Пещерен антиконституционализъм

Изоставен бе един султанско-деспотичен конституционен проект - "султански" не по съдържанието на текста, а по начина на неговото публично представяне и обосновка. След Априлското въстание, в края на 1876 г., по време на Цариградската конференция, свикана за да се обсъди какво да се прави с българите след кланетата, султанът Абдул Хамид II обявява, че дарява на раята конституция. Конференцията може да се разпусне - проблемът е решен. 

През 2020 г. на българите бе предложен "господарски проект" за Конституция, в днешните модерни условия ролята на просветения Мидхат паша бе възложена на Данаил Кирилов. В условията на масово искане на правителствено-прокурорски оставки бе изготвен някакъв некомпетентен и безотговорен конституционен проект. 

През 2020 г. се случи поредният провал на българския антиконституционализъм. 

Омразата към Конституцията и другомислието

Модерният български антиконституционализъм не започва с ГЕРБ. Близо три десетилетия в обществото се отглежда и напоява ирационалната омраза към действащата Конституция и към нейните принципи. Тя е неделима част от смазването на аналитичното и критично мислене в българското общество.  

ГЕРБ изготви проект за държавата "по свой образ и подобие". Защото една "нова" Конституция е чертеж на една нова държавност. По същество, "чертеж" няма - има механично струпване на норми от действащата Конституция. Блъфираха с обещанието за ново ВНС, не за да се решат някакви важни национални въпроси, а за да се изпусне парата на общественото недоволство и после да се захванат за обичайната си церемониална работа, прикриваща сенчестите им занимания. В днешните български реалности вкарването на проект за "нова" конституция бе авантюра.  

Е, вече е ясно, че няма да има нова конституция, поне не сега. След Търновската, Димитровската, Живковската и сегашната демократична Конституция, няма да има "Борисовска конституция". 

Премиерът съобщи, че е готов да продължи да  работи и без нова Конституция. Щях да се изненадам, ако бе казал нещо друго.

Не бих градял полемична теза, като се опирам на нечие подигравателно и обидно прозвище. Прякорът "Барни Ръбъл", както и да е припознат в нашия живот през XXI век, днес вече няма за цел да нанесе лично оскърбление. Той генерализира една обществена преценка за примитивно, пещерно законотворчество и държавно строителство. 

Целта не е да се оскърби доскорошният министър, а да се заяви оценката за краен правен и социален примитивизъм. Вярно, ако малкият е "Барни", то по-големият най-естествено е да е Фред. Иначе, пещерните нрави господстват в публичната сфера. Цивилизационен проблем е, не е само български: технологиите най-модерни, суперкомпютри, а представите за човешките отношения - праисторически. България през новия холоцен? Т.е. през последната ледникова епоха?

Безотговорен и блъфьорски проект

Проектът на ГЕРБ бе един мъртвороден проект и миналата сряда той публично и официално бе отхвърлен, а ще умре във вторник (след очакваното произнасяне на Конституционния съд). Бог да го прости! Проектът бе заченат и в грях, и с измама. 

Щели да се направят "правно-технически корекции", казаха от ГЕРБ през август. Създателите са се надценили. След огласяването на проекта реагирах незабавно за "отпадналия" преамбюл. Въпросът не е възникнал сега, през 2020 г. Не е въпрос за думичките, а за смисъла. Такива неща като демократична, социална и правова държава днешните управници просто не разбират. Проблемът се нарича българска фасадна демокрация. Съставителите очевидно не познават актуалния конституционен текст, но което е по лошо, изобщо не са го разбрали. 

Ще споделя една "тайна" - десет години е така. Безогледни самохвалби, угодническо ръкопляскане от "подхранвани" медии, лек смут при остро възражение и после пак като преди - с медийните тъпани напред. И да не пропуснем - своевременно затваряне на устата на всеки добронамерен критик. ГЕРБ надцениха себе си и подцениха работата, която мислят, че могат да свършат. Е, не успяха. 

Проблемите на България не са в Конституцията,

теглото е от единовластието

Главният прокурор се оплаква от адвокатурата. Проблемът не е, че адвокатурата е свободна и казва, каквото мисли. Проблемът е, че магистратурата не е свободна, макар и да е вързана с най-скъп копринен конец. 

Авторитаризмът е най-тежкият проблем на българската държавно-политическа система. Ако има нещо да се прави, то следва да е озаптяване на авторитарните мераци на господар и обкръжение и на преодоляване на масов робски манталитет. Защото държавата не е на ГОСПОДАРЯ. Отговорност на нашите "външни партньори" е, че допуснаха да не забележат, че зад паравана на "европеизацията" у нас се изгражда една по същество султанска държава. Господарят назначава и уволнява когото реши, управлява държавните  пари като лично съкровище и очаква от всички пълно подчинение. Което по някакъв начин се и плаща. Който слушка, той ще папка... Четяха доклади, не гледаха какво се случва. В Западна Европа подобен режим са го наричали кралски абсолютизъм. В Русия терминът е самодържавие. Дори когато има нещо като парламент, той по същество е сведен до консултативен орган при премиера. "Политолози" и "анализатори" десетки  пъти публично заключаваха - ако има някакъв проблем, ще го реши Господин Премиерът. Всичко ще реши ТОЙ! Лично! Останалите са просто излишни. Сякаш сме пропуснали две-три исторически епохи. В епохата на султаните "главният дефтердарин" (касиер-счетоводител) раздава пари по лично разпореждане на Султана. Само пред него се и отчита. 

Фактическият модел на българското държавно управление е съвсем различен спрямо официалната конституционна философия. Този модел се разгръщаше пред очите на "брюкселци". Те гледаха бледи и невъзмутими... 

Конституция за планетата на маймуните: АВТОРА!

Поемайки задачата, "Барни" се е надценил, и то с много... Той не е невинна жертва. ГЕРБ следва да напуснат властта, не за да се "спасява гражданският мир", какъвто беше обяснителният номер през 90-те години, а поради дълбока концептуална неадекватност. Управляващата партия просто не знае какво да прави с България, която е  завладяла. 

В проекта на ГЕРБ нямаше концептуално ядро. Нямаше обосновани съдържателни промени, които да променят страната към по-добро. Полулегалният "авторски колектив" сякаш не е писал конституция на европейска държава с почти 140-годишен, противоречив естествено, опит, а е скалъпвал "конституция за Планетата на маймуните" по талантливия роман на Пиер Бул. Вместо някакви рационални и необходими промени, бяха предложени политико-правни маймунджулуци. И всичко заприличва не на пародия, а по-скоро на гротеска. 

Превратът от 27 април 1881 г.

Дали не готвят нов "режим на пълномощията?

Народният представител Крум Зарков в хода на парламентарното обсъждане се позова на интересен текст от талантливия ни поет и драматург Стефан Цанев за суспендирането на Търновската конституция през 1881 г. Паралелите се налагат от само себе си - те са шокиращи. Преди Стефан Цанев за тези събития са писали и други хора. Да спомена едно от първите научни изследвания на Илчо Димитров - "Князът, конституцията и народът", излязло през 1972 г. Но над всичко се издига историческата книга "Превратът от 1881 г. Исторически възпоминания" на Захарий Стоянов - ръкопис, издаден много след смъртта на автора. Книга, всмукала в себе си и лични впечатления, но и по същество първата оригинална българска политологическа книга. Не е излизала в пълнота по време на Третото българско царство поради известен антимонархизъм, след това - поради страхове да не се изтълкува в русофобски дух. Издаването й през 1994 г. бе малък подвиг. Освен друго, финалът е оптимистичен - две години и половина след преврата на Батенберг, той сам се отказва от режима на пълномощията и възстановява действието на Търновската конституция. 

Борисов е заявявал мераци за еднолично управление многократно. Днешната задача е преодоляване на наложилия се в страната премиерско-султански абсолютизъм. Проблемът не е в Конституцията. Опитите тя да бъде инкриминирана не са нови. Близо три десетилетия е така - сгрешен модел на разбиране за управлението и за решаването на политически конфликти.

Повече от десет години продължават опитите да бъде убит парламентарният дебат. Той има за цел да изяви доминираща компетентност и отговорност. Диагнозата може да се формулира и като липса на почтено управление. Насърчаване на криминалната държава. Което не е излязло от устата на Премиера, просто няма значение. Като погледнеш отишлия си правосъден министър, да не щеш да отидеш на лекар, биха казали преди пандемията. 

Нацията не си спомня

Пак ни напомнят за нестаналата реформа на съдебната власт. Добре зная как през 2006 г. съответната глава Шеста от Конституцията бе изменена по много разумен начин. Промяната отиде в Конституционния съд, който в онзи му състав се произнесе схоластично и тенденциозно. Промените бяха обявени за противоконституционни. Те не бяха такива. Днес всичко можеше да е друго. Само по този въпрос Борисов е невинен.   

Днес на Борисов изобщо не му трябва "нова" Конституция, а няколкото месеца, които да удави в безсмислени приказки. Управлява ни политическа сила, която е изгубила или е лишена от способността да разбира и да решава обществените проблеми. Но в страната зрее тихо негодувание срещу медийния терор. Предстои ни да направим нов преход - на завръщане на България към демокрацията и към принципите на правовата държава.