Съвести в кошчето за боклук

Ако дадем преднина само и единствено на фактите, ще се види, че изоставането на България спрямо европейските стандарти съвсем не е тотално. Българският псевдоелит изобщо не се поти да придърпва покривалото на свенливостта върху един продукт, чиято консумация се глобализира именно от безпардонността на националните псевдоелити.

Беджердисването с недвижими имоти

Какво означава "беджердисване" ли? Произхожда от турската дума "becermek" - "приключвам успешно", и означава "успявам да се вредя", "зная да използвам".

В началото на 90-те години на миналия век нашумя името на френския съдия-следовател Рено ван Руймбек, който започна да разследва незаконното финансиране на Социалистическата партия чрез фирмата-фантом "Урба". Не след дълго името на "непокорния" съдия отново се появи като централна новина. Този път разследванията му разкриха финансови злоупотреби и корупция в другия политически лагер - десния. И което е по-скандално - разследванията на Рено ван Руймбек установиха, че водещи политици са спомогнали за незаконното финансиране на партийната си дейност и лично са се облагодетелствали. В нашумялата афера се оказа замесен лидерът на дясноцентристката Републиканска партия и министър (вече в оставка) на индустрията Жерар Лонге. Друг съдия-следовател разобличи и бившия неоголистки министър на комуникациите и кмет на Гренобъл Ален Кариньон. И двамата срещу извършвани от тях услуги на фирми са получавали щедри дарения под формата на подаръци, пари и недвижими имоти.

Пак по същото време, в последните месеци около изтеглянето на руските войски от Германия, в московските медии се появиха критични материали, обвиняващи генерали от Западната група войски в корупция. Скандалните разкрития бяха подкрепени с публикувани документи на страниците на в. "Московские новости". Обвиненията бяха насочени срещу тогавашния зам.-министър на отбраната, преди това командващ Западната група войски - ген.-полк. Матвей Бурлаков. В една от тези публикации се разказва за връзките на командването на руските войски в Германия с австрийската фирма "Мир трейд къмпани", на която са били предоставени изключително благоприятни възможности за снабдяване на армията с продоволствие. Въпреки предупреждението на федералното Министерство на икономиката на Германия, че фирмата не е надеждна, командването сключва договор с нея и не само, че се налага да плаща по-скъпо, но много скоро негативните последици се проявяват. Само за осем месеца фирмата 24 пъти не е изпълнила поръчките на войсковите части и шест пъти е доставяла некачествени и негодни храни. Но независимо от това "Мир трейд къмпани" е получила нов договор за доставка на брикети. Те също се оказали с много лошо качество. "Московские новости" иронично нарича "случайност на съдбата" съвпаденията, че генералният представител на "Мир трейд къмпани" е син на известен директор на снабдяването във военен завод в Москва, с който ген. Бурлаков бил близък. Чрез него генералът успял да получи квартира в Москва. 

През 1993 г. в Италия гръмна скандал с министъра на културното наследство Алберто Ронки, заподозрян в "нередности" около покупка на вила с историческа стойност в Рим. В аферата е замесен и експремиерът Гория. Отново афера с придобиване на недвижим имот нашумя през 1999 г. в Чехия. Чешкият премиер Станислав Грос не можа да обясни откъде се е сдобил със 140 000 евро - цената, заплатена от него за луксозен апартамент в Прага.

През 2012 г. се оказа, че приплъзването на чертата между законопозволеното и неморалното е твърде рисковано. Ако е извършено от президент, и то в Германия. Забранено ли е от закона човек да изтегли банков заем при много изгодни условия? За да свие семейно гнездо с новата си с 14 години по-млада от него съпруга, в родния й град Хановер? По принцип не е, нито е престъпление, както не е престъпление строителна фирма - "Артекс инженеринг" АД, да продава построени от нея апартаменти на цени, значително по-ниски от пазарните.

Но тук става въпрос вече и за морал - когато човекът, който е получил изгодния банков заем, е политик - президентът на Германия по това време Кристиан Вулф, или когато депутати в българския парламент, зам.-министри или министри, в случая с бонифицираните цени на закупените жилища от "Артекс". Какво е моралът за един политик? Спазването на закона ли е летвата, под която не бива да се промъква, или действията му трябва да отговарят на високи морални изисквания? Отговорът е прост, но труден за възприемане като поведенчески модел. 

Действията на публичните фигури

както при изпълнението на техните служебни задължения, така и извън професионалната им сфера, трябва да са хармонични не само с буквата, но и с духа на закона.

Що се отнася до обстоятелството, че "Апартаментгейт" е свързан със строителна фирма, няма нищо шокиращо. Не е български патент. Това е трилионен бизнес в глобален мащаб, с възможни огромни печалби. Но за да се превърнат теоретичните печалби в реални дълги редици от цифри по банковите сметки на строителните предприемачи, е необходимо засрещането на много на брой благоприятни обстоятелства: разрешителни за строеж, оценки за липса на вредно въздействие върху околната среда и т.н. Особено сладки са спечелените тръжни процедури за изпълнение на строежи, заплатени с публични средства. Затова и списъкът с раздавани подкупи от строителни фирми в глобален мащаб е много дълъг.

През 2013 г. излезе на бял свят информация, че тогавашният испански министър-председател Мариано Рахой, заедно с други членове на висшето ръководство на Народната партия, са получавали незаконни доходи от партийна черна каса. Парите били дарявани от компании от строителния бранш. През 2012 г. към бившия израелски премиер Ехуд Олмер бяха предявени нови обвинения, че в периода 1994-2007 г. е взел подкупи в замяна на подкрепа за редица проекти в жилищното строителство, в т.ч. за изграждането на внушителния жилищен комплекс "Холиленд" ("Святата земя").

През 1993 г. беше арестуван най-големият данъкоплатец в Япония - Рьоей Саито, собственик и почетен президент на голямата корпорация за производство на хартия "Дайшова 4". Беше заподозрян за участие в скандала за подкуп от 100 млн. йени, даден на Шантуро Хонма, бивш управител на провинция Мияги, за изграждане на игрище за голф, жилища, търговска и индустриална област в провинция Мияги.

Отново афера с недвижим имот

- луксозен апартамент в Париж, излезе наяве по време на процеса срещу бившия председател на френския Конституционен съд и бивш министър на външните работи Ролан Дюма. Той престъпил закона, като убедил държавната петролна и оръжейна фирма "Елф-Акитен" да осигури на любовницата му Кристин Девие-Жонкур солидна заплата и луксозен апартамент. През периода 1989-1993 г. тя получила от компанията 9,5 млн. щ.д. През 2012 г. полски съд осъди на три години затвор Беата Савицка - бивша депутатка от управляващата "Гражданска платформа", като я призна за виновна, че е взела 100 000 злоти (23 хил. евро), алкохолни напитки и писалка с инкрустиран диамант в замяна на помощ на компания да се сдобие с парцел земя.

През 2016 г. чилийската президентка Мишел Бочелет беше силно критикувана по време на скандала, свързан с първородния й син Себастиан Давалос, обект на разследване за търговия с влияние и използване на вътрешна информация. Благодарение на това през 2013 г., по време на предизборната кампания на майка си, той получава кредит от 10 млн. щ.д. от Банката на Чили за купуване на недвижимо имущество. Получената сума позволила на Давалос да финансира покупката на земи, препродадени бързо и със солидна печалба.

Макар че през март т.г. бившият бразилски президент Мишел Темер беше пуснат от предварителния арест, още не е окончателно оневинен. Още м.г. стана известно, че е поискал през 2014 г. финансова помощ за партията си "Бразилско демократично движение" от бразилската строителна компания "Одебрешт", най-голямата в Латинска Америка, която беше централен фактор в корупционния скандал с петролния гигант "Петробраз" през 2015-а. Показания срещу Темер е дал самият Одебрешт, осъден през март 2016 г. на над 19 години затвор за корупция, пране на пари и участие в организирана престъпна група.

Що се отнася до "Апартаментгейт 2019" в България, остава един въпрос без отговор. Цветан Цветанов е придобил апартамент от 240 кв.м, с пазарна цена 2400 евро/кв.м, плюс гаражите, общо за около 650 000 евро недвижима собственост. А е предоставил два апартамента за 400 000 лв. и е доплатил 100 000 лв. Или "печалбата" е 800 000 лв.! Българин със средна заплата около 1150 лв. би получил тази сума за 60 години трудов стаж. Като че ли си струва от гледна точка на беджерисвача Цв. Цв. да плати "глоба" напускане на парламента.

Опасното в тази история е, че примерът на Цветанов може да се окаже заразителен. От парламента надолу и настрани, за огромна вреда на българските гражданите. Ето защо този въпрос, който всъщност си е огромен проблем, именно българският суверен трябва да го разреши. Понеже в противен случай ще опознае горчивата мъдрост на сентенцията, че едно безобразие никога не трае дълго. То или бива отхвърлено, или бива прието за нормално!

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България