16 Ноември 2024събота12:23 ч.

Антология

Поезия

/ брой: 73

автор:Дума

visibility 1625

Дора Габе (1888-1983)

Молитва

Нощ над родния ми дом надвесена,

спят сега неволята и враговете...

Само ти, с съдбата ни примесена,

спущаш си над нас крилете.

Поеми в дъхът си къщиците ни,

с хляба ни, преди зори изваден,

с гостенина-пътника на прага ни,

стигнал късно уморен и гладен.

И с кандилото ни, дето цяла нощ

над леглото в ъгъла не гасне,

за да спят под стряхата ни птиците

със сърца спокойни, ясни.

И със нивите ни, дето целите

в твоето дихание са разлени - 

поеми и вярата ни, най-дълбоката,

тихо изкласила във мълчание!

И попий я във недрата си,

чак до дъно, спокойна и вечна -

нощ безкрайна, беззвездна, надвесена,

топла и сърдечна...


Елисавета Багряна

(1893-1991)

Великденска нощ

С бял цвят дърветата покрити

и цъфнали цветя в лехите.

Полъхва лек и ароматен

ветрец априлски над земята.

Нощта е тиха, топла, ясна -

това е пролетта прекрасна!

В небето хиляди звездици,

край храма хиляди свещици.

И храмът цял блести и свети

и пълен е с народ несметен.

Великденска нощ богомолна!

Душа радостна и волна

забравя грижи и умора

и вдига се в небето горе,

където Бог всеблаг царува

и всекиму добро дарува,

и в хор камбанен звън и песен

кънтят, звънят - Христос възкресе!


Асен Разцветников 

(1897-1951)

Великден

Във пролетната нощ, люляни

от зноен дъх и звезден звън,

сънувахме ний твоите рани

и тихо плакахме насън.

Ний плакахме за теб на кръста,

за себе си и за света,

за своите ястребови пръсти

и стари, каменни сърца.

И ето: утрото е свежо,

блестят грамади розов цвят,

във млечносинята безбрежност

ята от гълъби летят.

И бий в сърца ни нежна сила,

и ний простираме ръка -

със пръсти, жадни да помилват

децата, птиците, света.


Кирил Христов

(1875-1944)

Пасха

Усмихнат сирото, Господний дом

нататък в утрото белее.

 

Града наоколо му от зори пустее,

прелива се вълна подир вълна насам:

те всички идат на Голгота

като една душа

и погледите викат: "Ето ме - живота! -

Аз не греша!"

И като че се святка околвръст страната

сред пролетен за празник жаден ден -

и нощ на всички прагове е с кървав 

                         мак в косата.

 

И тихо се понесе над главите на сганта

безмълвен - сякаш звук самотен от

камбана.

Върху корава длана

на бич държалата десница на Христа

разцъфна като роза, първа рана.

И слушат те от близо и далеч:

Звучи така безумно родна реч!

"Прости им, Татко, те не знаят

що вършат."

И като прегазен труп

във покривалата си свити вкуп

под кръста три жени ридаят.

И в неподвижна берна глъбина

избиват огнени езици: миг широко 

                          запламтява -

и пропаст под нозете озарява,

продънена внезапно, настръх 

                   като сетня светлина.


Христо Смирненски 

(1898-1923)

Великден

Христос ни с любов ослепи.

Къде е светата любов?

Море от омраза кипи

и тътне край кръста Христов.

Тълпите реват, все така

бездушни и зли кат преди,

и все тъй протегнал ръка,

под кръста му Юда седи.

Разпънат, оплют, обруган,

умира босяка смирен...

а вред фарисейската сган

празнува възкресния ден.


Дамян Дамянов

(1935-1999)

Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае

Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае.

Здрасти, свят-необят, сбран във 

                        малката стая!

Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп  

                           и безумен!

Днеска целия ден ще те правя на думи.

Нощес цялата нощ пак над теб ще се 

                            блъскам -

От ръждив, грозен, лош - нов дано  

                         те излъскам.

Дано пак заблестиш чист, какъвто си 

                           всъщност -

Меч, излят от мечти, погрознял само 

                              външно.

Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!

Добро утро, крилат, мигновен 

                           и безкраен

Ден под синия свод! Ден голям, 

                          добро утро!

Пък дано с теб, Живот, си го кажем 

                              и утре.


Никола Вапцаров 

(1909-1942)

Пролет

Отвънка ухае на люляк,

отвънка е синьо небе.

Приятелю, птиците чу ли?

Отвънка е пролет! Здравей!

 

Дори през бензинните пари,

през пласт от стоманни ята

тя иде. Вратите разтваряй

и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които

събират сребристия сняг,

тя идва със бой канонаден,

разбива простора мъглив.

Тя пита: "Стоиш ли на поста?

Не клюмна ли вече глава?"

И после те грабва и носи

на своите светли крила.

В очите ти пламват пожари,

кръвта ти немирно шуми

Пред тебе светът се разтваря,

разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? - Обичай!

Ти вярваш в живота? - Добре!

Подай си ръката челична -

отвънка е пролет! Здравей!

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1052

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1026

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1016

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1086

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1022

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1090

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 967

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1089

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1050

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1045

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 994

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ