14 Ноември 2024четвъртък21:03 ч.

PISA роизнесе присъда за нашето училище

Международното оценяване показва срива в българската образователна система за последните 10 години. Имаме 0,2% суперотличници и над 40% неграмотни младежи

/ брой: 79

автор:Велиана Христова

visibility 3612

Като че ли свикнахме вече в международните проучвания за знанията на учениците да ни поставят все по-надолу и след всяко обявяване на резултати да се вайкаме няколко дни, а после при всяко споменаване на думата "образование" да залепяме задължителното клише "нали видяхте колко сме зле". Преди 4 дни едно от най-мащабните международни образователни изследвания - PISA, което се осъществява от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), ни поднесе най-слабия резултат, който 15-годишните ни ученици са показвали досега изобщо. Електронният тест бе направен през 2012 г. и се отнася за уменията на деветокласниците от 44 държави да намират решение на даден проблем. В него българчетата са в дъното на класирането - предпоследни, на 43-то място. Само връстниците им от Колумбия са след тях.
Медиите дружно обявиха, че нашите 15-годишни тийнейджъри не могат да се оправят в елементарни житейски ситуации и не са в състояние дори да си купят билет за транспорта. Което не е съвсем така.

Децата ни не са ненормални

и вероятно в реална житейска ситуация биха се справили чевръсто с билета за влака. Те обаче не могат да решат тестова задача, която не е тъй проста, а има уловки, която изисква умственото усилие да се установят причинно-следствени връзки, да се обяснят, осмислят и комбинират и от тях да се изведе правилно решение. С една дума, деветокласниците ни не умеят да мислят. Именно нивото на мислене мери тестът на PISA за решаване на проблемен казус - за разлика от другите тестове, които са за четивна грамотност, за знания по математика и по природни науки. И ако трябва много да се притесним, то е не само от моментната снимка, която ни дава PISA, а от това, че тя е прогноза за бъдещето на страната, когато растящото немислещо поколение ще навлезе в активния живот.
Не са прави онези, които се опитват да оправдаят ниските резултати с това, че българските ученици не са решавали в училище такива задачи, каквито предлага PISA. Защото именно това е целта на въпросния тест - да покаже как децата се справят с нестандартни и непознати за тях ситуации. Специална подготовка за този тест не е необходима, отбелязват организаторите от PISA. Как учениците ще установят, осмислят и решат проблема зависи от толкова много неща - от знанията им по конкретните учебни предмети; от това дали са зубрили или са осмисляли учебния материал; дали са разбрал нещо от написаните "академично" учебници; дали са били само обект на учителска дидактика, или са участвали със своето мислене в учебния процес; дори от това дали в класа им е имало дисциплина. Факт е, че българските ученици са се справили по-добре с лесните т.нар. статични въпроси, при които условието на задачата съдържа цялата информация, необходима за решението. И много по-зле с т.нар. интерактивни въпроси, изискващи от ученика сам да намери необходимата информация и да я осмисли, за да стигне до решение. Сиреч - или нашенчетата  са щракали по джиесемите си, докато учителят се е опитвал да ги накара да мислят, или самият учител не се е и опитвал да направи това.
Какви конкретно са резултатите на българските ученици? Оценъчната скала в тестовете на PISA е със средна стойност 500 точки. В модула за решаване на проблем две трети от учениците в ОИСР имат среден резултат между 400 и 600 точки. Две трети от нашите ученици имат резултат от 400 точки надолу. Скaлата е разделена на шест равнища в зависимост от знанията и уменията, които учениците показват, като всяко равнище съдържа 65 точки, обясняват от Центъра на МОН за контрол и оценяване на качеството на училищното образование, който е координатор на PISA у нас. Най-ниското равнище е първото, то предполага наличие само на най-елементарни познания и умения, а представяне под неговото ниво означава пълна функционална неграмотност.
Сред учениците от държавите от ОИСР на най-високото шесто ниво се представят 2,5%, сред българчетата - 0, %. Най-висок е делът на "отличниците" от Сингапур и Корея (съответно 9,6% и 7,6%). На също високото пето равнище са 8,9% от учениците от ОИСР и 1,4% от българските ученици. Второто равнище се приема за критичен праг, под който резултатите се оценяват като слаби. Учениците в България с резултат на второ равнище са 22,1% - почти толкова са на това ниво и връстниците им от ОИСР (22%). Надолу по скалата обаче идват

най-тревожните за нас резултати

Над половината от българските ученици (56,6%) не успяват да решат проблемите дори на второ равнище и са с резултати под него. На това положение в ОИСР са над два пъти по-малко деца - 21,4%. От нашите деветокласници на първо равнище са 23,3%, докато тези от ОИСР са 13,2%.
И най-лошият резултат - под първо равнище, който означава пълна, абсолютна неграмотност и липса на всякакви умения. България е сред държавите с най-голям дял на учениците с такива резултати - една трета от българските деветокласници са на това ниво при 8,2% за ОИСР. За България разликата в резултатите на учениците, които са се представили най-добре, и тези от най-ниското ниво, е цели 273 точки - почти четири равнища на компетентност. Бедата е, че у нас въведохме мерене на резултати на "изхода" на даден клас или образователен етап (външно оценяване), но слабо се интересуваме от това, което става "вътре" в учебния процес.
Много разрези може да се направят при анализа на резултатите от PISA. Един обаче трябва да отбележим особено. Това е много силната зависимост на резултатите на нашите ученици от социално-икономическия статус на семействата им. България, Унгария и Словакия са трите страни, в които резултатите на учениците

зависят най-силно от рубежа "богат-беден"

Това на практика означава, че у нас голяма част от децата от бедни семейства и от малки общини нямат равен достъп и равен шанс за образование с децата на богатите и тези от големите градове. Обратно - в Китай, Канада, Япония, Норвегия, Корея, Естония резултатите на учениците зависят слабо от социално-икономическите неравенства. Разликата в резултатите на българчетата с най-нисък и най-висок социален статус е 62 точки - едно равнище на компетентност. Интересно е обаче, че влиянието на социалния статус е най-ниско при модула за решаване на проблем и е по-високо при тестовете за четивна грамотност, математика и природни науки. Сиреч - ако си беден, не значи непременно, че мислиш зле.
България участва в PISA от самото й начало - първото оценяване бе през 2000 г., когато нашите ученици бяха включени само в допълнителния етап PISA 2000+. Заради неуредици в просветното министерство през 2003 г. България не участва в PISA. В МОН се хвалят с това, че децата ни в последната 2012-а година са изкарали малко повече точки, отколкото през 2006 и 2009 г. Извадено от контекста, е така. Обаче независимо от леко повишения бал в точки на нашите деца, през 2012 г. при равен брой участващи страни те са продължили да се смъкват надолу в класацията. Ако в PISA 2009 нашите деветокласници са на 46-о място сред връстниците си от 65 страни (и по четивна грамотност, и по математика, и по природни науки), то през 2012 г. те вече са 47-и по математика (спад с една позиция), на 51-во място по четивна грамотност (спад с 5 позиции) и единствено по природни науки бележат ръст с една позиция, като се озовават на 45-о място. Което означава едно - че докато останалите са се развили напред, нашето образование е продължило да тъпче на място. Много тревожно е, че не само от ЕС, но и от Европа изобщо по резултати след нас са единствено Черна гора и Албания. Румъния, която през 2000 и 2006 г. бе доста след България, от 2009 г. ни изпреварва и сега е с две позиции преди нас.
Според мен най-страшното за България е, че от година на година намалява делът на българчетата, които се справят на високо ниво, и драстично расте делът на практически неграмотните - между 40 и 47% са слабите ученици у нас, представящи се на първо равнище и под него. Те са 2-3 пъти повече от средния за света процент. А през 2000 г. са били само 11%! Ето това е истинската присъда за това, което се случва с българската образователна система в последните 10 години. При това знаещите и можещите ученици почти на 100 процента отиват да учат висше в чужбина и повече не се връщат. Какво остава тук и какво е бъдещето на България, всеки сам да прецени.      
Подходът от модула за решаване на проблем в тестовете от 2012 г. ще бъде използван и в изследването на PISA, което предстои през 2015 г. (международното оценяване на 15-годишните е през 3 години), като модулът тогава ще е за уменията на учениците да решават проблеми в екип и в ситуации, които изискват сътрудничество и взаимопомощ. Освен това тестовете през 2015 г. ще са само електронни, което предполага достатъчно добри умения у учениците за работа с компютър. Твърде много са проблемите, които спешно трябва да се преодоляват в българското образование и в обществото, от което то зависи. Вече 10-годишната практика на PISA показва, че тези проблеми, вместо да намаляват, се задълбочават. Това зависи и от процента от БВП, който държавата влага за образование, отчитат в РISA, а у нас той е сред най-ниските в Европа. Частичните мерки, които предприеха правителствата - главно при Тройната коалиция и сегашното, очевидно не са достатъчни, за да се преодолее зейналата пропаст между България и света.     
 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ