Правилната тишина

В едно европейско градче с никому неизвестно име при артилерийски обстрел бе тежко ранена млада бременна жена. Тя няма да роди. Няма и къде - градчето вече го няма. На мястото, където с десетилетия поколения са градили, сега дими огромно пепелище. Но това е само епизод. Много малък епизод. В центъра на Европа, която изглежда не се вълнува. Оставила е украинския югоизток да гори в перфектно информационно безмълвие.
Докато в Европа се води война, ден след ден, систематично, безжалостно, неистово и тъпо се избиват стотици хора, в Брюксел имат други вълнения - тържествена смяна на караула. Изисканият режисиран ажиотаж около избора на нови началници събира тълпи от обективи и микрофони. Така репортерското братство изпълнява своята благородна мисия - в тихата европейска вечер благонравният гражданин да се полюбува на своите лидери и да се наслади на благополучието, към което го водят. Онова парче от другата Европа не бива да тревожи подредените му с евродирективи мисли. Той, гражданинът на Европа, не трябва да има ни най-малко съмнение, че със своите лидери е избрал най-правилния път, по който го чакат само благини.
Затова не е странно, че там, където само допреди два-три месеца същото репортерско братство осветляваше и озвучаваше евробунта на "демократична" Украйна, медийното оживление секна. Там, където войната разваля благостния европейски пейзаж, обективите и микрофоните на свободните медии от свободния свят ги няма. Репортерските инструменти спешно бяха окалъфени. Цифровата им памет не издържа на напрежението.
В един миг от екраните на европееца изчезнаха гордите надписи "На живо от мястото на събитието", а от вестникарските страници изпадна престижното "От нашия специален пратеник". Затвори се дори всевиждащото око на вездесъщия американски новинарски канал Си Ен Ен. А така бяхме свикнали вече с него да ни прави съпричастни с всички големи събития на планетата. Как да забравим, че още преди да беше гръмнал първият изстрел срещу режима на Саддам, неговите камери държаха под прицел мястото на попадение на снарядите и бомбите. А тук, в тази война ги няма. Обяснението е просто: тази война не е същата. Тя не се развива по написания във Вашингтон сценарий. В нея и най-смелото въображение не може да допусне победоносното възкачване на президента на "единствената суперсила" на палубата на самолетоносач, откъдето да провъзгласи: "Нашата мисия е изпълнена. Демокрацията победи".
Стигна се до абсурда западните медии да свидетелстват за войната без свидетели. Да препечатват и излъчват военно-пропагандните сводки само на една от страните в конфликта - на назначената от Вашингтон власт. На тях гражданинът може да вярва, защото в Киев бяха разработени и раздадени на украинските сводкаджии, заместили репортерите, специални брошури с инструкции. Една от тях нарежда да не се показват трупове и разрушения, а само "героите" от украинската армия, а най-добре е въобще да не се ходи на мястото на бойните действия. Манифестът на "свободната" украинска журналистика свършва с призива: "Нека заедно направим нашата страна и нашия живот по-хубави". Така и войната от нещо отвратително се превръща в епизод, незаслужаващ внимание.
Много бързо бяха забравени класическите журналистически принципи за обективност - за необходимостта най-малко на три алтернативни източника, два на противниците в конфликта и един независим. В употреба влезе нов принцип - пропагандната целесъобразност. А за неговото приложение няма смисъл от кореспондент на място. Той може да "свидетелства" от студиото, далеч от взривовете. Коментатори бръщолевят според собствените си политически нагласи и оформят мнението на консуматора в "правилната позитивна посока" - война няма, има агресия от страна на единствения виновник за всички европейски неблагополучия.
Долу всички съмнения: Путин и Русия са причината и за енергийната несигурност, и за това, че Майданът не тръгна по очаквания път, и дори за наводненията в България и за нейната банкова криза. Онзи ден се откъртиха няколко тухли от фасадата на знаменития Бруклински мост в Ню Йорк. Вече има сериозни основания да се подозира предългата ръка на Москва. Именно това е "правилното мислене". То се постига без кадри на ужасите от мястото на събитията. Там останаха само руските журналисти да развалят картинката. Нещо, което - естествено по единствено справедливата западна логика, също говори за злата умисъл на Русия. И щом руските кореспонденти не искат да възприемат правилата на информационната тишина, те трябва да бъдат убивани. И ги убиват. За 10-ина дни трима. Военните кореспонденти бяха защитавани и в Афганистан, и в Ирак, и в Либия, и в Сирия. В Украйна - не. Там не се води войната, която се вписва в рамките на европейската благопристойност. Затова: тихо, спете спокойно граждани. Няма значение, че днес някъде в Европа един живот днес е покосен, а утре друг няма да се роди.