Родопският театър се възроди за нов живот

Да откриеш новия театрален сезон с "Майстори" винаги е добре. Най-хубавата българска пиеса, в която любовта и творчеството се пресичат по драматичен начин. Да откриеш с "Майстори" на Рачо Стоянов новото летоброене на Родопския драматичен театър, възстановен след 4-годишно прекъсване, е още по-знаково. На Родопския театър то му прилича, както и церемонията в посвещение на млади актьори за рицарско служене на театъра. Някои от тях имат творчески опит, други наистина правят прощъпулник. Залата беше пълна, всички билети бяха продадени, макар и на цени, съответстващи на материалните възможности на жителите на 38 000 души община. Градът изглежда чист и подреден, огромните красиви фоайета на забележителната театрална сграда с всичките й стенни пана, козяци, интересни осветителни тела и озеленяване са в много добро състояние, благодарение на стопанина на сградата Адриан Петров. Хората виждат и ценят стопанствеността. Хората усещат и ценят отношението на театъра към неговата публика и му отвръщат със същата сърдечност. Ръкопляскания по време на представлението и дълги-дълги аплодисменти в края, когато се заредиха кошници и букети от институции, от кандидата за народен представител Дора Янкова и други популярни в града личности. Областният управител Димитър Кръстанов в емоционално и умно слово призова творците за вярност към планината и нейните хора.
Спектакълът, постановка на директор-режисьора Крум Филипов, извежда напред любовната история. Той сътворява модерен ритуален театър, в който грузинско-испанските песнопения и характерни грузински танци придават специфичен колорит на вечната история за търсене на любовно надмощие, което трябва да бъде разрешено чрез творчески дуел/надпревара между двама майстори. Нашата интерпретация, казва Крум Филипов, е освободена от фолклорно-битовите нагласи в текста в името на това - да бъде по-видимо екстатичното живеене в Любов. В този смисъл - попътни са ни стиховете на Васко Попа - носители на същинския патос в драматургичната тема.
Има нещо недостоверно в нравствените регламенти и навици на видимите човешки общества (включително и на обществото, в което времетраем и ние). Жертвата открехва вратите към една друга, не подменена, а истинна нравственост. Някъде там, отвъд, действително Бог е Любов.
Любопитна находка е да накараш двамата майстори Живко и Найден да се състезават в рисуване на ангели, които познаваме от творчеството на известния художник Кольо Карамфилов. В дъното на сцената е домът-конструкция с плъзгащи се в различни конфигурации дървени стени и врати - сценография Виктория Филипова. Режисьорът е разположил действието горе и долу на дома, в дъното и в предната част на сцената. В ролите на тримата млади са актьорите Делян Илиев (Найден), Галя Костадинова (Милкана) и Велислав Павлов (Живко), познат ни от сериала "Отплата". Те и дебютантите Ивайло Иванов и Пламен Славов, както и сценографката Виктория Филипова, бяха посветените с меч от опитния актьор Димитър Димитров в рицарско служене на театъра. Той и известната актриса Емилия Ованесян, носителка на "Аскеер" и други престижни театрални награди, изиграха Тихол и Гена, в другите роли на майсторите видяхме Румен Бечев и Янко Хусаров.
Не бива да се заблуждаваме, че е лесно или ще бъде лесно живеенето на възродения Родопски театър. У нас не се прави лесно театър днес, особено, ако залага на позагърбени морални и естетически ценности. За да имаме нещо хубаво, трябва да го закриляме и да му помагаме да израсне и отново да се утвърди.
Тази седмица е празнична и важна за театъра и неговите зрители - до края на месеца ще бъдат показани и други две премиери: "Лазарица" от Йордан Радичков, реж. Крум Филипов (23 септември), "Карнавал" от Жорди Галсеран, реж. Стефан Спасов (29 и 30 септември). На добър час!


Сцена от "Лазарица"

Сцена от "Майстори"