16 Ноември 2024събота03:05 ч.

Актуално

Огромната човешка въздишка

Каквато и да е заплахата от война, винаги побеждава мирът

/ брой: 102

автор:Лъчезар Еленков

visibility 2211

На 9 май 1945 г. меката графика на Юга и суровите контури на Севера, усмихнатото слънце на Изтока и тъжният залез на Запада очертават единствения образ - образа на човека, паднал в средата на ХХ век в Голямата война, завършила с победата на Антифашистката коалиция там, в гнездото на злото, над което пламва огненото знаме на Червената армия. Над Райхстага гореше минзухарът на голямата истина и надежда, стопляли в разораните поля и разрушените градове милиони сърца и души, противопоставили се на ретроградното чудовище, решило да хвърли зловещата си сянка върху светлината и кълновете на живота.
И въпреки че в изгрева, в пролетта на ХХІ век отново дишат локални войни по меридианите и паралелите на Земята, нашата планета отново ще възкръсне, обляна от светлината на разума, и справедливият човек няма да изчезне от нейните простори. И този вечен и непобеден човек отново ще прочете своята история. Защото човекът, където и да живее сега, в каквито и пристрастия да се увлича, винаги ще има своята единствена родина. А родината е по-силна от смъртта. Такава е логиката, както неведнъж сме се убеждавали в нашия противоречив свят. Каквато и да е била заплахата за гибелта на човека, винаги са побеждавали вечното възраждане и постоянният прогрес. Каквато и да е заплахата от война, винаги побеждава мирът. Без него ХХ век нямаше да отхвърли своите два хикса.
Навярно казвам познати думи, но поколенията не трябва да забравят, че дължат живота си на великата победа на Червената армия, на воините от Антифашистката коалиция и съпротива през онези майски дни на 1945 г.
Тогава Победата се превърна в огромна човешка въздишка.
Гълъбът на мира облетя милиони притиснати сърца и прекършени съдби, за да отприщи волята на хората за свободен труд и творчество. Но този чакан, нежен и волен гълъб, нарисуван от големия испански художник и антифашист Пикасо, всъщност излетя от пробитата каска на онзи безименен червеноармеец, на чийто гроб винаги ще гори Вечният огън на победата и признателността.
Окупацията на хитлеристите обричаше десетки страни и народи на дълго робство, а славянството - да бъде изтрито от земята. Именно затова борбата срещу фашизма се превърна в общонационална задача на всички свободолюбиви народи и промени политическото съдържание на Втората световна война. Тя придоби освободителен антифашистки характер. Съюзът на съветските социалистически републики бе главната сила в Антифашистката коалиция. Заедно със САЩ, Великобритания и Франция съветските въоръжени сили внесоха основния дял в спасяването на народите от фашисткото робство.
Вървеше война, която спасяваше не капитала, а защитаваше човека. И този човек имаше много имена. На редници. На офицери. На генерали. На маршали. На партизани. На нелегални бойци. На писатели. На художници. На творци на духа. От всички краища на Европа непобеденият човек отхвърли веригите си и погледна в бъдещето. Именно той не допусна сънят на разума да обладае себеподобните, защото гласът му, макар и прострелван, и затриван в дните и нощите на кафявата чума, зазвучаваше над планетата с още по-голяма сила и мъжество. Непобедими и вечни имена. Рафаел Алберти, Луи Арагон, Салваторе Куазимодо, Никола Вапцаров, Мигел Ернандес, Юлиус Фучик, Назъм Хикмет, Иво Андрич, Константин Симонов, Михаил Шолохов, Бертолд Брехт, Иля Еренбург, Пол Елюар, Анна Зегерс, Кете Колвиц, Марк Шагал, Илия Бешков, Дмитрий Шостакович, Ренато Гутузо... изградиха интелектуалното лице на Европа в навечерието на Победата!
Битката беше на живот и смърт. В нея извършиха героични подвизи и съпротивителните движения в Югославия, Полша, Гърция, Италия, Белгия, Норвегия, та дори и в самата Германия. А българската антифашистка борба даде най-свидни жертви: комунисти, земеделци, ремсисти, отечественофронтовци, интелектуалци, поети. Денят на победата е и част от героичната история на българския народ. Единадесет хиляди българи загинаха в Отечествената война. Тяхната саможертва край Страцин и Соболч, Мур и Драва, в Сърбия, Унгария, Австрия, вписа родината ни в семейството на демократичните антифашистки нации.
Денят на Победата трябва да се помни и ще се помни. Човечеството ще запази характер и воля, за да не допусне отново над земята ни да се простре кафявият облак на фашизма. Днес неговите прояви, къде по-приглушени, къде цинично откровени, проверяват бдителността на непобедения човек. Новият ред на земята вече затъва в своята неоправдана философия. Защото човекът е призван от истинското си присъствие на прекрасната и разорената ни от войната земя да пази живота. Той, непобеденият човек! 9 май 1945 г. е Денят на великата му Победа!



 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ