда по турската граница. Странно партньорство.
Над главите на българите като дамоклев меч непрекъснато висят заплахи от спиране на един или друг еврофонд. Малка страна сме, не искаме много. Пряко сили си плащаме сметките. Устискваме финансовата дисциплина, както иска Брюксел. Пазим етническия си мир, протестиращите ни са интелигентни, красиви и кротки. Не превземат обществени сгради, не горят живи хора, не стрелят, не отвличат... В Украйна революционерите стриктно повтарят похватите на Хитлер, изграждат "филтрационни лагери" за инакомислещите и получават хвалби.
С една дума, правят всичко, което противоречи на т.нар. европейски ценности, а помощите към тях хвърчат с милиарди. "Разходите на ЕС в подкрепа на Киев ще достигнат много милиарди евро. За това ще е нужно участието на много страни: на данъкоплатците, на Еврокомисията, на САЩ и Канада, на МВФ. На този фон средствата за Гърция ще ни се видят мизерни", без изчервяване заяви комисарят Йотингер. Значи, не е нужно да се пънеш да подреждаш държавата си. Трябва като украинците да я разсипеш и хвърлиш в гражданска война и тогава цял свят ще развърже кесията си да те спасява. Странна щедрост.
Всички знаем колко доклади се изписаха в Брюксел за недъзите в законодателството ни за опазване на човешките права и свободата на словото и медиите. В Украйна няма опозиционни медии. Ликвидираха ги без закон. Просто извършиха погроми в редакциите. С укази забраниха руските телевизии. Депутат от обявената в Европа за неприемлива ултранационалистическа партия "Свобода" насред Радата напсува и изгони руски журналист с редовна акредитация, издадена от администрацията на самата тази Рада. Похитиха и пребиха няколко руски тв екипа. Убиха петима чужди репортери, между които и един италиански. И какво? Нищо. Изглежда абсурдно и дори - чудовищно, но по логиката и поведението на европейския и американския политически елит излиза, че час по-скоро трябва да последваме украинския челен опит. Странен? Не, страшен опит.
Всъщност по-голямата част от българските и европейските медии вече плахо го следва. Мълчат. Сякаш хуманитарната катастрофа в Източна Украйна я няма. Броят на загиналите дори не се следи. Само по официални данни те са вече над 500, а по-неофициални - двойно повече. Бежанската вълна надхвърля 20 000 души. Градове се заличават от картата със забранени касетъчни и фосфорни снаряди. Но това го няма, защото нашите и европейските медии не го съобщават. Странно разбиране за права и свободи. Не, престъпно. А ние нека търсим логика и си задаваме въпроси.