14 Ноември 2024четвъртък21:03 ч.

Прочети и сподели с друг!

Русофилството на един русофоб

Стамболов: Сичката надежда на поробените балкански народи е на руския народ

/ брой: 41

автор:Христо Георгиев

visibility 5471

Идва Трети март и отново познатата кохорта от пещерни русофоби стяга редици, колкото рехави, толкова и гръмогласни, за да внушава с пяна на уста от сутрин до вечер, че руснаците хич не са ни освободили от турското иго, ами са ни поробили. Нито пък са ни освободили от фашистко иго и не са ни въоръжили безвъзмездно за милиарди, за разлика от сегашните "братушки" отвъд океана, които за едно самолетче по три кожи ни дерат.

И отново като флаг на русофобията си днес размахват името на Стамболов.

Колкото и да се пише и говори за Стефан Стамболов (1854-1895), днешната ни "продажна журналистика", както би я нарекъл Ботев, изтъква преди всичко неговата русофобия. Забравя се, че още преди да навърши 25 години, Стамболов е обявен за апостол на Вътрешната революционна организация, смятат го за наследник не на кого да е, а на Васил Левски. Но ако все пак някоя и друга дума за дейността му за освобождението на Отечеството може да се търкулне из медиите, то буква не се промъква дори на пръсти за неговите идеали, за мечтите му,  които той се бори да се осъществят наред с освобождението на България от срамното и за Европа турско робство. Защото тези негови идеи са ни повече, ни по-малко пропити от тогавашните летящи като вихър из европейските ширини комунистически идеи. Той дори пише, както ще прочетете по-долу, за ролята, която има да играе създаденият през 1864 г. Първи комунистически интернационал.

Набиват ни много дълго вече омразата на Стамболов към Русия и всичко руско, но старателно се премълчава фактът, че той не се бори против руския народ и Русия, все пак е и руски възпитаник, а против руския цар и самодържавие, срещу тяхната политика на Балканите, най-вече в самата България. (Както десетки още видни българи.) Нека си спомним, че срещу Царя се изправя и руската интелигенция, че руски народници и революционери в Одеса са съидейници и другари на Стамболов. Заради връзките си с тях той е изгонен от Русия. Както се вижда ясно, освен приятел и другар на великана Христо Ботев, той е и негов всеотдаен съидейник в борбата за "правда и човещина, всемирна свобода, братство и равенство" - думи на самия Стамболов. Нещо повече, той пише не само срещу едва прохождащия български капитал в лицето на "чорбаджиите-изедници", но и срещу международния, най-вече английския и американския. Удивително съвременно звучат думите му отпреди 140 години за пропагандата на западните мисионери срещу Русия сред българския народ. За жалост интересите и сблъсъците на великите сили тогава и до днес са едни и същи, не са помръднали и на йота. Стамболов  воюва с тая пропаганда и посочва неведнъж, че единствената външна сила, на която може да се опре в надеждите си българинът, е Русия. В няколкото негови журналистически публикации, които ви предлагаме със съкращения, това е по-ясно от бял ден. Очевидно и тези, които сега решават кое може да се изучава в училищата ни, добре знаят що за "птица" е Стамболов, та няма да допуснат да припари до учебниците (по антикомунизъм) неговата публицистика, носеща белезите на гениалността.

Накратко: освен комунист, Стамболов е бил  и яростен русофил в младите си години...

Ех, мъка!  

Из "Публицистика 1875-1895", Стефан Стамболов, изд. "Отечество", 1996 г.

Т. Мъгуреле, 27 Юлий - Известно е секиму, че нуждата и страданията сближават и съединяват хората, накарват ги да бъдат помежду си искрени, да си помагат един другиму, за да се избавят от общото зло. Сичките сиромаси работници, от каквато и да са народност, където и да живеят, са братя помежду си, братя по страдания и по мащеха съдба. Потъпкани и ограбени от правителствата и богатите, работниците, ако и да са трудят до изнемощяване, пак нямат що да ядат, пак живеят по-зле и от скотове. То тие техни страдания, тие неправди към тях от страната на "помазаните" и капиталистите, накарале са работниците да се споразумеят помежду си, да се съединят, за да видят откъде иде злото, и как ще могат да се избавят от него. Под влиянието на същите причини са е зародил и са развива така нареченият интернасионал: целта на когото е да съедини сичките унеправдани работници в едно разумно и съзнателно цяло, за да могат с общи сили да са отърват от своите изедници и мъчители - царе и капиталисти - и да си добият неотемливите права на сякий человек да живее свободно и да са храни от собствений си труд, без да бъде принуден да храни разни паразити, които са си присвоили правото да му бъдат господаре, и като такива да живеят наготово, без да работят. Да казва кой що ще, но ние мислиме, че ако турският измъчен и потъпкан народ се откаже от своя фанатизъм, и, без да обръща внимание на религиозните и националните разлики между него и нашият народ, поиска да се съедини с нас, за да се отърве от общия враг - правителството, ние сме длъжни да го приемем с открити ръце, без да гледаме на историческата вражда, която се стреми да ни разединяваЕ

В. "Знаме", бр.24, 3.Vтт.1875 г.

Гюргево, 27 Янур. 1877

Положението на народа ни от ден на ден става все по-усилно и по-непоносимо. Поданиците на Високата порта са оголеле и са дошле да просешка торба. Сношенията по причина на кражбите и разбойниците са прекъснати. Търговията съвършено спряла. Секи българин, и богат, и сиромах, и търговец, и земеделец, са чуди и мае, що да прави, какав път да залови. От много места на отечеството ни идат до нас секидневно писма, в които нашите отчаяни и злочести братя ни питат: "До кога още ще чакаме? Ще доде ли Россия да ни помогне да са избавиме от турското иго, или не? Отговорете ни, за да знаеме що да правиме, какво да предприемеме." На тие наши приятели ние днес не можиме нищо друго да им отговориме, освен да ги посъветоваме  да са стягат за бой и да почакат и да потърпат още малко, защото скоро ще се почне кървавата сватба, ако Турция все още постоянствува да не приема решенията на конференцията.

"Американците и англичаните, продължават нашите приятели, наводниха страната ни със своите проповедници. Те пръскат хиляди лири, за да могат някак да спечелят симпатията и доверието на нашия народ. Те предлагат на българите, особено на тия, които най-вече пострадаха в последното въстание, да се преселят в Америка. Средства за пътни разноски обещават да доставят. Силна пропаганда са прави против Россия от евангелските проповедници. На много роберт-колежанските въспитаници се дават по 10-15 англ. лири месечна заплата, за да ходят между народа и да пръскат противоруски идеи. Те наричат Россия причина за нашите теглила, майка на сичките наши злочестини. В своите проповеди мисионерите майсторски нападат и нашата православна вяра, казват те, не имала силата да въодошеви нашето висше духовенство да земе живо участие в борбата за освобождението ни. Народа като гледа с какво присърце те се грижат за подобрението на неговото по-лошо и от скотско положение, по нейде си са подава на проповедите и захваща да се съмнява в искреността и доброжелателството на Россия, войските на която той с нетърпение учакваше  и до сега още учаква.

Такова е днешното настроение на духовете в България. Хората захванаха да изгубват сладкото и обаятелното доверие, което имаха кам Россия и да гледат някак мрачно кам своето неизвестно бъдеще. Ние не искаме да осъждаме тие наши съотечественици, които докарани до отчаяние от своето лошо положение, захванале са да се двоумят и да губят доверието си кам Россия, ще им кажем само това, че Россия вече не може да се върне назад, защото работата е дошла дотам, отгдето отлагванието е разнозначно с поражението. За да се убедиме в това стига само да припомниме знаменателните слова на руския император казани в Москва на 29 Октомврия. "Тие дене, каза Царя, ще се почнат совещания в Ц-град между представителите на великите държави за определението на мирните условия. Твърде желая щото да додиме до едно общо съгласие. Ако ли то не стане и Азе видя, че ние ще добием такива гаранции, които да обезпечат изпълнението на това, което ние имаме право да изискваме от Портата, то Азе твърдо съм решен да действовам самостоятелно" Смисъла на тези думи е ясен като божия ден и ние вярваме, че русския цар ще изпълни думата си, казана на всеуслушание на цял свят. Това че ще стане така убеждава ни още повече мобилизацията на сичката руска армия, натрупването в Южна Россия на една войска, състояща се от около 300 000 души, която чака само една заповед, едно слово, за да мине границата и да се залови за постиганието на святото и благородното дело - освобождението на своите братя.

В. "Нова България", брой 62, 23. т.1877 г. 

Гюргево, 22 Февр. 1877

От откритията на синята книга, както и от препирните в английския парламент, вече стана ясно на секиго, като от какви мисли и чувства се въодушевлява  и ръководи англ. правителство. То е с турците! То поддържа героите на Батак и Перущица! То е против свободата на угнетените и поробени христиени на Исток! Вишегласието в парламента, според последните известия, било в полза на Турция: парламента е представител на народа: следователно сички, които са се надяваха, че поробените источни христиени ще имат някоя съществена помощ от англ. Народ, трябва вече да се разочароват в тия свои надежди, и да се убедят, че от индустриална и просвещенна Англия, тая всемирна пиявица, не трябва да чака нищо добро бедната и полуубитата рая. С тия наши думи не искаме да кажеме, че в Англия няма люди, които да не съчувстват на потъпканите христиени, да не желаят свободата им. Напротив, там се намират цели милиони благородни люди защитници на правдата и човещината, поборници и верни служители на всемирната свобода, братство и равенство. Тия люди искренно желаят днес нашето освобождение изпод варварското турско иго, но те днес не са в състояние да направят нищо съществено полезно за бедната рая. Бедните английски работници - жертвите на железния економически закон, който управлява сегашните общества и който казва, че на "работниците трябва да се плаща по толкова по колкото е нуждно, за да не измрат от глад и да могат да работят, както и да не са разплодяват много." Сичките свободомислещи и свободолюбиви люди, сичките, които в освобождението на бедната рая виждат, че ще намерят някои последователи, или които в тоя въпрос намират едно средство, за да гонят и оборват своите противници, са днес за днес наши приятели, желаят нашата свобода. Но сегашното англ. правителство, аристократите, бюрократите и сичките експлуататори и притеснители на по-слабите и по-бедните са наши заклети врагове, гонители на нашата свободаЕ

Но кои са причините, поради които Англия прави такива жертви и старания за поддръжката на Турция? Дали е съперничеството й с Россия или има някои други неща? Като земнеме във внимание, че и съперничеството й с Россия играе твърде важна роля в тоя въпрос, не трябва да заборяваме, че в интерес на индустриалната и търговска Англия да бъдат народите на Исток в невежество и робство, да се намират под управлението на една слаба безумна и тираническа държава, която секи път да са нуждае от помощта на Англия, за да може тая последната по-лесно и по-сгодно да експлоатира и оголва бедните и измъчените турски роби. Англия като пиявица смуче кръвта и потта на тие неразвити и невежествени народи, като им зема за безценок суровите произведения, а им продава с висока цена своите изработени произведения. Като занимава такова едно положение между другите народи Англия винаги е гледала и сега гледа да вземе в свои ръце ключовете на моретата, най-добрите портове и хубавите пазари. Затова тя с жадно око гледа на Ц-град, и тя би се решила на всевъзможни жертви или до го вземе в ръцете си, или той да бъде в такива ръце, които винаги да са нуждаят от нейната помощ и поддръжка. Такава е английската политика на Исток, жертва на която е била и, и може би още дълго време ще бъде полуживата и бедната рая.

В. "Нова България", брой 66, 23. тт. 1877 г.

Гюргево, 2 марта 1877

Ние, славянето, ако и да сме богати с много още непокътнати жизнени сили, ако и да са вижда пред нас едно светло и честито бъдеще, което ние ще имаме, когато заемиме между другите европейски народи мястото, което нам се пада, според нашата численност, нашите отличителни качества и дарби; но днес трябва да го припознаеме откровено, ние стоим много по-назад в развитието си, промишлеността и търговията от нашите западни съседи. Коя е причината, според която ние сме останале така назад от своите съседи? Ето въпроса на когото ние ща са постараеме да отговориме на кратко в сегашната си статия.

Мнозина преписват назадничеството на славяните от западните европейски народи на тяхната бездарност, неспособност, ограниченост и апатия; някои от даже яростните противници и гонители на Россия не се свенят да наричат великия славянски народ - руссите - азиятско варварско племе, твърде малко способно за истинска цивилизация и напредък. Като оставаме тия заблудени люди да са губят в мъглата, която окружава техните болни и раздразнени мозаци, ние ще са постараеме да разгледаме тия плачевни и проклети условия, които са биле за славяните "камень претковения" към цивилизацията и напредока.

Най-важната и най-главната причина, която е побъркала славянете да вървят заедно с западните европейски народи в пътя на прогреса и цивилизацията, е било географическото положение на местата, които те са населявале. Като са населявале тия места на Европа, през които дивите монголски и тюркменски орди са правеле своите опустошителни нашествия, те винаги са бивале изложени първи на тия нашествия и секи път са понасяле на своите плещи сичката тежест на зверствата и опустошенията на дивите азиятски орди.. В това отношение славянете са биле, като преграда, като охранителен обков за цивилизацията, прогреса и благоденствието на своите западни съседи. 

Ако и дивите монголски и и тюркменски орди не са опустошили цяла Европа, то главна причина са биле подчинените от тях источни народи, които като са се бунтувале постоянно под игото на своите притеснители, не са ги оставале да се усилят значително и да заминат напред в Европа, за да уничтожат с своя смъртоносен бич  цивилизацията и прогреса, с които днес се гордее човечеството.

Известно е, че възражданието на науките и изкуствата стана след паданието на Византийската империя и на българското и сръбското царство под турското иго. По него време едни от най-образованите народи на Европа бяха тия, които населяваха балканския полуостров. Но днес гледаме, че техните потомци стоят несравнено по-долу от тия, които техните бащи са учеле и просвещавале. Коя е причината на това? На това причината е игото, триклетото и зверското иго на дивите азиятци. Тия варваре са свързале ръцете на даровитите народи на балканския полуостров, те са убиле и науката им, исскуствата им, промишлеността им; те са най-главната причина да гният днес тия злочести народи под тронния хумот на робството, варварщината и невежеството.

Безпристрастните европейски учени припознават заслугата, която са допринесле на човечеството злочестите источни народи. Те признават, че без тях не би биле възможни никаква цивилизация, никакъв прогрес в Европа. За това човеколюбивите и справедливи люди издигат си гласа за освобождението из под варварското иго на тия народи, които със своите нечути страдания и теглила, със своите неизброими жертви са допринесле такава значителна полза за успеха на човечеството. Но това сякаш, че не искат и да знаят цивилизованите европейски правителства, и някои от тях, подбудени от подли, своекористни и спекулантски мисли и планове, стараят се по секи начин да оставят пак под безчовечното иго на турците поробените от тях народи.

Но, Слава богу, има народ, на който можеме да се пооблегнеме и кам когото ние можем да погледнеме с весело око. Тоя народ е руския. Не е твърде отколешно време това, когато руссите са избавиха от изчадията на ада - монголите. Руссите знаят и, може би, още помнят сичките чудесни добрини на тия варвари, които сякаш, че изпраща провидението за наказание на човечеството. Те знаят, че турците не са по-добри от татарето, и от чисто сърце и искренна душа желаят да подадат на народите на балканския полуостров своята силна ръка, за да ги извадят от пропастта, в която те са паднале и се скапват с дене. Сичката надежда на поробените балкански народи е на русския народ; той скоро ще им помогне да разбият оковите си, и тогава ще ги огрее слънцето на свободата и ще хванат и те да живеят, честит, разумен и добар човешки живот.

Дано това стане по-скоро!

В. "Нова България", брой 68, 3. ттт. 1877 г.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ