САЩ нямат интерес Европа да се развива икономически

Таско Ерменков е роден на 4 октомври 1955 г. в София. Завършил е международни икономически отношения в Московския институт за международни отношения. Специализирал е инвестиционен и финансов анализ на инфраструктурни проекти в Института за публично-частно партньорство във Вашингтон. Владее отлично английски, немски и руски език. Един от най-добрите енергийни специалисти в сегашния парламент. Той е член на парламентарната комисия по енергетика. Депутат от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ.

- Вие сте против да се вдига цената на тока, как ще коментирате предложенията за евентуалната й промяна от април?
- Цената на електроенергията може да не се вдига, ако ДКЕВР и държавата си влязат в ролята. Тоест има резерви, които могат да бъдат използвани. Има дългосрочни договори, които са подписани с цени, нямащи нищо общо с пазарните - това са американските централи и всички договори, които са подписвани с ВЕИ. И ако държавата успее, а тя винаги има някакъв инструмент, да предоговори тези договори, няма никакви основания за повишаване цената на електроенергията. Освен всичко друго, нека не забравяме, че ДКЕВР в предишния си състав установи доста нарушения на електроснабдителните и електроразпределителните предприятия, като общата сума на наказателните постановления беше около 800 млн. лева за трите. Това също е един резерв, който може да влезе в системата и да предотврати неоправдано повишение на цената на тока. Но дори да не се постигне предоговаряне с американските централи, цената на тока няма да се вдигне, защото ГЕРБ не са забравили февруари 2013-а и нищо чудно да им се повтори сценарият, този път завинаги.
- Наскоро ДКЕВР излезе с пакет от мерки, но в тях няма конкретни предложения за американските централи, става ясно само, че се водят преговори...
- Предишната комисия беше отправила писмо до ЕК да попита дали тези договори не представляват неправомерна държавна помощ и непазарни инструменти и от ЕК се получи отговор че тя чака официална нотификация. Тя все още не е направена, а ако не се изпрати, няма как да има становище на ЕК и съответно - основание да се предоговорят договорите.
- А кой трябва да я направи, ДКЕВР?
- В това число. Но аз съм притеснен от състава на сегашния ДКЕВР, по-точно от председателката му. До края на миналата година тя беше подписала едва 500 от 2500 наказателни постановления за дължимата сума на ЕРП-тата, а те имат давност и в момента, в който давността изтече, няма как да пуснат актовете, с които да се съберат пари. Не знам това случайно ли е, целенасочено ли е, безвъзмездно ли го прави?
Освен това не си спомням председателят на комисията да е много голям специалист по ценообразуване и управление на енергиен сектор. Нещо повече - считам, че там в момента имаме едно лобиране в полза на ЕРП-та, най вече на едно от тях. Това е логично да се случи, след като за първи път в съвременната история на България регулатор си сменя състава от служебно правителство, назначено от президента, който преди това беше на посещение на ЕВН. Нека го наречем теория на конспирацията.
- С либерализиране на пазара нещата ще се отпушат ли, от ДКЕВР заявиха, че това трябва да стане до края на годината?
- Не може да има либерализация на пазара, ако на входа на НЕК има договори, които нямат нищо общо с пазарните услови. Либерализация означава, че и на входа, и на изхода се търсят пазарни цени и решения. Когато на входа на системата имаш едни дългосрочни договори, които са с преференциални цени и задължително изкупуване, това няма нищо общо с пазарните взаимоотношения. Давам пак пример с американските централи, които работят на същите въглища, на които работи и ТЕЦ "Марица Изток". Вярно е, че са направили съответните инвестиции, но тези инвестиции отдавна са се изплатили, още на 10-ата година, при положение, че договорът е за 25 години. В същото време договорите с тях са направени така, че цената е изключително висока - до 4 пъти над тези, които са на Мариците. И дали ще се изкупи или не електроенергията, на тях им се плаща, все едно цялата енергия е изкупена. Тоест каква либерализация може да се очаква, когато на самия вход няма пазар? До голяма степен това се отнася и до ВЕИ, които със своето нестабилно производство на електроенергия създават смущения в системния оператор и постоянно се налага да се включват отнякъде балансиращи мощности, за да може тези спадове, които се получават при недостатъчно вятър и слънце, да бъдат покривани. Иначе държавата ще се превърне в дискотека. Няма вятър - няма електроенергия, няма слънце - няма ток. И тези неща, ако не бъдат освободени в чист пазарен смисъл, няма как да има либерализация. Реално държавата сега плаща повече за електроенергията, която купува, отколкото получава за тази, която продава.
- Това не може ли законово да се промени?
- Законово няма как да се променят търговски взаимоотношения. Трябва да се предоговорят. Най-вече със съобразяване на европейското законодателство, с това дали наистина са пазарни или непазарни тези отношения. Това ако не се случи, системата ще бъде доста напрегната. И ако примерно ние вдигнем цената на НЕК на изхода, съобразно цената на входа, за да намалим загубите, ще се увеличи числото на енергийно бедните - повече хора няма да могат да си плащат тока. И всичко това трябва да бъде покривано от бюджета като енергийни помощи. Да не говорим за икономика и производството. Тоест основното нещо, което трябва да се направи, е да се вземат мерки да живне икономиката на държавата, всичко друго е вторично - мерки, които са до настройване на системата.
- Как намирате идеята на ДКЕВР да се въведе такса за всички производители на електроенергия от 3%, за да се увеличат така помощите за енергийно бедните домакинства?
- Това е пак някаква измислица, в която няма нищо пазарно. Защо на всички, какъв ще е критерият за налагане на тия проценти? Ако се търсят варианти, някой който получава неправомерно повече и допринася за увеличаване на бедността и затова да трябва да плаща повече, нямам нищо против. Но с какво АЕЦ "Козлодуй", който също е производител на електроенергия, допринася за енергийната бедност, че да плаща и той 3%? Нали разбирате, че основно тия 3% ще ги плати пак държавата чрез държавните предприятия. Това пак е опит за покриване на частните производители на електроенергия за сметка на държавните.
- Друго предложение е листване на част от акциите на държавните енергийни компании на борсата, как гледате на идеята?
- Смятам, че енергетиката е единственият отрасъл, който донякъде избегна разрухата на приватизацията, защото ако погледнете историята на приватизацията на големите български предприятия, ще видите, че те бяха доведени до разруха. И ако ние решим и енергетиката да я превърнем в нещо подобно, тогава горко на държавата. Аз по-скоро смятам, че трябва да вървим към засилване на ролята на държавата, в това число чрез увеличаване на нейния собствен дял в енергетиката. Било чрез изкупуване на дялове в частни производители, в това число онези 33% в ЕРП, и ЕСП, с които държавата можеше да контролира тяхната дейност, но бяха приватизирани по времето на ГЕРБ в предишния им кабинет. И сега държавата няма и този инструмент. Явно това им е някаква политика в областта на енергетиката - колкото се може по-малко държава, за да може по-лесно да се граби и да се получават комисиони.
- Реагирахте резервирано и на идеята за хъб край Варна, защо?
- Аз реагирах резервирано, защото да говориш за газов разпределител, без да знаеш откъде ще има природен газ, е все едно да говориш за космодрум на Марс, където евентуално някога някой кораб може да кацне. Първо трябва да се осигурят трасета за газ и после да се прави този разпределител. Защото този разпределител, както беше замислено в началото, трябваше да прекарва газ от Русия. А ако прекарва газ от Русия, значи "Южен поток" все пак трябва да се състои.
За да имаме хъб на нашето Черноморие, откъдето да започват европейските газопроводи, означава че преди това трябва да имаме една морска част на газопровода. А нали си спомняте миналата година какво се случи в парламента, когато ние с г-н Куюмджиев вкарахме предложението за промяна в закона да има "морски газопровод" като термин, и в резултат ГЕРБ се затичаха в Брюксел да докладват как ние се опитваме да заобиколим европейското законодателство. Е, сега искам да ги видя как ще направят хъб без морски газопровод. И да видим дали няма да стигнем до тоя парадокс - предложението, което ние внесохме и те го нарекоха антиевропейско, сега да стане тяхно предложение - проевропейско със същия текст. Освен това те предполагаха, че като направим хъб, от находището "Хан Аспарух" ще дойде много газ. Само че, първо, там не е известно какво е количеството природен газ, а според прогнози вероятността да има е 5%. Второ, имайки предвид официално цените на нефта, които паднаха, и на природен газ, при нашата нестабилност, "Тотал" и съдружниците като инвестиционни дългосрочни партньори отложиха с една година началото на проучванията в това поле. Така че идеята за хъб е доста абстрактна. Иначе е добра, но тя не може да бъде отделна, трябва да бъде част от стратегия.
- Каква е прогнозата ви за "Южен поток"?
- Аз искам да чуя какво ще бъде мнението на ГЕРБ след посещението на "Джим Кери", както го нарича премиерът, който е дошъл да ни говори за енергийна независимост, а сигурно даже не е чел разработки на университети, вкл. американски, в които се твърди, че енергийна независимост по принцип не може да има. Няма нито една държава, която е енергийно независима. Има енергийна взаимозависимост и правилната политиката, която трябва да се провежда, е тази взаимозависимост да бъде изгодна. Когато говорим, че ще изпаднем в зависимост от Русия по отношение на доставките на газ, искам да ви напомня, че Русия по същия начин ще изпадне в зависимост от Европа във връзка с тия доставки на газ - затова кой ще ги купува, как ще ги купува и как ще се плащат. Вече има пример с такава зависимост с цената на петрола и как тя се отразява на участниците по веригата. И няма как да кажем, че тази страна може да се изключи от общата картина на енергетиката и да заявим - аз съм един самозадоволяващ се остров и не завися от никого. Всъщност това, което се прави сега в България, е ние самите да станем независими, в смисъл нищо да не зависи от нас.
- Тоест всички мотиви по проекта са политически, не са от гледна точка на ефективност или законова рамка?
- Да, но има и нещо по-геополитическо и то е свързано с икономическото развитие на САЩ, Европа и Русия и тяхната политическа конфигурация. САЩ нямат никакъв интерес Европа да се развива икономически доста по-напред, защото ще стане един много силен конкурент на така нездравата американска икономика. Един от начините това да не се случва, тоест европейската икономика да не се развива, е да се замени относително евтиният природен газ, който се вкарва по тръби, с доста по-скъпия шистов газ, който трябва да бъде втечняван, после регазифициран. Тоест трябва да бъдат правени терминали за втечняване и регазификциране, да се прави съответната флота от газовози, т.нар. танкери, и това ще оскъпи природния газ. А един скъп ресурс е спирачка за развитието на икономиката. И в момента Европа е малко "разкрачена" - от една страна, чисто икономически осъзнава необходимостта от по-евтин ресурс, който идва от Русия, от друга страна, чисто евроатлантическото й партньорство я кара да не бъде толкова чисто икономически ориентирана и да се чуди как да балансира между евроатлантическо партньорство и икономическа целесъобразност. И в цялата тази игра България, вместо да намери ролята си на икономически мост, в това число между Европа и Русия, ние правим  пропаст, която да не може да бъде преодоляна и в двете посоки.
- Има ли възможност за спиране на доставките на природен газ заради прекъснат транзит от Украйна и доколко сме готови?
- Шефът на "Газпром" заяви в края на миналата година, че Украйна може би ще спре да бъде транзитираща страна, само ще получава доставки за нейните си нужди, а всичко друго ще бъде докарвано до границата на ЕС и оттам ЕС ще си го купува. Тогава какво правим с нашите транзитни газопроводи, които са разчетени единствено и само на газ, който минава от Украйна? Тоест кашата, която успяха да забъркат колегите от ГЕРБ, е пълна. Реално, ако спрат доставките на газ и построим интерконекторите, които са само за аварийни случаи, не за постоянни доставки, можем да издържим едно 3-4 месеца.
- Какво стана с България "енергиен шлем" на Балканите?
- От това, че не се случиха трите проекта, 11 млрд. евро инвестиции не бяха реализирани! Един млрд. от "Бургас-Александруполис", около 3 млрд. "Южен поток", с всички корекции, които ще се направят, и 7 млрд. от "Белене". И някой ще каже - ама тези милиарди нямаше да останат в България, а само да минат през нея. Извинете, водата също минава през водното колело и не остава в него, но го задвижва. Това щеше да се случи и при нас - икономиката щеше да се задвижи, защото 11 млрд. са един добър старт да се завърти икономиката и да започне да произвежда, да има добавена стойност. Което щеше да повиши и доходите и тогава вече нямаше да си говорим за цената на електроенергията, а щяхме да си говорим за това колко добре живеем.