Родината е по-силна от смъртта

Навършват се 75 години от голямата победа на Червената армия при Волга, която промени хода на Втората световна война. В средата на отминалия трагичен и славен век един ефрейтор, наречен Фюрер, с писклив до конвулсии глас, реши, че със своята "светкавична война" ще се превърне в световен господар. Обяви война на Европа и света. Именно тогава СССР пое цялата отговорност да спаси човечеството от най-страшния геноцид в многовековната му история - фашизма.
Държавата, простряла се върху 1/6 от планетата, осенена от съзидателен труд, с който строеше настоящето и бъдещето на своя многонационален народ, трябваше в името на Човека да запее не Одата на радостта, а марша на живота и смъртта - "Вставай, страна огромная, вставай на смертный бой!..."
Държавата на съветите се превърна в символ на човечеството! А нейната армия - в несъкрушим юмрук, който трябваше да прекърши гръбнака на "свръхчовеците". Парадът в Москва на 7 ноември 1941 г., след който полковете заминаха направо към окопите, за да спечелят Московската битка, постави началото на голямата Победа. След непревзетата Москва със златните кубета и несъстоялия се мечтан от Хитлер бал в Кремъл, за който вече били отпечатани поканите и менюто за коктейла, ще дойде най-голямото изпитание за съветския народ и човечеството - битката в междуречието на реките Дон и Волга, в защитавания с много кръв, подвизи, вяра и мъжество Сталинград.

*    *    *

Битката започва на 17 юли 1942 г. и завършва на 2 февруари 1943 г. Разделя се на два периода: отбранителен (17 юли-18 ноември 1942 г.) и настъпателен (19 ноември 1942 г. - 2 февруари 1943 г.).
Плановете на фашистите са през лятото на 1942 г. да разгромят съединенията на Съветската армия в южната част на страната, да завладеят нефтените находища в Кавказкия регион, богатите на селскостопанска продукция Дон и Кубан, да нарушат комуникациите, свързващи Москва с Кавказ, и да създадат условия за окончателния край на войната в тяхна полза. А по-нататък е открит и пътят към Баку. Лятото е горещо. За зиморничавата армия на Вермахта времето е подходящо за "блиц криг". Войската на 6 армия, командвана от ген.-полк. Паулус, и други подразделения разгръщат на Източния фронт силно настъпление. Без да жали живота на войниците, оставяйки кървава диря, немската армия напира като клин през знойните степи на Южна Русия. Хитлер хвърля в тази военна операция най-добрите части, за да реши в една битка изхода на войната. С цената на големи загуби хитлеристите нахлуват в града край Волга на 23 август 1942 г. Челните отряди стигат до реката - там, където сега е язовирната стена на Волжката водна централа. Боят бил ръкопашен. "За Родину, за Сталина!" - с този вик червеноармейците защитават Волга. И така през цялата 1682-дневна война - до Победата.
Понеже стана дума за Сталин и неговия принос във войната, ще вметна само състава на Ставката на върховния главнокомандващ - орган на висшето полево управление на войските. Въведен е в Руската армия по време на Първата световна война, изписва се СВГК. По време на Втората световна война първият състав на Ставката е: Тимошенко (председател), Жуков, Сталин, Молотов, Ворошилов, Будьони, Кузнецов. От 10 юли 1941 г.: Сталин (председател), за член е прибавен Шапошников.
Искам да поясня защо преди Сталинград градът се е наричал Царицин. Името му идва не от думата царица, а от названието на рекичката Сарь-Су (жълтата река), преиначено от руските заселници през ХVІ в. в Царица. Първото селище е било на острова срещу вливането на рекичката във Волга. В началото на ХVІІ в. Царицин изгаря след голям пожар. Отново е построен през 1615 г. на десния бряг на Волга. От 1925 до 1961 г. носи името на Сталин. Преименуван е във Волгоград през 1961 г.
В онези дни на окървавени боеве опасността за СССР е още по-страшна, отколкото през 1941 г. Врагът е само на 120 км от Москва и се е добрал до Волга - "оста на Русия", както я нарича народът. Битката на фронта е достигнала кулминацията. Мостовете през Волга и корабите са под непрекъснат обстрел. Върху водата пламти разлят нефт. Сред грохот, обгърнат от пламъци и дим, градът се руши от немски бомбардировачи. Хитлер заявява: "Русите са пред пълно изтощаване на силите си".
Градът е притиснат до реката и сякаш е увиснал на косъм. Какво може да го спаси? Силата на оръжието и таланта на маршалите, генералите, офицерите - да! Но преди всичко - силата на духа на един велик народ. Съветските бойци се борят за всяка сграда, за всеки ъгъл, за всяко стъпало - и умират, но не отстъпват.
Опознах този дух, учейки и работейки в Русия девет години.

*    *    *

През август 1959 г., като студент в механичния факултет на Московския нефтен институт "И.М. Гебкин", бях на стаж в Машиностроителния завод за нефтено оборудване "Г.К. Петров" в Сталинград. Първото ми впечатление от мирния град бе неговата гара, вече възстановена. През онези героични дни 13 пъти преминава от едни ръце в други. И тракторният завод не спрял работа. През септември 1942 г. произвежда 200 танка - работниците влизали в тях и потегляли за фронта. Сталинградчани и редовните части на Съветската армия участват в 12 отбранителни атаки на ден. Повечето загиват, но никаква сила не може да ги извади от улиците и къщите на градските квартали. Месеци на щурм.
Градът се е проточил на повече от 70 км край Волга. Той е най-дългият град във великата страна. Притиснат до огледалото на голямата река, е възкръсвал от развалините.
Недалеч от гарата се намира прочутата 4-етажна "къща на Павлов". Тя 58 дни устоява на непрекъснати атаки. Бранят я шепа бойци начело със серж. Павлов. На всеки квадратен метър по стените й личат над 120 следи от куршуми, снаряди, шрапнели и гранати. Пред "къщата на Павлов" и на много места в града са монтирани на постаменти танкове Т-34 или само куполите им. Така е отбелязана някогашната бойна линия. На места тя стига на стотина метра от Волга. Всяка педя земя е напоена с кръв. А индивидуалните подвизи са десетки хиляди - именни и безименни. Но братските могили са общи. Мемориалът "Мамаев Курган" е събрал паметта за тях (изграден е 1963-1967 г.).
Такава е защитата на Сталинград и Волга. Когато започва настъплението, немската армия съсредоточава цялата си мощ в предния остър ъгъл на "клина". Така отслабват крилата. Изпълнявайки като по шаблон идеята за "светкавична война", хитлеристите не се погрижили за стратегически резерв. На крилата на "клина" Червената армия вече е събрала ударни групи. Плацдармите са осигурени навреме. На север - участъкът на южния бряг на р. Дон в района на Серафимович - Клетская, а на юг - участъкът на западния бряг на р. Волга между Сарпинските езера. Уловен е и мигът на максималното оперативно изтощаване на противника.
Контранастъплението започва на 19 ноември 1942 г. Устремно и изненадващо. Червеноармейците напредват по 20-40 км на ден. На 23 ноември съветските части се срещат близо до гр. Калач - обръчът е затворен. За 5 дни на площ от 1500 кв. км е обкръжена елитната армия на ген. Паулус (по същото време произведен от Хитлер във фелдмаршал, за да предотврати капитулацията). В "котела" се оказват 330 хил. германски войници.
На 9 декември съветското командване предлага почетна капитулация. Хитлер не позволява на войските да се предадат. Опитът на армията на Манщайн да стигне с пробив до обкръжените е осуетен. На фашистка Германия е нанесен непоправим удар. Над Германия еква погребален камбанен звън. Това е метафора, разбира се. Едва ли фанатизираното фашистко ръководство би позволило. Започва общото зимно настъпление на Червената армия.
През лятото на 1943 г. ще се състои нова героична победа на съветския Човек - битката при Курската дъга. Сталинградската битка е преломен момент във Втората световна война. А тази при Курск окончателно прекършва гръбнака на "непобедимите" хитлеристки пълчища. Започва отстъпление - град след град, държава след държава - до Победата на 9 май 1945 г. В Сталинградската битка заедно с непобедения Човек, защитаващ свободата и родината си, а не капитала, воюват: маршал Тимошенко, генерал Гордеев, генерал Бодин, генерал Василевски, маршал Жуков, генерал Голованов, генерал Руденко, генерал Рокосовски, генерал Ерьоменко, генерал Ватутин, генерал Толбухин (званията са от дните на битката) и още, и още. Над 100 воини получават званието "Герой на Съветския съюз".
В Сталинградската битка е пленен фелдмаршал Паулус. Когато видях сградата на неговия щаб в мазето на универсалния магазин, тя вече беше възстановена. На площада бяха поставени бюстове на героите. До Волга стигаше алеята на победата. Сякаш нямаше и следа от почти напълно разрушения град. Войната беше останала само в сърцата и болката на хората. Нейният огнен смерч можеше да се усети и по онези мъже, които бяха с протези или белези по лицата. "Войната свърши, започваше мирът!" - звучеше сякаш във въздуха и в разлистените дървета, засадени след Победата.

*    *    *

Ще се опитам да покажа войната и битката чрез очевидци и участници в нея. Попаднах в Сталинград 14 години след победата. Източната ограда на машиностроителния завод, в който стажувахме, граничеше с брега на Волга. Горещият вятър навяваше мирис на прегоряла трева. Обедната мараня, като че ли беше запалила реката и тя бързаше да се охлади към Астрахан и Каспийско море. След работа често замръквахме на отсрещния бряг. Пред една от дървените колиби на рибарите започна голямото ни приятелство с един от тях - носеше черна превръзка на дясното око. Владимир Ковальов, мъж на около 40 години, с яки жилести ръце. Думите му неусетно ни залюляха:
"- Володя, в танка има немци. Не е повреден. Изчаква да излезем от траншеята! - извика някой от стената зад мен. Най-напред се задвижи лявата верига, после - дясната. Започна игра на живот и смърт. Не стреляха. Водачът на стоманения бръмбар искаше да ме притисне жив до стената. Отстъпвах прав. Момчетата от ротата не можеха да ме спасят, защото гранатите можеха да избухнат и върху мен. Бях на метър от танка. И толкова от стената... Изведнъж го усетих с глезените си. После с гърба. Стъпалото! - голям железобетонен блок, легнал напряко пред сградата, която защитавахме. Аз се свлякох зад него. Веригите загърмяха над лицето ми. Продължиха към стената. Изпълзях и се метнах на гърба на танка. Люкът беше отворен. Навярно причината беше горещината през онези дни на лятото през 1942 г. Доближих се до люка и изпразних автомата в него. Но нещо блесна и заслепи очите ми..."
Това е одисеята на този мъж, който, като разказваше, леко притискаше черната превръзка на окото си. Това е една от хилядите истории, които през онези дни и години често слушах и в Сталинград, и в Москва. Но тогава, на острова, за пръв път усетих, че има нещо по-силно от смъртта - самообладанието. И то е едно от големите качества на боеца, тръгнал с цената на саможертвата да защити родината си, и не само нея, а най-вече своето достойнство. Самопроверката в онези кървави дни е била въпрос на възпитание и огромна обич към родната земя - най-святото нещо за руския човек. Доказал го е през многовековната физическа и духовна битка. Ветеранът от войната, след като разбра, че съм от България, ме попита дали сме дали много жертви. Отговорих "Да!" Казах за участието ни в антифашистката съпротива, за битките на Първа българска армия при освобождаването на Сърбия, Унгария, чак до Виена, под командването на маршал Толбухин.

*    *    *

Днес, от разстоянието на годините, търся най-истинския, най-важния спомен от онези дни, с който да илюстрирам най-точно онова, което усетих в града на голямата Победа. В журналистическия ми архив съм написал няколко реда: "София, 1977 г., среща с Константин Симонов - поетът, писателят, журналистът, който през цялата Сталинградска битка е бил кореспондент на главния военен в. "Красная звезда". Той е изпращал кореспонденции от първите дни на войната. Попитах го коя е главната причина за Победата. Отговори ми лаконично: "Жди меня и я вернусь!" Разбрах, че беше събрал в едно стихотворение цялата философия на боя! Да вярваш, че ще оцелееш. И близките ти да вярват! И да те очакват. Защото си тръгнал да се биеш за правдата и срещу злото. А то беше притиснало Човека и очакваше неговата гибел. Но Човекът може да бъде унищожен, но не и победен! Това е голямата истина за голямата Победа.
И все пак - надникнах в една от книгите на Симонов за голямата война. Ето какво пише: "Аз трябваше в моето пътуване до първите окопи на фронта да изпитам и прицелния огън по мен, и усещането у Човека, тръгнал в атака, и усещането у Човека, когато го вдигат в атака, и когато вече е залегнал под вражеските куршуми, както и усещането у Човека, когато сам той вдига другите в атака. Всичко това после ми помогна в очерците да предам психологията на войниците и командирите, оказали се пред смъртта и в сложната обстановка на вихъра на боя." Константин Симонов е един от първите писатели, които въвеждат в литературата темата за руския човек във войната. Човекът, който в крайна сметка победи.
В Москва, след завръщането ми от Сталинград, разговарях със състудент от Източна Германия как се е получило така, че в Сталинград загиват около 1 млн. германски войници и над 300 хил. са пленени. Къде е бил немският обикновен човек? "Синята точка!" - отговори той. Стана дума за радиоапаратите "Blaurenct", с които Хитлер и фашистката машина промиват съзнанието на милиони германци.
И понеже днес отново се срещаме с "промиване на мозъци", използвано от правителства, партии, фондации, неофашистки формирования, ще цитирам кореспондента на "Ройтерс" от Нюрнбергския процес: "Който си затваря очите пред миналото, остава сляп за бъдещето!" На 23 октомври в една от килиите в Нюрнберг - тази на Гьоринг - американският психиатър д-р Джилбърт е записал: "Не ме е страх от военните, те ще се държат както трябва. Но Рудолф Хес... Той е луд. Не знаехме това!"
Този луд, както и Хитлер, ще даде указания да се напише потресаващият правилник в бележника на германския войник:
"Помни и изпълнявай: 1. Нямаш нерви, сърце и милост - направен си от германско желязо... 2. Бъди безмилостен, убивай всеки руснак, не се спирай, ако пред теб се изправи старец или жена, момче или момиче... 3. Ние ще поставим на колене целия свят. Германецът е абсолютен господар на света..."
Този разобличаващ документ, връчван на всеки германски войник, е отпечатан през 1941 г., преди хитлеристката армия да прекоси западната граница на великата държава, без Хитлер да обяви война на СССР.

*    *    *

Продължавам разказа си за лятото в Сталинград през 1959 г. Отговорникът на групата ни Виталий Шабанов бе участник във войната, по-възрастен от нас, останалите студенти. Работил е като шлосер, преди да замине на фронта. След победата постъпва в нашия институт. Последната събота от стажа ни момичетата отидоха на екскурзия до канала "Волга-Дон" заради учтивата, добра по характер и всеотдайна в приятелството Елена. За непознатите понякога нейните очи се изпълваха с необяснима самота и тъга. Баща й е загинал като сапьор в боевете за Смоленск. Войната се беше заселила в крехката й воля за съпротива. Беше изящно момиче.
Преди съботата Виталий заедно с комсомолския секретар в района, в който беше студентското ни общежитие, предложиха на нас, момчетата, да участваме в мъжки съботник. Подчертаха "мъжки". Казаха ни, че ще събираме костите на загинали бойци, погребани набързо на юг от града по време на голямата битка. Там започва истинската степ - песъчлива почва, рядка растителност и сух вятър през лятото. Той издухвал пясъка и оголвал костите. За преживяването си написах стихотворението "Съботник в Сталинград". В него е казано всичко. Ще добавя само, че тогава за пореден път усетих благородството и великодушието на руския Човек. Събирахме костите и на германските войници. Отделяхме ги в други ковчези. Тези, с останките на червеноармейците, ги откараха за бъдещия пантеон "Мамаев Курган".

*    *    *

Волга - реката на живота и страданието. "Тече река Волга..." се пее в руска песен. Това е най-точното определение за реката. Съчинил го е народът, част от който сега е тук, сред светлината, събуждаща всяка сутрин града. Но войната в този град не е отминало ехо. Тя вечно ще присъства в спомените за нея, в разказите на писателите, в силуетите на сградите. Толкова велик и необикновен град герой, който възкръсна от страшната разруха, сътворена от безумци с подковани ботуши и мозъци, с железни чела и пречупени кръстове в петлиците на куртките си.
Да положиш на длан сърцето си за обич и поклон е задължително в Сталинград. Задължение, присъщо на Човек с широко отворени очи към измеренията на миналото, сърдечността на настоящето и зова на бъдещето.

*    *    *

Вечерта посрещнахме кораба с момичетата, които се завръщаха от екскурзията. Слязоха на кея слънчеви и хубави. А нас, "мъжете", както ни нарекоха преди съботника, ни бе огряло истинско възмъжаване. Там, в степта, при погребаните набързо червеноармейци, само за няколко часа "пораснахме" с години. С прекършените сенки на загиналите ще разговаряме в сънищата си. Но после... Когато болката се превърне в траен спомен, макар и тъжен, останал в сетивата ни като постоянно пътуване към героичната гибел на тези известни и неизвестни мъже.
За тях от десния бряг по течението на Волга винаги в полет ще се издига птицата на честта. Во веки веков! Защото Русия е цялата огрята от подвиг. Тук и звездите са непокорни. Слизат от небето и заискряват в реката. Говорят на свой език. Толкова много звезди в огледалото на река не бях виждал. Исках да разбера звездния им език. Разгадах го: "Победа будет за нами..." Победата на непобедения руски Човек и на брега, влязъл в историята на човечеството със съдбовен героизъм.
Стояхме на кея. Гледахме на изток. В онази вечер сякаш разговаряхме с озвездените си души.
Преди да тръгна за Сталинград в Москва ми попадна том на руския поет-класик Велимир Хлебников (1885-1922), роден в Астрахан. Той е пътувал по същата река, само че нагоре, срещу течението, за да учи в университета на Казан, а по-късно и в университета на Петроград. Спомних си неговия стих "Родината е по-силна от смъртта!" Поиска ми се да го кажа на глас пред състудентите. Не се реших. Запазих го за себе си. Сега съжалявам. В него е закодирано всичко, което видяхме и преживяхме на брега на Волга и в нейния съдбовен град, дал името на още по-съдбовната и героична за Русия и света Сталинградска битка.


Фонтанът "Детски хоровод" - символ на непобедимия Сталинград през годините на Втората световна война


Москва, 1959 г., Лъчезар Еленков, Виталий Шабанов и Саша след Сталинград


Битката за Сталинград - за всяка улица, за всяка къща, за всеки камък...