С брадва и повече тоалетна хартия

Съобщението, че Председателят на републиката няма да уважи Парада на победата в Москва, не впечатли никого. Затова и не се дискутира. Напразно. Ако беше отишъл, можеше да бъде полезен за съюзниците. Не помни ли от времето на своята комсомолска младост как тогава натовските военни аташета бързаха да заемат местата си на Червения площад, да хванат удобна позиция и да снимат. Не можеха да си позволят да пропуснат някакъв нов детайл в съветското въоръжение.
Сега на парада за 70-годишнината от победата се очаква Русия да покаже много оръжейни изненади. И колкото повече очи ги видят, толкова по-добре за всички, които утре ще трябва да воюват срещу тях. Аташетата са си аташета, но друго е, когато една държавна глава метне поглед. Освен това, колко страни в натовска Европа могат да се похвалят, че на върха им стои техничар, необременен от юридическа, историческа и прочее политическа плява.
Ще прежалим пропуснатите ползи, които лицето можеше да донесе за пакта в момент, когато ставаме брънка от санитарния кордон край Русия. В лоялността ни вече никой не се съмнява. И заслугата на Председателя е неоспорима. Въпреки, че неговото отношение към Русия не съвпада с мнението на народното мнозинство. Не може да не се отбележат и лекотата, и бързината, с които народното депутатство приема всичко, което от НАТО са ни поръчали.
А то е да не късаме обръча, в който смята да стегне Русия. Още повече, че се намираме по средата между двата главни за САЩ конфликта - в Украйна и Близкия изток. Преди месеци го обясни шефът и основател на института за стратегически прогнози и разузнаване "Стратфор" Джордж Фридман. Според него САЩ не могат да решат нито един от двата конфликта и затова не трябва да се намесват пряко в тях, а отдалеч да насочват събитията. Най-лесният път е това да става "с помощта на локални сили, които да получат американска подкрепа и да балансират заплахите за САЩ", а на двата конфликта да се гледа като на "два аспекта на един и същи военен театър - Черноморския". Ясно е кои ще са куклите в този театър и кой ще им дърпа конците.
Сега текат репетиции - от Балтийско до Черно море, а у нас маневри прави командването на силите на САЩ в Европа. Никой обаче - нито гостуващото "върховно командване", нито нашият Главокомандващ не казват на българина на кой подиум по този "стратегически сценарий" ще го запратят. Няма го и цар Борис да каже, че на източния фронт български войник няма да стъпи. Напротив, и Председател, и цялото управленско тяло със задоволство ще го пратят, където им наредят. Един друг доклад на "Стратфор" обаче с тревога отбелязва, че слабостта на правителството в София е опасна за сигурността на Алианса и ще е "ограничено в преследване амбициозните цели на външната политика".
Черно море трябва да се превърне в "център на военното мислене", препоръчва Фридман и очертава обръча от Балтийско през Черно до Каспийско море. По него трябвало да мине и "линията на русофобията". Колкото по-ужасяващи мащаби придобие, толкова по-мотивиран ще бъде натовският боец. Колкото по-близки до Русия са били до неотдавна съответните "нови съюзници", толкова по-добре. Украйна е блестящият пример. Онзи ден Филарет - предстоятелят на разколническата Украинска църква, отцепила се от Московския патриархат, заяви, че убийството на хора в Донбас "не противоречи на християнските заповеди". Напротив, грях било да откажеш да стреляш. Две седмици преди това свещеникът с много връзки по върховете при съветската власт и с амбицията да стане руски патриарх ходи до Вашингтон да моли за повече оръжие.
Особени успехи в бойната и политическата подготовка бележи Латвия. Там русофобската истерия постига завидни резултати. Властите разпространяват брошури с инструкции как да се държат латвийците при нападение. За да реагират достойно, трябва предварително да си стъкмят "торбичка на тревогата" и в нея да сложат: пари, документи, мобилен телефон, нож, брадва, лекарства и кибрит". И възлов хуманен момент... обещава се безплатно раздаване на тоалетна хартия. С този багаж на "тревогата и достойнството" латвийците ще срещнат Деня на победата. Но те за него не мислят.
За такива мисли арестуват. Приветстват се други - как да се уважават бившите есесовци. Тези дни в центъра на Рига с нацистки маршови песни премина поредното им шествие. Край тях вървеше майка на три деца, която изведнъж запя "Вставай, страна огромная..." Неуспяла да завърши първата строфа, тя бе задържана и отведена в полицията.
В това време на другия край на света - на Фолклендските острови, Англия започна да инсталира система за ПВО. Опасявала се от нахлуване на Аржентина и... Русия. Всеки натовски гражданин трябва да е нащрек, да е готов срещу руската агресия с брадва и тоалетна хартия в ръка. Ако има сили, може да подвиква "Хайл, Европа!" За това не наказват.
Няма шега. Какъв ти тук парад!