Пълзящата политическа криза в Германия

В Германия се разгръща един тих, "многофазов" политически катаклизъм. Кризата избухна по повод местните избори в югоизточната провинция Тюрингия. Тя бе единствената провинция, която през последните пет години бе управлявана от правителство, с водещата роля на партията "Левицата"(Die Linke). На последните избори, след един успешен мандат, лявата партия увеличи местата си в местния парламент, но основните й коалиционни партньори - социалдемократите отбелязаха срив, но не заради политиката си в Тюрингия, а заради политиката на партията в Берлин. В Хамбург ГСДП спечели, но на някои от последните провинциални избори ГСДП зае четвърто-пето място. В Тюрингия на местната коалиция "червено-червено-зелено" не достигаше един глас, за да сформира мнозинство. 

Самата ГСДП болезнено осъзнава срива в обществената си подкрепа. Като причина се привижда "голямата коалиция". Привлекателно, разбира се, е да се самоопределяш като ляв, да управляваш заедно с Ангела Меркел, да се възползваш от авторитета и влиянието на най-силната централноевропейска дясна партия - ХДС. На последния конгрес на ГСДП политиката на "голяма коалиция" бе сериозно критикувана. В детската приказка сюжетът е "хванах мечка". "Пусни я!" - Аз я пускам, но тя не ме пуска." Немските социалдемократи просто вече трудно мислят за себе си извън властта...

Алтернатива за Германия (АзГ) днес е във възход. На предходните провинциални избори през 2014 г. в Тюрингия тя имаше 11%, а сега получи почти 24%. Подобни резултати АзГ получи на регионалните избори в други две източни провинции - Бранденбург и Саксония. Алтернативата изтласква едновременно и християндемократите, и социалдемократите, които в Хамбург частично се реваншираха. Обобщено - Германия - 16 провинции - 16 политически модела, но има няколко нови тенденции. 

Карантината над АзГ

Германските основни партии са достигнали до принципната договорка да не се влиза в коалиционни съглашения с АзГ. Националистическата, полуфашистка партия е под карантина, по-строга отколкото тази срещу коронавируса. Възходът на Алтернатива за Германия е особено изявен именно в петте източни провинции, т.е., на територията на бившата ГДР. Много хора там живеят с усещането, че са третирани като "втора категория". На национално равнище АзГ бе получила 13%, днес социолозите й дават пет процента отгоре.  

Конкретният повод за скандала бе бламирането при трето гласуване за избиране на министър-председател на Тюрингия. Основният кандидат бе досегашният ляв министър-председател Бодо Рамелоу и бе най-естественото той да продължи да управлява с коалиционно мнозинство. Случи се друго - с един глас мнозинство бе избран шеф на провинциалното правителство от Свободните демократи, които едва прескочиха 5%-та бариера. За десничаря гласува ХДС, но и АзГ. Фактите сочат, че непосредствена причина за налагането на този избор е интригантското поведение на отделни представители на Християн-демократическия съюз - в провинциалната столица Ерфурт и в Берлин. Реакцията на Ангела Меркел бе безупречна - лош ден за демокрацията. Нарече случилото се недопустимо и новоизбраният премиер Камерих се радваше на властта цели 26 часа, преди да подаде оставка. Толкова ли бе тежък проблемът за християндемократите - в една от 16-те провинции местното правителство да е с участието на партия "Левицата", водено от премиер, доказал се като прагматичен и успешен управленец? Освен, че не бе почтено, не бе и много умно. Сега авторитетът на Лявата партия и на Рамелоу порасна още повече.  

Неофашизмът 

Откъде идва днешният провал на германските елити? Те подценяват избуяването на масовия немски скрит неофашизъм. Фондация е преброила над 200 случая на расистки мотивирани убийства в Германия за периода 1990-2019 г. Сериозни анализатори отдавна пишат, че немската полиция е "сляпа с дясното око". Иначе казано, греховете на левите се огласяват незабавно и шумно, а към аналогични и по-тежки прегрешения на десничари се подхожда с пределна толерантност. Вярно, преди десетина години бе разбита малочислената организация "Националсоциалистическо подземие", ръководена от Беате Цшепе. Тези няколко души са отговорни за десет непровокирани, расово мотивирани убийства. Просто ходят по улиците и застрелват някой чужденец. Двама от членовете се самоубиха при задържането им, водачката бе осъдена на дълъг затвор. Проблемът е, че със странна лекота дължимата борба с фашизма и неофашизма се предефинира като борба с екстремизма. А за екстремист може да бъде обявен всеки, който не мисли точно както господстващите в медиите десни либерали и ултраглобалисти. Друг аспект - дейци на ХДС се обявиха срещу коалиции с крайни десни и леви партии. Под крайно десни се визира Алтернатива за Германия, но немската партия "Левицата" по никакъв начин не е крайна. Формулировката за борба срещу "двете крайности" - АзГ и "Левицата", поне видяна в конкретните тюрингски и общогермански реалности е откровено лицемерие. Уж ще се води борба с расистите от АзГ, а тя се гарнира с лукава борба срещу "Левите".   

Спорът около неразбраната миграция  

Избуяването на "Алтернативата", както и на съпътстващото я движение ПЕГИДА ("Прогресивни европейци срещу ислямизацията на Запада") е резултат от обърканата неолиберална политика по етническите и мигрантските въпроси. Лесно е да кажеш на милиони хора от Третия свят "Елате!", когато се знае, че мнозинството от тях веднага са готови да се преселят в благоденстваща Германия. Именно поканата към милиони хора от Азия и Африка да се преселят в Германия е сред базисните причини за срива в рейтинга на християндемократите в Германия. 

Нашият премиер тия дни допълни картината. Борисов призна "Нека бъдем честни - ние ги пуснахме - към Централна Европа". Е, аз не съм ги пускал, а правителството на Пламен Орешарски започна да строи защитното съоръжение и до края на дните си построи отрязък от близо 30 километра - по най-невралгичните гранични територии. Следващите ГЕРБ-аджийски правителства строиха много по-бавно, да не кажа зорлем. Пускали сте ги, но сте грешили. И преди десетина години и днес е ясно, че приемането на мигранти е допустимо и полезно, само когато става дума за селективна миграция. Трябва внимателно да се подбере - кой, с какви способности и защо иска да дойде в която и да е било европейска държава. 

Днес половината от германците мислят, че "страната е пълна с чужденци"... Към незаконните мигранти, титулувани като "бежанци", през 2015 г. Меркел действаше необмислено, анархо-либерално. Натрапваха представата за нейната безгранична човечност. Всъщност действията на канцлерката бяха в ред отношения противоправни. Днес тя не го оспорва. Резултатът е, че стотици хиляди германски граждани днес се чувстват тормозени от неспазващи закона мигранти, а антимигрантската партия жъне успехи. За да се легализира сгрешената политика, в рамките на Европейския съюз се обсъждаха всякакви хрумвания. Примерно изграждането на т.нар."дебаркационни центрове"  извън Европа. Да се прехвърли отговорността за мигрантите примерно на Албания, Мароко, Тунис и т.н. Набелязаните "домакини" обаче не бяха питани и остро възразиха. 

Част от влезлите мигранти нямат никакви основания да мислят, че ще останат в Европа и въпросът е как ще бъдат репатрирани. Неприемливото противоправно поведение на част от мигрантите генерира обществени напрежения и преформатира националните партийно-политически системи. Точно тук е проблемът - с редица свои действия днешните европейски политици и власти обективно подхранват ксенофобски и профашистки настроения. Хората не са ксенофоби, но реагират на нежелани обществени процеси. Борбата срещу съвременните прояви на неофашизъм не бива да се редуцира до заклинания срещу расовата нетърпимост, за повече толерантност, които поначало са задължителни. Нелегалният мигрант е просто незаконно пребиваващ и подлежи на връщане. Нямаше Германия силна крайнодясна партия - е получи я, но не заради омразата към чуждите, а заради разбирането, че законът трябва да се спазва.  

Зелената вълна?

Очаква се именно в Германия "зелените" в близките години да постигнат сериозен успех, включително да съставят правителство - те вече контролират почти една пета от избирателния корпус. Евентуално подобно развитие ще задълбочи кризисните процеси в немската партийна система. "Зелените" се самоопределят като левоцентристи, но никак не съм убеден, че антииндустриалната политика, която е заложена и в "Зелената сделка", още по-малко в заклинанията на Грета Тунберг, са леви и просоциални. Мисля обратното - Германия и цяла Западна Европа е изправена пред неразбрано изпитание. Ако "зелените" наложат своето виждане за деиндустриализация на Германия под претекста да бъде спасен светът от климатичните изменения, ще се стигне до нова фаза на икономическа деградация на Стария континент. Това е главното. Останалите континенти ще работят, ще произвеждат, а "зелена Европа" ще бъде нещо като резерват за обеднели хора, които се борят с климатичните изменения. Затова твърдя, че в днешната "зелена вълна" ясно се откроява една антиевропейска нишка. Затова очаквам възход и падение на зеленото движение и те ще се проявят най силно именно в Германия. 

Политолози и анализатори с опиянение ще говорят как хората вече не искат "големите партии". По-честно би било да се каже, че партийно-политическата система на Германия е подложена на странни деформации, наложени от могъщи външни фактори, които я отдалечават от реалните проблеми на обществото, а интересите, които стоят зад тази трансформация, са могъщи.