16 Ноември 2024събота12:22 ч.

Личности

По Вазовите места в Пловдив

Под тепетата бъдещият народен поет създава едни от най-изумителните си произведения, а днес дори възпоменателната плоча на някогашната му пловдивска къща е в небитието

/ брой: 157

автор:Пенка Калинкова

visibility 4239

Когато Иван Вазов идва в Пловдив през 1880 г., той е на 30 години. Напуска го на 36 г. За тези години създава изумително творчество, сред което блести "Епопея на забравените". Дружи с 25-годишния поет Константин Величков и "бабува" заедно с него на раждането на българския професионален театър, самият той се ражда като драматически писател с пиесата "Руска", а двамата заедно пишат "Г-н Мортагон". "Ний бяхме и двамата млади, буйни, жизнерадостни - спомня си по-късно Вазов. - Един ден ни хрумна мисълта за една литературна слободия и започнахме съвместно една комедия, в която да изобразим в карикатурен вид типа на фанфарон, тип, който новият живот издаваше. Първата половина от тая лека комедия написах аз, втората - Величков..." В първото представление, поради отказ в последния момент на актьора, а в залата е пълно с публика, включително и чужди консули, Величков играе Мортагон, без да се е готвил.
Какво още за Вазов? Влюбва се и е обичан, сгодява се и му връщат годежа. И много други неща се случват в онези негови пловдивски години.
За Пловдив от онова време Данаил Юруков пише в спомените си: "Градът беше станал същински пазар за чиновници. Цялата интелигенция от Южна България се беше стекла и чакаше назначение на служба. Единствените разговори бяха:
- Ти какъв си назначен? С каква заплата?"
Самият Вазов по-късно ще напише: "Пловдив! Пловдив! Ето трите му могили, сред полето равно легнали камили - и аз беден пътник, прашен пилигрим в столицата наша! Тя е пак самата! Пак е тая каша от язици, вери и наций безчет, от които няма ни образ, ни цвет, със своите лантерни, балове, венгери, от които вечер въздуха трепери..." "Венгера" означава вечеринка.
Първият, който известява с перото във вестник "Народний глас", че големият поет е пристигнал, е Величков. Двамата ще бъдат основни пера на Манчовия вестник, дори ще ги наричат Манчовите поети. С издателя Драган Манчов Вазов се познава от 1876-а, когато делят квартира в Букурещ. Пристигнал-непристигнал, и князът - генерал-губернатор на Източна Румелия, го назначава за депутат. Депутат под крилото на Иван Ев. Гешов, водач на съединистката партия. Какво е казал Симеон Радев в "Строителите на съвременна България": "Пловдив господствуваше над провинцията, а голямото Гешовско семейство господствуваше над Пловдив".
Вазов не е политик. В града на хълмовете той намира условията, които му позволяват да се посвети на творчеството си. "В Пловдив като член на Постоянния комитет бях задължен да вземам участие в неговите заседания, обаче скоро се разбра, че ми е дадена собствено една синекура, за да мога безгрижно да се предам на своята муза", споделя той на проф. Иван Шишманов.
На първо време Вазов е на квартира някъде на Джамбаз тепе, в малка жълта къщица. Старата гъркиня, у която живее, го нарича "палеос антропос" - старовремски човек, понеже макар и млад, той бягал от веселбите на веселия тогава Пловдив. "В тая скромна стаичка аз написах, може би, най-доброто си нещо: "Епопея на забравените", си спомня Вазов... После за около година живее и у своя другар Иван Лилов, но от 1883 г., спестил достатъчно средства, Вазов успява да се сдобие със собствен дом в Пловдив.
"Подир една година (откак се бях пренесъл в къщата на Лилов) купих си турска къща в Пловдив на Орта Мезар (срещу гробищата). В тая къща изработих най-многото си трудове: "Гусла", "Поля и гори", "Загорка", "Епопея на забравените", "В царството на самодивите", "Неотдавна", "Митрофан и Дормидолски", куп разкази, пътеписи". В Пловдив са написани повестите "Чичовци", "Немили-недраги", "Хаджи Ахил", стихотворения като "Не се гаси туй, що не гасне"... На първо време живее сам, заедно с едно дете - Иванчо, за което съобщава, че е сираче от Батак. Съдбата на детето е сюжет за стихотворението "Възпоминания от Батак": "От Батак съм, чичо, знаеш ли Батак?"
После с поета живеят братята му Владимир, адютант на генерал-губернатора, и Борис, майка му Съба, сестра му Вълка. Турските гробища към онова време са вече превърнати в Градска градина с указ на княз Дондуков-Корсаков. Така първата обществена зелена площ в България естествено получава името Дондукова градина и е любимо средище за тогавашните и днешните пловдивчани. Недалече, на брега на Марица, е бил бившият турски конак, превърнат в резиденция на генерал-губернатора, а близо до него и Хюнкяр хамам, пригоден за Областно събрание, където заседават депутатите. От другата, западната, страна на Градската градина е сградата на първата пловдивска община, днес Природонаучен музей на Пловдив. Срещу нея, там, където сега е голямата Манчова къща, а в нея кметството на район "Централен", се е намирало дворно място, закупено от книгоиздателя Драган Манчов. В него, в доста по-малка къща от сега съществуващата, която е и надстроена по време на социализма, са се списвали вестник "Народний глас" и списанията "Наука" и "Зора". Пак тук, близо до Орта Мезар, в полите на Сахат тепе, в една стара къща е репетирала първата Румелийска театрална трупа, която е изнасяла представления в новопостроения недалеч Международен театър "Люксембург".
Вазовата къща става своеобразно средище. "Братовата скромна къщица биваше място за срещи", спомня си Владимир Вазов. "Дохождаха политически приятели: д-р Янкулов, Св. Миларов, д-р Хаканов, С.С. Бобчев, Наботков, Ив.Ст. Гешов и др..." Вазовият кабинет е украсен с картини на Константин Величков. Докато по-възрастните били заети с политически разговори или със спомените си за миналото, по-малките пеели руски романси, понякога се устройвали и общи игри, баба Съба черпела гостите с вишнево сладко.
Някога, в 30-те години на миналия век, е имало идея, дори взето решение, на това място да се създаде музей на Иван Вазов. Да се изкупи съществувалата към онзи момент къща и в нея да се подреди сбирката. По-късно обаче проектът е изоставен, къщата - продадена и разрушена. На нейното място са издигнали нова постройка, на която са поставили възпоменателна плоча. Днес плочата я няма, няма я и къщата, построено е съвременно палацо. Луксозно и стилно. Почти в духа на шнитеровите сгради от началото на ХХ век, които на тази улица с името "Бетовен" са три. На съседната "Христо Г. Данов" те са поне още толкова - запазени са надстроената Манчова къща, едноетажната сграда на първата пловдивска община, както и къщата на Йоаким и Георги Груеви, все по проект на чеха Йосиф Шнитер. Те и градината, създадена на мястото на старите турски гробища, придават изключително обаяние на това място, някога много централно и важно в живота на града. На двайсетина метра е площад "Съединение". Там някога пред стария турски конак, ремонтиран като резиденция на княз Алеко Богориди, по-сетне и на Гаврил Кръстевич, са се състояли знаменателните събития, довели до акта на Съединението на автономната област и Княжество България. Конакът не съществува, отдавна я няма и Хюнкяр хамам, но съществуват дневниците на Областното събрание. И е интересно да видиш какви позиции са застъпвали някогашните депутати. Редом са седели и гласували Йоаким Груев, цели пет години директор на народното просвещение и вероизповеданията, и неговите някогашни ученици Иван Евстатиев Гешов и Иван Вазов. Впрочем, пак по спомени на Михаил Маджаров, "между избраните народни представители мнозинството бяха младежи на възраст от 25 до 35 години".
Входната алея на Дондуковата градина днес е оформена с бюст-паметник на Иван Вазов, по-нататък има и красив паметник от по-ново време на Захарий Стоянов. Предишните поколения, за които националната памет беше целенасочена и отработена политика, са маркирали с името на Вазов една от най-хубавите пловдивски улици - бившата "Станционна", регионалната библиотека, училището с преподаване на чужди езици, читалище в Стария град.
Новото време на приватизация ни лиши от възпоменателните плочи на местата на Вазовата къща и на Международен театър "Люксембург". Остава нереализирано и предложението на театроведа Богомил Стоилов и на литературния критик Владимир Янев, паметник на двамата незабравими другари в живота и творчеството - Иван Вазов и Константин Величков, да бъде поставен на входа на първия български професионален театър - Пловдивският.


Новата кооперация, издигната на мястото на къщата на Иван Вазов. Липсва дори възпоменателната плоча...


Плоча на Манчовата къща, където сега е кметството на район "Централен"



Къщата на Манчов по проект на Йосиф Шнитер, сега надстроена


Къщата на Йоаким и Георги Груеви - сега там има обединено детско заведение
Снимки АВТОРКАТА

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1052

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1026

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1016

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1086

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1022

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1090

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 967

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1089

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1050

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1045

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 994

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ