15 Ноември 2024петък02:01 ч.

Михаил Миков:

Политическият пиар замества разумните решения

Вървим към тежка ескалация на еднолична власт, към недемократичен режим, за каквито в човешката история има предостатъчно примери за неподражание, казва зам.-председателят на ПГ на Коалиция за България

/ брой: 181

автор:Лилия Томова

visibility 2818

МИХАИЛ МИКОВ е роден на 16 юни 1960 г. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски. Има специализации по правата на човека в Монпелие, Франция, по данъчно облагане - във Вашингтон, САЩ, по антикорупционни практики - в Италия. Старши асистент е по наказателно право в СУ "Св. Климент Охридски". Народен представител от Коалиция за България в 38-ото, 39-ото, 40-ото НС. До избирането му за министър на вътрешните работи през 2008 г. е председател на Парламентарната група на Коалиция за България. Внесените от него и в съавторство с други народни представители законопроекти са в областта на наказателното право и наказателния процес и засягат криминализацията на финансовите и компютърните престъпления; купуването на гласове по време на избори; реформа на съдебната власт, включително създаването на Висш съдебен съвет и Инспекторат. Михаил Миков е бил член на делегацията Парламентарно измерение на Централноевропейската инициатива и председател на Групата за приятелство с Република Сърбия. В сегашния парламент е зам.-председател на ПГ на Коалиция за България и член на комисията по правни въпроси и по вътрешна сигурност и обществен ред. Владее френски, руски, сръбски и хърватски език.

- Защо управляващите така намразиха съдебната власт, та чак й обявиха истинска война, г-н Миков? Те какво право имат да се месят в нейната независимост?
- Проблемът съществува от началото на тази година. Точно тогава ескалираха нападките срещу съдебната система. Става въпрос за несръчен опит за прехвърляне на отговорност, става въпрос и за част от пиар кампания, която е в основата на днешното управление. Тази кампания залага на това, че щом хората видят някого "арестуван по телевизията", той "непременно е виновен" и ще влезе в затвора. Това, разбира се, е оборима презумпция, върху която почива всяко демократично общество.
- Струва ми се, че властта бяга от Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа, по-известна като Венецианската комисия, и от нейните решения. Защо ли?
- Защото вече имаше оценка по един законопроект на комисията, известна като "Кушлев"... Но всъщност не трябва непременно да разчитаме Венецианската комисия да решава всичките ни вътрешни въпроси. Честите нейни намеси, честото й търсене от наша страна е сигнал за проблеми с демокрацията в България. България, която е призната за утвърдена демокрация, не може през 2010 г. да минава през пермаментни изпити за законодателни решения, които очевидно са далеч от демократичните решения и практики.
- И тогава какво?
- Тогава... хората трябва да се замислят. Днес е "много хубаво", когато гражданите все още засищат усещането си за социална справедливост с гледки по телевизията и с други внушения от медиите. Но винаги минаването по този път води до една по-тежка ескалация на еднолична власт, на недемократичен режим, за каквито в човешката, а и в частност в европейската, история има предостатъчно примери за неподражание.
- Не мислите ли, че негодните доказателства, които се представят в съда, са отчасти и заради разбиваното методично през годините и следствие, и МВР? Оттук насетне - накъде?
- Има сериозни проблеми, те дори са, честно казано, фундаментални. Но могат да бъдат решавани в спокойна обстановка, когато всички власти протегнат ръка една към друга и започнат да търсят решенията. Капацитетът за събиране на доказателства е сериозно изпитание и то е посочено в доклада на Европейската комисия като една от критиките към България. Има какво да се прави, по-точно - трябва да се направи много. Необходимо е хората, които вършат тази изключително важна дейност, да имат статус, разумна натовареност и адекватно заплащане, за да има ефективен резултат от тяхната работа. А това не става за късо време, пък и, струва ми се,  днешната посока не е най-вярната. И пак се връщам към големия въпрос - за политическия пиар, който замества разумните и балансирани решения, когато всички власти помагат една на друга, намират решения и в крайна сметка се стига до един добър резултат по всички дела, а не само по така наречените знакови. Или по-скоро - по пиарските за властта дела.
- Така въжделеният за днешната власт Специализиран съд не повдига ли въпроса за основните принципи на правосъдието?
- Този извънреден съд - така, както е внесен законопроектът в Народното събрание, всъщност показва замисъла властта да финализира пиарските си процеси. И той едва ли може да даде достатъчно гаранции за справедливо правосъдие, за безпристрастност на съда, крайъгълен камък на всяка правова държава и демократична система.
- Вървим ли към едноличен режим със сплашване на населението и на мислещите различно? Или това са "волни приказки на вечно дисидентстващата интелигенция"?
- Вървим и това личи не само в отношението към съдебната власт. Вземете например отношението на министър-председателя към решенията на парламента, към министрите, предложени в кабинета. Той толкова често им "нарежда", макар че, предложени от него, те са избрани от Народното събрание! Кой знае, в крайна сметка това може би все още се харесва на гражданите - носталгията по "здравата ръка" очевидно още е източник на симпатии към поведението на министър-председателя. Но в никакъв случай конституцията не определя такъв тип отношения - между министър-председател и парламент, между изпълнителна и съдебна власт, между различните институции, на които са възложени съответните конституционни отговорности.
- Пресилено ли ще е, ако ви попитам дали няма опит за суспендиране на конституцията?
- Не мисля, че въпросът е "пресилен" или "прекален". Могат да се намерят такива примери - и дали се прави явно, или чрез действия, изявления, чрез търсене на скандали, които в публичното пространство може би трупат обществени симпатии, но по същество са израз на дълбоко неуважение към конституцията - това всичко е погазване на основния закон.
- Допустимо ли е според вас, макар че си давам сметка за риторичния си въпрос, министър-председател и вицепремиер да разпореждат на съдебната власт какво и как да решава? Как би погледнала демократична Европа на подобни направо набези върху независимостта на съдиите?
- Трайно стана поведението да се размахва пръст на съдебната власт, най-вече - на съда. Това поведение поставя под въпрос възможностите за реализация на справедлив процес в България. И колкото и борбата с престъпността да е неотменим приоритет за всички - и за политическите сили, и за народните представители, и за гражданите, много важно е, и това отличава всъщност държавата от престъпността, всичко да става в условията на правова държава и при разделение на властите, при независим и справедлив съд. Разбира се, в разумен срок.
- Няма как да избягаме и от "партийния въпрос" - какво става, погледнато от парламентарните банки, със стогодишната ни партия? Стъпихме ли вече на краката си, какви са очакванията, а и намеренията на парламентарната група за бъдещи опозиционни действия?
- Накратко казано - за новия сезон предвиждаме силна законодателна инициатива - като алтернативи за реализация на европейски решения в българското законодателство. Предвиждаме и парламентарен контрол, който да позволи на гражданите да разберат истината за днешното управление. И, разбира се, малко повече солидарност и бързина в чувствителността за проблемите на обикновения човек.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ