Право, куме, в очи!
От лоялността си патим
/ брой: 226
Новината за приключване на морския етап от прокарването на "Турски поток" ядоса мнозина. Главно преялите с русофобия политикани. Най-силно, както се очакваше, се възбуди полско-американската газова коалиция, защото тръбата отдалечава плановете за превръщане на Полша в неизчерпаем хъб, захранващ Европа с американски втечнен газ. Поляците вече основателно се подготвиха за новата си роля и подписаха договор за внос от САЩ за 24 години напред. Мощна и смела стъпка, водеща обаче към неизвестността.
Нямаше повод за радост и в нашия стан. Тръбата на Путин и Ердоган размъти водата и на Бойковото хъбче. Когато два нови внушителни разпределителни газови центъра - единият на юг в Турция, другият на север в Германия, и двата със сигурни руски доставки, се появят на енергийната карта на Европа, кому ще е нужен нашият "Балкан" с неясни и съмнителни източници. Да не забравяме, че и в центъра на Европа отдавна действа австрийският хъб. Преди да сложим окончателно кръст на нашия "Южен поток", умници тълкуваха из медиите, че пазарът е свръх задоволен и няма нужда от руската тръба - още повече, че тя била "заробваща". "Робството" щеше да се изразява най-малко в 400 млн. евро приход в бюджета само от таксите за транзита, да не говорим за работните места и сигурността на доставките.
Като изпуснахме питомното, хукнахме да гоним дивото. Разтичаха се първенците ни по Европа, сториха метан в Москва, Бойко закаканиза наляво и дясно оди за нашата пословична лоялност. Теменужени сметки запресмята енергичната ни енергийна министърка колко сме щели да спечелим, ако… Това "ако" не зависи вече нито от нея, нито от който и да е от големците ни. Докараха я дотам, че вместо да си имаме собствена тръба, сега не ни остава друго, освен да подсмърчаме покрай турската и да се молим и тя да не свие от Гърция към Италия.
Да се молим - хубаво. Ама на кого? Навремето, когато спряхме "нашия поток", Путин ни посъветва, щом сме лишени от възможността да бъдем напълно суверенни, поне да настояваме за обезщетение от европейските институции за пропуснатите ползи. Той иска невъзможното. Не схваща човекът, че за тая работа се искат достойнство, съвест и воля, а в българските управници тези качества са кът. Лоялността им ги е изяла. Освен това напоследък стана много сложно. Няма яснота сред "големите" съюзници. И те се изпокараха. Вашингтон тегли на една страна, Брюксел - на друга. Бойко не обича такива заплетени работи. Много пъти мъдро е казвал: нека първо те се разберат. Ама не щат. Така ще си стоим разкрачени. Тия дни, като беше в Солун да крои карти с газови маршрути, рекламно и лоялно се провикна: "Няма по-добро място от ЕС. Ако стане проблем, кой ще ни помогне най-много - НАТО и ЕС". Има да лежим на тая кълка, докато не останем съвсем на сухо.
И все пак надежда има. Европа на думи подкрепя Украйна, да не остане празна и нейната тръба, с която цока пари и шантажира Русия, но на практика мисли за собствената си сигурност. Пред "Газпром" вече има опашка от желаещи турската тръба да мине по тяхна територия. Гърция натиска яко, а с нея и Италия. Ние пък настояваме, че сме най-добре подготвени да приемем "Турския поток" - още повече, че мястото, където той се подава от морето, е най-близо до нашата граница. А от нас газът пряко отива в Сърбия и Унгария. Русия обаче не бърза с решението си. Иска твърди гаранции, че няма да се повтори "печалният урок" от "Южен поток". Експерти оптимисти заговориха за два маршрута - един през България и друг - през Гърция, но само ако в Европа са си научили урока.