Секретните "тръжни процедури"

"Само един добродетелен народ може да бъде свободен: колкото са по-развратени нациите, толкова повече се нуждаят от господари."
Бенджамин Франклин (1706-1790 г.) - американски политически деец, физик и писател-моралист


През годините на т.нар. "преход" у нас се появи анекдот, напълно в стила на американските jury stories (съдебни истории - англ.) На един български съдия били предложени големи подкупи и от двете страни по дело със значителен материален интерес. Адвокатът на Х съобщил сума 100 000 евро за благоприятно решение, а адвокатът на Y - 120 000 евро. Съдията обмислил ситуацията и съобщил на адвоката на Х, че има намерение да се произнесе по делото само по съвест, но за да стане това, е необходимо Х да му предложи допълнително още 20 000 евро.
Това е само един, макар и анекдотичен пример, за състезание върху корупционните писти. Там, където няма правила за "феърплей", а ударите под кръста са напълно в реда на нещата.

Печели по-ловкият

по-безскрупулният, понеже нерядко убедителността на предложените пачки е подсилена и с някой компромат.
Но когато корупционната практика се отъждествява с даването и получаването на пари, това е непълна дефиниция на явлението. Определението за това какво представлява подкупът варира в различните правораздавателни системи. Например във Великобритания, както и в Кения, подкупът се определя като дар, заем, хонорар, възнаграждение или облага. Понятието "облага" обаче е предмет на едно дори по-подробно определение, включващо "всяка длъжност, звание или всяко умишлено неупражняване на законно право да се искат каквито и да са пари или парична равностойност или ценност, ... всяка помощ, глас при гласуване, съгласие или влияние, ... или даването на каквато и да е надежда за какъвто и да е дар, заем, хонорар, възнаграждение или облага ..." В законодателството на Съединените щати за подкупите понятието "подкуп" е обяснено като "каквато и да е ценност".
Акцентът върху материалите и паричните елементи на подкупа има тенденция да замъглява ролята, която другите по-малко материални изгоди или облаги могат да играят при делата за корупция. Примери за такива нематериални изгоди или облаги, които движат корупцията, включват приятелски назначения, покровителство и непотизъм**, които правилно се определят от специалистите като потенциални източници на корупция.
Има правораздавателни системи, в които престъплението "корупция" е така дефинирано, че да се позволи съдебно преследване на случаите на подкуп, независимо от това дали подкупите са от материалния паричен вид или не. При много други случаи обаче примерът не е такъв. Кандидат за държавна длъжност или участник в тръжна процедура за договор, който предлага сексуални услуги на държавен служител, за да постигне целта си, е не по-малко виновен за корупция, отколкото такъв, който предлага пари или други парични облаги, за да си осигури успеха. По подобен начин политически лидер, който дава обещание за достъп до партийното ръководство, независимо дали изрично или загатнато, или самата перспектива за бъдеща благосклонност, срещу осигуряване на работа или други договори в полза на приятели или роднини, не бива да избегне наказание единствено поради факта, че въпросните облаги не са количествено определими.
Тъй като приятелските назначения, покровителството и непотизмът продължават да причиняват щети на обществения и икономическия напредък, е наложително категорично да се признае, че те са толкова източник на корупция, колкото и подкупът, и трябва да се третират по съответния начин.
Не е изненадващо, че корупцията в публичния сектор

привлича повече внимание

отколкото корупцията в частния сектор. Обществеността очаква по-високи норми на поведение от тези хора в обществения живот, които заемат длъжности с държавна отговорност или на които плаща държавата, отколкото очаква от тези, които работят за частни фирми. Това съвсем не означава, че корупцията е по-разпространена или по-проникваща в публичния сектор, отколкото в частния сектор. И то, въпреки че корупцията в публичния сектор традиционно предизвиква повече гласност, и то не само в масмедиите, отколкото корупцията в частния сектор.
Отдавна се допуска, че корупцията в публичния сектор вреди повече на държавния интерес и затова е по-тежко престъпление, отколкото корупцията в частния сектор. Но, каквото е становището на все повече специалисти по антикорупционна стратегия, това допускане става все по-съмнително. Съществуват поне четири причини, които обясняват растящия интерес към корупцията в частния сектор. Първо, да се предполага, че корупцията в частния сектор е по-малко сериозна, отколкото корупцията в публичния сектор, означава да бъде създаден двоен стандарт, който е трудно да бъде оправдан по морални, етически или икономически основания и, постъпвайки така - да се изпратят грешни сигнали за моралните норми, очаквани от частния сектор.
Второ, тъй като все повече и повече функции на публичния сектор се приватизират или се поемат от частния сектор, границата между публичния и частния сектор все по-трудно може да бъде поставена.
Трето, съмнително е дали корупцията в частния сектор нанася по-малко вреда на обществения интерес, отколкото в публичния сектор. Мащабната корупция в частния сектор има за резултат по-високи потребителски цени и по-малко постъпления от данъци, причинявайки значителни загуби на доходи и недостатъчни държавни постъпления, по същия начин, както действа и в публичния сектор.
Накрая, както и в публичния сектор, така и в частния сектор, корупционните практики създават    
икономическа нестабилност

спрямо инвестициите. Всъщност стабилността на бизнеса е съвкупност от правила и договорености, които действат постоянно, без да бъдат разкъсвани от волунтаристични протуберанси. Когато пък обективни фактори налагат промяна в нормативната база, то тя е необходимо да бъде извършвана не едностранно, а чрез консенсус между всички участници в процеса.
Там, където има код "червено" спрямо инвестициите, то е, защото те са заплашени от непрозрачността на сделките и високите нива на корупцията в бизнес средите. Не на държавно ниво, а именно вътре в самия бизнес. Решаването на този проблем е не само в сферата на правото или икономиката. И ако първите две области биха могли да бъдат регулирани по законодателен път, то отговорността за етичното поведение в деловите среди е прерогатив на самия бизнес.
Не случайно в началото на 90-те години на миналия век във Великобритания, след серия финансови скандали, се появи първият кодекс за корпоративно управление, изработен от комисия по финансови аспекти на корпоративното управление под ръководството на Адриан Кадбъри. По-нататък подобни кодекси бяха създадени в редица държави, включително Русия и Монголия.
Различавайки се по размера си и детайлите, те стандартно обхващат

четири фундаментални проблема:

честност по отношение на всички държатели на акции, чиито права трябва да се спазват; отчетност на борда на директорите и ръководството; прозрачност или точност и редовност на финансовата и другата отчетност; отговорност за интересите на миноритарните и другите акционери, както и спазване на духа и буквата на закона.
Кодексите, съответстващи на тези принципи, са не само защитна бариера пред инвеститорите срещу измами и злоупотреби, но също така резултатно съдействат за минимизиране на разходите за корпоративно управление.
Наистина тези документи не притежават юридическа стойност и тяхната употреба или неизползване не носят юридически последствия. Но такива документи са основата за изграждане на благоприятен корпоративен облик сред обществото за дадена фирма. Кодексите за корпоративно управление са изключително важни от гледна точка на бизнес етиката, особено доколкото се отнася до социалната отговорност на бизнеса, за неговото поведенческо саморегулиране, а оттук - и за повишаване на инвестиционната привлекателност на дадена държава. Те са реални инструменти - при наличие на воля и на финансов ресурс за тяхното приложение - за увеличаване на ефективността на икономиката, чрез намаление на корупционните разходи.
Кодексите за корпоративно управление непременно изискват при установяване на бизнес отношения: "Страните по договора по време на неговото изпълнение не заплащат и не разрешават плащания на каквито и да било парични средства или ценности, пряко или непряко, на което и да било лице, за оказване на влияние върху действия или решения на тези лица за получаване на неправомерни предимства".
Ето как може да бъде опъната лента с остри шипове върху пистите за секретни "тръжни процедури".



* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
** - от фр. nepotisme, служебно покровителство на роднини или близки