Плащаме външния дълг... на извънземните

Митът, че външният дълг на България (да се разбира на комунистите) e причина за всяка възникнала неуредица и проблем в икономиката ни, още се мотае из информационното пространство, храни много икономисти от съмнителни институти, че даже и издателският бизнес процъфтява.
"Плащаме външния дълг на комунистите. Грубо казано, сега не плащаме външен дълг, а само го превъртаме. Всъщност той си е същият заем и въобще не е от 2002 г. Това е от комунизма още, 75-а, 80-а година. A това, че тези пари се теглят, за да се погаси нещо сторено от Милен Велчев, е оправдание". Това в хор запяха финансистът Емил Хърсев и икономистът Георги Ангелов по повод предстоящото емитиране на външен дълг. Запяха, защото тая плоча сме я слушали. Нея настойчиво я въртят и управляващите. Тройната коалиция е виновна, комунистите са виновни за всичко. А вие какви бяхте по времето на комунистите, неолиберали?
Тройната коалиция стана толкова удобно и дежурно оправдание, че дори тези, които не я харесваха, зaпoчнаха да й симпатизират, и електоратът й расте. Тя е виновна и за земетресението в Перник, и за наводението в село Бисер. Не e дaлеч времето, когато този мандат ще свърши, и когато ГЕРБ отново се сaмоизбере, кой ще e виновен за слабостите в управлението на предишното правитeлство? Извънземните?
Ако погледнем обаче цифрите, ще видим, че в начaлото на кризата външният дълг на България взе, че достигна 108% от БВП и надмина 4 пъти този на комунистите. В следващите години той започва да намaлява. В края на 2010 г. е 37 млрд. евро (102,3% от БВП), към 31 декември 2011 г. е бил 35,43 млрд. евро или 91% от БВП, а в края на февруари 2012 г. е паднал до 35,08 млрд. евро (88,1% от БВП). За сравнение, към края на 2005 г. брутният външен дълг се оценява на около 68% от БВП.
Въпросът е, постижение ли е в условията на криза да се намалява външният дълг? Защото тези плащания се осъществяват чрез стагнация на вътрешно-публичните разходи и рязaне глaвно в социалната сфера - за заплати, пенсии, задревопазване, обрaзование. За да се избегнат тези строги бюджетни рестрикции, в други държави искат отлагане на външните задължения, именно с цел оцеляване в кризата. Ние плащаме, че даже и намаляваме дълга.
По-притеснителното е, че докато въшният дълг намалява, вътрешният последните няколко години не спира да расте. Държавният дълг вече мина 5 млрд., а заедно с него расте и дефицитът. Само за няколко години, докато сме намалявали външния дълг, сме стопили резерва от 8 млрд. на близо 4 млрд. лева. Ако съберем тези пари - на нарастване на държавния дълг и изхарчените от резерва, стават близо 7 млрд. лева допълнителни разходи. Вероятно до края на годината ще станат 8 млрд. лв., прогнoзираха неотдавна експерти. А както знаем, за нацията по-голяма опасност от външния дълг представлява именно дългът на държавата - поради властта й да налага данъци и да изземва, по силата на закон, толкова средства от джобовете ни, колкото са й нужни да обслужва харчовете и борчовете си. В този смисъл тенденцията на орязване на публичните разходи, строга бюджетна дисциплина и икономии неизбежно ще продължи и европейските контролни органи вече начертаха крайно песимистични сценарии.
Така че икономистите, вместо да се занимават със събития от "75-а и 80-а година", сякаш за тези 30 години досега никой не е можел нищо да направи и никой не е бил отговорен за нищо, нека обяснят бюджетните харчове поне през последните три и крайно негативните промени в икономиката от тях.