Операта е космополитно изкуство

В началото на своята професионална кариера Иван Ангелов работи като стажант-диригент в симфоничния оркестър в Пловдив, след което за кратък период е диригент на Плевенския симфоничен оркестър, създател и диригент на камерен оркестър "Българска музикална младеж" в София. Впоследствие от 1974/1975 г. е диригент в Пловдивската опера, а от 1978 г. - неин главен диригент. От 1980 г. е на същата длъжност в Бил-Биен и Лозана - Швейцария, балета на Монте Карло, операта в Бон и Националната опера - Братислава, където през 1995 г. заедно с колектива е удостоен с наградата "Фуртвенглер" за изключителни творчески постижения. От 1998 г. работи и със Словашкия радио-симфоничен оркестър като първи гост-диригент, а от 2002 г. - като постоянен гост на операта в Лайпциг с Гевандхаус оркестър. В последните години диригентът се изявява и като познавач и интерпретатор на музиката на Вагнер. През 2002 г. заедно с тенора Роберт Дийн Смис получава голямата Вагнерова награда "Златен Орфей" в Париж за най-добър CD запис с музиката на Вагнер за годината. Дирижирал е Токио сити филхармония, Московската филхармония и филхармониите в Стокхолм, Щутгарт, Верона, Женева, Берн, Ница, Марсилия, Брабант, Будапеща, Истанбул...


- Къде е вашият дом?
- Домът ми е там, където в момента работя. Не искам да кажа, че най-често съм в самолета, но доста често ми се случва. И като се събудя, виждам, че съм в някакъв хотел, но много често не знам къде съм. Може би две трети от времето ми е някъде на път, в различни страни и в различни хотели.
- Какво си спомняте за времето, когато дойдохте в Пловдив?
- Пловдив винаги е имал опера, която съперничи на националната. Назначиха ме най-напред като четвърти диригент в операта - пръв беше Кръстю Марев, втори Невин Михалев, после Борислав Иванов и аз бях четвъртият. Но после с промяна на ситуацията станах главен диригент и по едно време, когато Ангел Христов беше болен, дори бях временно изпълняващ длъжността директор. Бях в операта по 12 и повече часа. Пръв мой учител е Добрин Петков. Тук се роди моята дъщеря. Тя е пловдивчанка. В Пловдив трупах репертоар. Имах невероятния късмет да бъда сам, след оттеглянето си по-възрастните ми колеги оставиха всичко на мен. А Пловдивската опера тогава беше голям театър, с много спектакли, с чудесен колектив. Представленията се играеха в Градския дом на културата, но репетициите бяха в Драматичния театър на главната улица. Кого заварих? Страхотни певци - Соня Хамерник, Пенка Коева, Валентина Александрова, Асен Чавдаров, Аврам Андреев, Гацо - Георги Велчев, Владимир Тодоров, Костадин Примовски... Все много добри певци. По време на гастрол в Швейцария ме поканиха там и реших да остана.
- А какви са впечатленията ви от сегашната ви работа, след 34 години от времето, в което напуснахте Пловдив? Какво заварихте тук?
- Оркестърът е добър, един от най-добрите. И това обединяване, което е направено, не е лошо. Навсякъде, където има проблеми, се постъпва по този начин - обединяват се операта и филхармонията. Страшното е, че Пловдив е можело да остане без опера. Това ме разтревожи и наскърби сериозно. Виждам една реставрирана сграда, в която помощните помещения са много добри, но проблемите са на сцената и в оркестрината. Недостатъчни музикални параметри. Не можеш да излизаш на премиера с две репетиции, в Европа се репетира по 5-6 седмици. Концертната зала изглежда вече вехта и остаряла. Операта е дъщеря на Пловдив - не бива да искаш от дъщеря си пари, за да живее тя в твоя дом. Не бива да я оставяш да проституира, защото няма достатъчно пари за съществуване. Кой няма да помогне на детето си? Надявам се местното ръководство да прояви разбиране. Националното - също. Ръководството на града трябва да се съобразява с идеите на професионалистите. Операта има богата международна биография, тя може да носи на своя град само престиж - европейски и световен. В това отношение театърът няма тези възможности, няма този универсален език, той е локален/местен. Когато разбрах, че операта в Пловдив има проблеми, веднага бях готов да предложа помощта си.
- Имате впечатления от много европейски страни, от Южна Америка, от Япония. Как се отнасят към операта в различните страни? Как се развива операта? Има ли опасност тя да залезе?
- Кой ви казва, че ще залезе? Това е само в устата на някои журналисти. Навсякъде тя се радва на огромен престиж. И в Европа, и в Южна Америка, и в Япония... Аз нямам неположителни примери. Поставих "Бал с маски" в Сантяго де Чили във връзка със 150-годишнината на операта там, поставял съм в Мексико сити, напоследък бях в Хелзинки, в Копенхаген. Финансови проблеми и неточности има в южните страни - в Италия, Испания. Случвало се е там да падат цели постановки, не са толкова добри в организацията. В Мексико живеят с под 10 евро на месец, но за опера се дават страшно много пари. Вижте в другите страни - по телевизията в специализирани канали се показват спектакли на "Ла Скала", на Парижката Гранд опера, на "Ковънт Гардън", на "Метрополитън" и т.н. Не приемам това мнение, че операта е в упадък. В България се шири такъв злонамерен слух. Много зависи от ръководството на операта. Както е Пламен Карталов в Националната опера, както са Нина Найденова и Диан Чобанов - това младо ръководство, в Пловдивската опера. Аз им имам голямо доверие. Изключително се радвам, че ме поканиха. Ще помагам с каквото мога. "Тоска" е едно от любимите ми заглавия, дирижирал съм я много пъти, последната постановка бе в Дрезден. Тя може да бъде разпъвана всякак - може да бъде преместена като време на действие във втори век пр.н.е. или да е с вчерашна дата, но аз предпочитам по принцип операта да си бъде винаги близо до епохата, по-достоверно е. Прекаленото придържане към традицията с цялата бутафория и консерватизъм е по-характерно за Италия, а прекаленото осъвременяване, когато се стига до големи експерименти, е характерно за немските оперни театри. Те обичат да скандализират слушателя. Но винаги трябва да разкажеш историята, па макар и с по-съвременни средства.
- Оставали ли сте без ангажименти? 
- Не. Затваряла се е една врата, отваряла се е друга. Обикновено, когато в един театър се сменя интендантското ръководство, с него си отива и целият екип. Това ми се случи в Бон. Останах без постоянен ангажимент. Не беше лесно. Трябва да ви кажа, че в Централна Европа не харесваха българите и това ми е пречело. Мислеха ни за крадци, бандити... Заради отделни случаи това се пренасяше върху всички. В Гевандхаус - Лайпциг, бях поканен най-напред да заместя един колега. Оркестърът е много голям, дирижирали са го най-големите имена - Артур Никиш, Фуртвенглер, Бруно Валтер, Херман Абендрот... При първата среща реших, че ще бъда безкомпромисен. Работих много строго. И накрая на репетицията получих такъв аплауз, какъвто рядко може да се чуе. От ръководството ми казаха, че в оркестъра не са обичайни подобни реакции, обикновено са скептични към диригенти, които не познават. Оркестрантите ме поискаха, казали на директора: "Искаме този диригент." В последните години съм на свободна практика. През годините съм се връщал всяка година за по седмица, докато бяха живи родителите ми.
- Кое е най-голямото ви постижение, най-щастливият ви ангажимент?
- Не мога да преценя - да дирижираш в операта в Бон беше голямо завоевание, след това в Братислава имах много щастливи преживявания, същото мога да кажа и за Гевандхаус оркестър в Лайпциг.
- С кои оперни и въобще музикални звезди сте работили? 
- С Игор Маркевич се запознах на конкурса "Малко" в Копенхаген, където той беше председател на журито. След конкурса ме покани при себе си, за да работим заедно. Живеех в дома му. Той ме научи да правя анализи на партитурите така, както трябва. Но като казвам анализ, не мога веднага да не прибавя, че човекът, който пръв ме научи на това още тук, в България, беше Добрин Петков. Работил съм с Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Пиеро Капучили, Грейс Бъмбри, Едита Груберова, Маргарет Прайс, Паата Бурчуладзе, Роберто Аланя...
- Готов сте да подкрепите кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата през 2019 г.? Защо?
- Емоционално съм свързан с Пловдив - тук съм започнал, тук са първите ми крачки на професионалното поприще, дъщеря ми е пловдивчанка, не ми е все едно какво ще стане, как ще се представим, и затова съм готов да помагам с всички сили, контакти и интернационален престиж. Операта е космополитно изкуство. Тя трябва да има много по-интересно присъствие на Античния театър. Разбира се, тук имаме тракийското златно съкровище, редица интересни творци и постижения, но операта със своята специфика много може да покаже. И с удоволствие ще приема да съдействам и подкрепя кандидатурата на града за европейска столица на културата.
- Какво ви предстои в близко време?
- На 21, 22 и 23 февруари ще дирижирам "Турандот" в Софийската опера. След това отново "Тоска" в Пловдив.