15 Ноември 2024петък07:42 ч.

Само за ромите ли става дума

/ брой: 194

автор:Андрей Пантев

visibility 3986

Най-добрата част от Европа връща по въздух циганите с утешителни пари на глава-човек. Винаги, когато са започвали изселвания, е застрашена не само човечността. А и доброто бъдеще. В подобни случаи идеята е приемана с безразличие, даже с одобрение. Особено когато се е отнасяло за другите. Във времена, където има стотици конференции, катедри и професори по академичната дисциплина "права на човека", ние още убедително употребяваме термина "незаконна емиграция". А какви са нарушителите според тази формула?
Терористи, спекуланти, килъри, сутеньори, трафиканти на наркотици? Не, такива гости често и лесно получават достъп, визи и дори гражданство. Закононарушителите обикновено са бедняци, които търсят евтино платена работа. Но са нарушили "правата на човека" да живее по-добре и при късмет остават в лагери, назовани с деликатни имена. Включително и у нас. Новият век не ни спестява лицемерието. Продължителният път на  толерантността достигна до снизходителната милост да наричаме циганите роми. Дори и да игнорираме тяхната заслужена или незаслужена участ, експулсирането им от една от най-старите демокрации в света тревожи като морален климат. Дори и да има доволно причини за такова решение. То поражда тягостни реминисценции за минало. Всичко лошо е започвало така, въпреки че в началото е изглеждало основателно. С циганите се започва, за да се продължи с други!
 Възприемаме ромите като напаст, причина за битови беди, без които щяхме да бъдем Швейцария. Скриваме къде потъват фондовете за тяхното приобщаване. Всичките ли са изядени и откраднати само от тях? Ето още съвременна история, в която няма само злодеи и само ангели. Тя потвърждава неудобната истина, че винаги е било така, и то не само спрямо разпръснатите деца на Индия. За пръв път в човешката история американската "Декларация за независимост" от 1776 г. обявява, че всички хора са "равни по рождение". Във времена на регламентирани привилегии по рождение това си е било истинска революция. Но само в държавно-политическата писменост. Затова да не бързаме с възторзите. Съгласно тази декларация през 1776 г. в република САЩ всички са равни без индианците, негрите, католиците и жените. А после следват и мексиканците, китайците и ирландците. Излиза, че само бебетата са равни, но само при раждането. Малко по-късно, през 1789 г., Великата френска революция нанесе добра редакция на тези права. "Декларацията за правата на човека и гражданина", появила се в различни редакции през революционните години дузина пъти, прави смела човешка корекция. "Всички хора са равни по рождение и остават такива", гласи тя. Включително и робите от Мартиника и Хаити. Това е важна крачка напред на цялото човечество, започнала с дързостта от 1776 г.
Но прокламираното от политика и религии равенство си остана условно. До днес. Каква престижна сила е Европейският съюз, след като не може да се справи по друг начин с ромското нашествие? Нали става дума за човешки същества, самите по право също граждани на този съюз. Въпросът се простира за цялата трудова емиграция от Нова Зеландия до Швеция. Не може емигрантите да идват рано сутринта, за да почистят и сготвят в европейските къщи, и вечерта да се приберат, за да не нарушават реда и демографското равновесие. Все някой трябва да мие тоалетните на цивилизацията. А това не остава без последствия, които невинаги са приятни.
Съгласете се, че светът би бил по-скучно място за обитаване, ако ги нямаше ромите. Както по-безлична би била протестантска Америка без негрите. Излиза обаче, че те винаги са пречели. Ако беше само тази беда, можем да се направим, че нищо не забелязваме. Но когато през XXI в. се заговаря за стерилизация, можем само да се позамислим какво следва. Нищо, че за това говорят само пълни идиоти. Такава истерия започва от ромите, за да е по-лесно да се разпростре нататък. А в същото време ни тресе странна амнезия спрямо по-близки времена.
Забелязахте ли с каква милозливост напускат Ирак бойните части на САЩ. Помните ли онзи помпозен час, когато в "края" на войната на самолетоносач пишеше: "Мисия изпълнена!?" Е, заради петролното си непослушание Саддам бе наказан. Но другото от мисията? Защо не напишат при завръщането началните мотиви при пристигането. Не, за тези победители няма да има парад и овации по Пето авеню. Страстните защитници на тази война у нас също се правят на разсеяни. Те подигравателно ни приканваха - "скоро ще се видим в края на войната!" Е, срещата не се състоя. Назидателен журналист се възвиси по БНТ с фразата, че е "надхитрил" предишната власт с юношеското си агентурно име. Така и не разбрахме обаче той кого е надхитрил - тези, за които е писал, или тези, срещу които е писал. Та тъкмо той възторжено бе обявил, че в многовековната си история България не е имала по-велик шанс да покаже с участието си във войната, че е цивилизована сила. Ами да го каже пак! Не бих се удивил, за докарвачество аргументации има всякакви!
Не зная как ще постъпи хуманна Европа с ромите. Те не са нордически, нито атлантически, нито библейски типаж. Но са част от човешката раса! Който забравя това, рано или късно самият става подобна жертва! Дори и да се е радвал на изгонването на циганите. Защото такива акции са начало на нещо друго. В тях няма победител. А само степени на загуба.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ