14 Ноември 2024четвъртък21:19 ч.

Що е то изследователски университет?

Появиха се идеи за диференцирано отношение към вузовете, но пак ги осъществяват накриво, "по български"

/ брой: 223

автор:Велиана Христова

visibility 3755

Покрай бясното парламентарно препускане през новия училищен закон почти не бяха забелязани внесените цели 6 проекта за промени в Закона за висшето образование (ЗВО) - също тъй на скороговорка пет от тях вече бяха одобрени в ресорната комисия на НС, един още чака. Те обаче са факт и прави впечатление, че най-сетне се появи намерение висшите училища да бъдат разграничени, държавата да не се отнася еднакво към тях и да не им дава равни права топтан - независимо дали випускниците им са получили знания, или просто са си купили диплома. В европейските държави това разграничение го има, а ние досега само приказвахме колко раздута и все по-некачествена е университетската ни система, но реални мерки срещу това никой никога не предприе. Сега плановете са в правилната посока, но пак сме на път да ги осъществим по български, сиреч само на думи, накриво и без ефект.
Когато през май т.г. вариантът на МОН за

промени в Закона за висшето образование

беше още проект и не беше минал дори през МС, зам.-министърът Николай Денков обяви, че университетите вече ще се делят на изследователски и образователни. Изследователските трябва да докажат, че създават съществена научна продукция, за да получат финансиране за нея от държавния бюджет и от оперативните програми, каза той тогава. Образователните университети пък само ще обучават  студенти и няма да получават пари за научна дейност. Според действащия закон всички университети получават субсидия "за присъща научна или художествено-творческа дейност" в размер на 10% от издръжката си. Въпреки разпоредбата на закона тези 10% никога досега не са отпускани. И миналата, и тази година парите за наука са едва 8 млн. лв. общо за всички вузове.
След обсъждането на проекта в МС в народното събрание влезе вариант, от който са отпаднали някои първоначални скандални идеи като например разрешаването не просто на платени бакалаври в държавните висши училища, а на неограничен брой платени бакалаври. Досега тази порочна неевропейска практика бе разрешавана година за година и е ограничена до 5% от капацитета на съответното висше училище. В окончателния проект, внесен в НС, приемът на платени студенти няма да е свободен, а все пак ще се определя от МС. Но замисленото платено обучение в държавните вузове продължава да обезсмисля добрите намерения за стимулиране на качествените специалности. От проекта е отпаднало и това, че висшето на практика става платено, понеже държавата ще финансира само приоритетни, защитени и качествени специалности, останалите ще са срещу заплащане. Което не означава, че след промените в закона кабинетът няма да направи задкулисно същото, когато утвърждава броя на платените от държавата студенти и на тези, които ще си плащат сами.
Всъщност, диференцирането на субсидията за научна дейност във вузовете и нейното спиране за висши училища със слаби научни резултати е предвидено още в Стратегията за развитие на висшето образование, приета в НС през февруари т.г. В нея е казано, че това диференциране става

въз основа на обективни показатели за научни резултати

- публикации, цитати, заявки за международни патенти и пр. И в проекта на МС за промени в ЗВО се казва, че парите за наука се предоставят в зависимост от оценката на научната дейност въз основа на наукометрични показатели, а планирането, разпределението и разходването им са при условия и ред, определени от МС. 
 В проекта на МС за пръв път се появява определението "държавни висши училища с характеристика на изследователски". В него обаче липсват критерии за получаването на такъв статут, те ще бъдат написани от МС. Ще се прави списък на  изследователските университети, който се актуализира поне веднъж на всеки 3 години. 
 С две думи, виждаме същия дефект, от който страда и приеманият в момента Закон за предучилищното и училищното образование, внесен от депутати на ГЕРБ - основни параметри и отношения, които трябва да се уредят със закон, се прехвърлят към изпълнителната власт с нейните политически и всякакви други предпочитания. Какво е изследователски университет от закона не става ясно. Какви задължения и права поражда този статут - също. А законовите промени трябва да влязат в сила от деня на обнародването им в ДВ. Т.е. задал се е отново недоработен и куц закон, създаващ

правна мъгла и широки възможности за субективизъм

по извънпрофесионални съображения.
По принцип изследователският университет не може да бъде такъв, само защото някой смята, че е елитен. Достатъчно международни класации показват, че в момента едва 4-5 български университета имат научна продукция, видима в международен план. Според проф. Николай Денков обаче видими в науката в световен план били 15-ина наши университети и вероятно останалите ще са просто образователни, но щели да имат стимул да се наредят в списъка на първата група, където финансирането за наука ще е по-добро. И ето ни пред прага на поредното побългаряване на онова, което се прави по света. В никоя страна за елитни не са провъзгласени половината от съществуващите вузове. Дори в Русия, където през 2008 г. за водещи вузове бе въведен статут на изследователски университети и им се наляха огромни пари, до момента от общо 3430 висши училища изследователски са само 29.
Свидетели сме как от криворазбрана мания за престижност политически, икономически и местни лобита превърнаха типични специализирани висши училища в университети и в момента от 51 вуза у нас (37 държавни и 14 частни) университетите са 29. Дори офшорки си родиха университет. Кой гарантира, особено ако законът остане "празен", че по същия добре познат начин няма да се пръкнат наистина 15 "изследователски" университета, които след 3-4 години ще са вече 25? Изнасящи и франчайз в чужбина, според два от внесените проекти за изменения в ЗВО - очевидно в угода на един наш медицински университет. А като си спомним, че за научното равнище се съди и по броя на хабилитираните преподаватели във вузовете, бъдещето е ясно на фона на стотиците нови доценти и професори, удобно "произведени" без всякакви изисквания за научни резултати по вредния закон на ексминистър Сергей Игнатов за развитие на академичния състав.  
Да не говорим, че пък според проекта за промени в ЗВО на проф. Борислав Борисов (АБВ), автономията на вузовете се разширява още и

им се дава право на търговска дейност

- да продавали научните си продукти. Всъщност, нищо не им пречи да го правят и сега, стига да имат какво да продават... Целта е да могат да създават търговски дружества, което изобщо не им е работа и обикновено в наши условия означава структурки, чрез които държавни пари се преместват към частни "реципиенти". Очевидно, всички са "забравили", че в българската оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", одобрена през февруари т.г. от ЕК, е записан съвсем друг вариант за реализиране на научни продукти и за свързване на науката с бизнеса - не чрез търговия, а чрез създаване на центрове за върхови постижения и на центрове за компетентност. Именно чрез такива структури приложни изследвания, извършвани във вузовете, включително патентите, би трябвало да стигат до потребител. Иначе казано - липсва всякакво съгласуване в държавната политика, де факто липсва държавна политика и всеки предлага, каквото му е изгодно.          
Колкото до това, че финансирането ще зависи от оценката за научната дейност, тук нещата стават направо опасни, като имаме предвид т.нар. Правилник за оценяване на научната дейност във всички висши училища и институти у нас, който МОН публикува преди дни в ДВ. В този правилник оценяването на десетките университетски звена у нас ще се прави всяка година от 13 експерти, назначени от министъра, при това изискването за научните резултати на тези експерти е да са по-високи от... 0 (вж. ДУМА, 25.09.2015 г.). Ето какво реално стои зад текстовете в проекта на МС за промени в ЗВО.   
Известно подобрение на законовата регламентация за "изследователски университети" съдържа проектът за промени в ЗВО, внесен от Румен Гечев и група депутати на БСП. В него се уточняват

функциите и правата на институтите

като основни звена на висшите училища, вкл. за трансфер на научни продукти към бизнеса, за да не се жалва Борислав Борисов, че не можел да "продава" наука. Проектът на БСП казва, че оценката за резултатите от научната дейност на вузовете се прави от националната акредитационна агенция (НАОА), където е логичното й място и където има кадрови капацитет за оценяване. За целта обаче се налага да се направят съществени промени в самата НАОА. Това е предвидено в проекта - до една година НАОА разработва методика за оценка на изследователската, приложната и технологичната дейност на висшите училища.
Проектът на БСП е в синхрон и с новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", тъй като урежда правила за формирането на центровете за върхови постижения и на клъстери към вузовете - такива центрове могат да изграждат вузове с оценка от акредитацията си над 9. А при ниска оценка 3 и 4 на центъра или клъстера те се закриват. Според самата оперативна програма обаче въпросните центрове "ще бъдат финансирани само след независима международна оценка на научния им капацитет". Въпросната международна оценка, която съществува и в стратегията за висшето образование, както виждаме, изобщо е забравена от МОН и е заменена в споменатия правилник за оценяване с 13 доморасли "експерти" с резултати над 0. Трябва обаче спешно да се променят правилата в НАОА, защото в момента почти всички наши вузове имат оценка над 9 при 10 възможни, което ще рече, че всичките са блестящи, а това съвсем не е така. 
Уредба за изследователските университети също е предвидена в проекта на БСП. Висшето училище става изследователски университет, ако има оценка над 5 за дейността на центъра за върхови постижения и на клъстера в неговата структура. Статутът на изследователските университети, начинът на функциониране, финансиране, организация и управление се приемат от Народното събрание със самостоятелен нормативен акт, предвижда проектът. Предвид важността на проблема такъв ранг на уредбата на статута на елитните ни университети е напълно оправдан, ако искаме да има някакъв разум в законите.
 Ако обаче се повтори картината от училищния закон - управляващото мнозинство да отхвърля всяка идея, която не идва от него, ситуацията ще е позната: Надежда всяка тука оставете!

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ