Потомците на Кубер и Аспарух

От редактора

Скъпи читателю, 

В днешния брой на "Пегас" ще прочетеш есето на поета Георги Драмбозов за съдбата на кръвните братя Кубер и Аспарух и техните потомци. То е особено актуално в светлината на историческите спорове между България и Северна Македония.

Георги ДРАМБОЗОВ

След разпадането на Велика България на територията на днешна Украйна, с голяма част от прабългарското племе, предимно берсили, хан или кан Кубер се заселва в бившата римска провинция Панония, в Македония и около Срем, т.е. в днешна Северна Македония. Кубер е потомък на древния прабългарски род Дуло, син на Кубрат и по-малък брат на Аспарух. Двамата братя поемат на запад и, въпреки преданието за снопа пръчки от баща си, се разделят. Аспарух остава в делтата на Дунав, а Кубер поема за Панония, където става васал на Аварския каганат. Сред поданиците на аварския каган имало много византийци и славяни - пленници на аварите. През 680 година Кубер и неговите воини застават начело на въстанието против аварите, правят несполучлив опит за преврат, но бунтът е потушен. Заедно с голяма част от византийците и славяните той се насочва на юг към византийските земи, а по време на това оттегляне (някои историци го наричат бягство от аварите) нанасят шест поражения на своите преследвачи. Междувременно, още като васал на каганата, Кубер е назначен за управител на Сириум, т.е. на днешната Сремска Митровица. Веднага след навлизането си във византийските земи, той сключва договор с тогавашния византийски император, който му позволява да се засели за постоянно в Керамисийското поле, т.е. в днешното Прилепско-Битолско поле. Неуморен, както винаги, още през 680 година той прави опит да превземе Солун, да завземе и византийските земи около него. Свидетелство за двояката му позиция спрямо византийската власт е печатът на Мавъра (даден е за съхранение на неговия любим военачалник Мавър).

Този печат е оловен, посветен на архонта и патриция на керамисийци и българи кан Кубер (из "История на българите от Македония" на академик Григор Велев). Според византийските хронисти Теофан и Никифор изследователите с основание говорят за Куберова България, а тя е просъществувала до обединението й с България на Аспарух по времето на кан Крум и на наследниците му от 30-40-те години на IХ век. Със заселването на куберовите българи в Крамисийското поле тази немалка територия получава името България. Така се наричат всички области, завзети от Кубер. По-късно земята в област Македония получава името Берсилия по името на водещото тогава българско племе берсили. След несполучливия опит на Кубер да завземе и Солун, част от българите се заселват източно от река Струма. Накрая кан Кубер, комуто не липсвал дипломатически талант, сключва нов договор с император Константин Четвърти Погонат и заселва племето си под планината Кисос в Халкидика, близо до Солун. Това са земите на днешната държава Северна Македония. В новите земи куберовите българи започват възстановяване на пътищата към старинните римски и византийски градове, строят нови селища и аули, което вероятно е било част от договора... За пряк потомък на кан Кубер се счита и кан Крум Страшни, с който през 808 година българите достигат и до Сяр. А вече след похода на кан Пресиян през 836 година българските земи на Кубер се сливат с мизийска България. Това всъщност е един от най-големите празници за българите, независимо дали са Куберови или Аспарухови. Естествено това е и едно от големите притеснения на Византия - наличието на независима държава България в по-големи граници, чиято сянка след време ще плаши и т.нар. Велики сили. Според надписа на кан Тервел върху Мадарския конник той нарича българите в областта Македония през VII-IX век "чичовците от Солун", ставало дума за неосъществен съюз с византийците, в който куберовите българи отказали да се включат... Така или иначе, но данни за самостойна Куберова България по времето на Аспарухова България не се намериха никъде. Неоспорим си остава фактът, че през 836 година земите и поданиците на кан Кубер вече са част от майката България на кан Аспарух. Това до голяма степен обяснява и възкачването на престола български на цар Самуил - един от комитопулите и първенците на болярите в Охридско през Х век. Самуил е обявен за цар на българите след смъртта на пленения от византийците цар Роман през 997 година. Но за него - по друг повод!

Аз съм инженер и педагог по образование, поет по призвание. Далече съм от мисълта, че съм някакъв капацитет или авторитет в историята като наука. Но Бог ми е свидетел, че в тези мои съждения, които на някого ще прозвучат лаически, съм се ръководил от приписките на византийците Теофан и Никифор, от историята на македонските българи на акад. Велев и от някои други хроники, които на този етап няма да цитирам. Поне докато "двуезичната" българска и македонска комисия не каже: каков е Гоце Делчев, българо-македонски революционер, каков е и бугарскиот цар Самуил...

Накрая бих искал да подчертая по повод "античната" принадлежност на нашите братя от Северна Македония към Филип и Александър Македонски, че със същия успех и аз, обикновеният аспарухов българин, е можело да се провикна още през 681 година в полята на Мизия, Тракия и Македония: "Братя мои, траки, аз съм ваш потомък!..." Но не го направих и не станах смешен. Представяте ли си - да взема аз пък да твърдя, че съм потомък на цар Севт, защото повече от 1300 години живея на тракийска земя? Още повече, че Севт на два пъти е побеждавал Филип Македонски на свой терен, докато най-накрая синът Александър покорява окончателно траките... И какво би се получило? Вие, потомците на Кубер, и ние, потомците на Аспарух, на прага на Европата, която всички сме основавали, да вземем да се скараме за глупости?... Опазил ни Господ! Само не отричайте, че Кубер и Аспарух са кръвни братя. Майка им би ни проклинала. От седми век до днес.