Словашката левица чертае новия Път на Европа

Словакия е сърцето на Европа. На проведените на 30 октомври парламентарни избори страната преживя нещо като лек инфаркт. След него се очакват любопитни развития, но преди всичко оздравително възстановяване. Два-три дни преди изборите глобалните медии дружно обявиха предстоящата победа на дясната партия на Михай Симичка, уважаван евродепутат от десницата. Изчислиха, че той ще надделее с няколко процента над Партия СМЕР-СД. Случи се друго - официалният резултат се оказа обратен на декретирания анонс. Робер Фицо и партия СМЕР-СД надделяха над Симичка с около 5%.
Въпросът е защо глобалните медии дружно обявиха победата на десния кандидат не в края на изборния ден както е прието, като очакван, но и като желан резултат. Според мен, резултатите от Словашките избори 2023 всъщност са съвсем закономерни. Словашката левица никак не иска да загине и иска да мисли с главата си. Надделяха национално отговорните сили, макар и без мнозинство. И след тези избори те нямат парламентарно мнозинство, но с гъвкава коалиционна политика биха могли да доминират. Външната политика ще се предефинира. Ясно е, че Робер Фицо ще действа премерено. Зузана Чапутова подсказа, че е готова на този етап за лоялно сътрудничество.
Десничарските коментари преди победата на лявата партия пораждат досада и в българските медии и в глобалните. Ядосаната Вера Йоурова, заместник-председател на Еврокомисията, заяви: "изборите се давеха в дезинформация". Уточнява, че това се случвало в мрежите.

Сърдечна недостатъчност

За Робер Фицо това ще е четвърто премиерство. Неговата партия преди две десетилетия бе надхвърлила 40-те процента и успешно управляваше страната. Тя слезе на около 30 процента и продължи да управлява в различни коалиционни формати. Случи се инцидента с неизясненото и до днес убийство на разследващия журналист Ян Куцияк и приятелката му и последвалите масови, не напълно спонтанни, протести на граждани, които се "досещат кой стои зад престъплението". Куцияк разследваше евентуални престъпления на властта. Премиерът Фицо подаде оставка. Правителството се оглави от съпартиеца му Петер Пелегрини. Две години по-късно, на следващите избори десницата надделя. Сформира правителство от пет десни партии, което управлява четири години. Проведоха се и президентски избори спечелени от подкрепяната от десницата Зузана Чапутова - адвокат и природозащитничка.
На изборите на 1 октомври 2023 г., СМЕР излезе на първо място с около 23%. Основният опонент "Прогресивната  партия" на Словакия остана със 17%. Президентът Чапутова броени часове след изборите покани Робер Фицо в президентския дворец и му връчи мандат за съставяне на правителство.

Новият мандат на Фицо

Още в следизборния понеделник Чапутова връчи проучвателен мандат на Робер Фицо за съставяне на правителство. Иначе личните им отношения са по-хладни от ледени.
За да обяснят успехът на СМЕР и на Фицо, ултраглобалистите използваха универсалния политологичен сапун - ПОПУЛИЗМЪТ. Отговорът е доста по-различен и изборният резултат в Словакия си струва да бъде внимателно анализиран. Войната е оттатък границата. В словашкото общество тя акумулира чувство на тревога. Диагнозата е някаква политическа аритмия. Един поглед малко назад във времето показва, промените - и отстраняването на СМЕР от властта, и инсталирането в нея на екоактивистката адвокат, не са получили рационално публично обяснение защо се случват.
Въпросът е не само защо печели СМЕР, но и защо обединената евроатлантическа десница губи. А десницата губи, защото е радикално провоенна, Украйна е непосредствен съсед. Предното правителство обединяваше пет десни партии. Малкият въпрос е по какво се отличават една от друга. Трудно да се каже, но те се съревновават в пробрюкселска сервилност. Същевременно изследователите констатират растяща тревожност сред словашките граждани. Твърдят, че имало ръст на популизма. Вярното е друго - десницата се страхува от здравия разум. Глобалните медии като по команда заговориха за влиянието на "прокремълски среди".
Истината е, че значителна част от словаците просто не са съгласни с актуалната външна политика на властта. Бе измерено, че поне 34% от гражданите имат сериозни възражения към външната политика на десницата.
Няколко неща са особено важни. Фицо не просто обеща да спре военната помощ за Украйна. Той се обяви срещу фашизирането на Украйна. Според него там фашизмът е толериран от властта, не само в Канада. В Източна Европа Словакия е по-слабо "русофобизирана". Освен това, Робер Фицо никога няма да подкрепи еднополовите бракове. Обяви се срещу волунтаристичните планове на Брюксел за мигрантите и особено за тяхната "релокация", т.е. презаселване по схеми на Брюксел.

Войната срещу СМЕР

Правосъдие или разчистване на сметки? Управлението на Фицо даде нов урок от изкуството на набеждаването - историята около убийството разследващия журналист Ян Куцияк. Масовите протести след  убийството бяха незапомнени от дните на Нежната революция. Ясно е, че премиера Фицо е бил набеден. Пет години по-късно той отново печели изборите и по същество е най-адекватния ляв лидер в Източна Европа.
Преди десетина години написах статия "Да им завидиш на словаците", за икономическите успехи на лявото правителство в Братислава. Сега бих написал "да им завидиш за Робер Фицо".
Централната политическа идея на партия СМЕР е идеята за суверенитета. Не са сами.
Един процент не достигна на малката партия на "Републиканците" да прескочат петпроцентовата бариера. С тях позициите на словашките алтерглобалисти щяха да са доста по-респектиращи. Основният кандидат на десницата бе партията на прогресивните. Те спечелиха 18% и останаха втори. За днешна Европа въпросът за прогреса и за "прогресистите" става централен, но по един леко подъл начин. Роят се партиите самонарекли се "прогресивни". Натрапва се разбиране за "прогреса", което може да се определи като Брюкелско - соросоидно.
Да спиращ атомни електроцентрали и да ги заместваш с вятърни перки - това ли е прогресът? Да натрапваш хомосексуалните ласки като модел на поведение на подрастващите и това също било "прогресивно". СМЕР-СД и Робер Фицо не са съгласни с такъв прогрес.
Защо глобалистките медии бяха изненадани от изборните резултати? Водещо е измамното усещане на днешните десничари, че са единствено правите, че по Фукуяма, нищо друго освен десен либерализъм не може да има. Не само в Словакия, но и в цяла Източна Европа. Русофобията  ги слепва, "сглобява". Като всяка омраза.
Пробрюкселската камарила която насърчава тези процеси, очевидно още живее във "великото време на Фукуяма"- 1992-1993, когато тогавашния служител на Държавния департамент обяви "краят на историята". Евродесниците и днес са убедени: друго, освен нас не може да има и ако се случи, то ще е някаква тежка грешка на природата. От тук представата е "ЕС и НАТО до края на света!". Чухме го и в нашия конституционен дебат.
В Словакия СМЕР и Робер Фицо показаха, че нещата съвсем не са предопределени. Човекът за четвърти път ще оглави национално правителство, но и душманите му са доста.
Източна Европа е умело насърчавана, мотивирана и тласкана към радикална конфронтация с Русия. Грешка е в основата на отношенията с Русия да се поставя въпроса за русофилията. Опора трябва да бъде взаимния интерес. Между другото, той предполага отхвърлянето на пропагандната схема "Путин е виновен за всичко", която колективният Запад налага като догмите на Светата Инквизиция.

Европейското бъдеще е на левите патриоти

Накъде ще тръгне Словакия с новото правителство на Робер Фицо? Мисля, че бъдещето принадлежи на левите националноотговорни партии, на патриотите, в някакъв широк  формат. На онези, които поставят в центъра на политиката идеята за сътрудничеството, не за санкциите.
До 1993 г. словаците не са имали своя национална държава. Днес я имат и са готови да я защитават. Фицо и СМЕР се доказаха като продържавни фактори.
Словакия я очаква ново коалиционно правителство след подписаното споразумение. Основен партньор в него ще е партия ГЛАС /Хлас/, ръководена от неотдавнашния съратник на Фицо - Петер Пелегрини. Недостигащите гласове ще дойдат от малка националистическа партия. Натискът върху Фицо и СМЕР ще е брутален.
Догодина ще има президентски избори. Хрумва ми, че бившият член на СМЕР Пелегрини ще е много подходящ кандидат.