Право, куме, в очи...
Новите хиени
/ брой: 229
Преди два дни отмина една паметна дата. Разбира се, за онези, които имат памет. На 20 ноември 1945 г. започва Нюрнбергският процес, поставил извън закона нацистката идеология. Година по-късно е произнесена присъдата над лидерите и институциите на Третия райх, а принципите на обвинението залягат в Устава на ООН.
Тогава европейските вестници с въодушевление пишат, че Обвинителното заключение е дело на "оскърбената съвест на човечеството". В речта си главният обвинител от страна на САЩ Робърт Джексън казва: "Милитаризмът неизбежно води срещу основите на цивилизацията, разрушава морала на народите". Той дава документирани примери за озверяването, до което стигат обикновените немски войници. Те се хвалят, че са избивали стотици мирни жители не по заповед, а за удоволствие.
Оттогава са изминали 71 години. Много - цял човешки живот. И малко - само миг от историята. Но времето не е причина моментите на нечовешки страдания да бъдат забравени. Причината е в низостта на властите на големи и малки държави. В тяхното престъпно изопачаване на историята, в злонамерените им експерименти с модерни технологии да преформатират паметта и съзнанието на огромни човешки маси. Без да има телевизия и интернет, на Хитлер са му били достатъчни 7 години, за да разруши морала на най-просветената и най-културната по онова време нация в Европа и да я превърне в машина за зверски масови убийства. Откакто новият колективен Запад вече разполага със супер съвременни средства за промиване на мозъци, изминаха повече от 20 години.
Съзнанието на хората се обработва с нови изтънчени механизми, но по стари схеми - поне с 80-годишна давност. Сочи се врагът, създават се легенди за неговата агресивност, натрапват му се лъжовни мантри и населението е готово. Изпаднало в лумпенска екзалтация, то е склонно да тръгне след властта, като стадо подир коч, независимо какви са нейните помисли. А какви са те, можем да се досетим: врагът е същият като преди 80 години - Русия. Колективният Запад, натежал от погълнатия европейски Изток, не се гнуси да използва и осъдените в Нюрнберг идеологически похвати.
Сигурно неслучайно в навечерието на паметния 20 ноември въпросният Запад за пореден път отхвърли резолюцията на ООН срещу героизацията на нацизма, расизма и ксенофобията. 115 страни я одобриха. 55, между които целокупният ЕС, се въздържаха и само три бяха категорично против - САЩ, Канада и Украйна. Нима тези 58 достойни представители на цивилизацията изпитват носталгия по нацизма и нямат нищо против расизма и ксенофобията? Изглежда е така. На всичкото отгоре не се срамуват да го демонстрират. Иначе не може да се обясни съставът на тази "великолепна тройка": откровения неонацистки режим в Киев и най-ревностните му защитници Вашингтон и Отава. Въздържалите се срамежливо се присъединяват към тях. Повтарят поведението на предшествениците си от европейските правителства в края на 30-те години. Тогава си казваха: "Нацизмът е отвратителен, но ако Хитлер нападне СССР, ще го подкрепим". Сключиха с него пактове, явни и тайни споразумения, но малко след това им се случи онова, което логично следваше от пъзльовската им политика. Тук прилягат думите на американския кинорежисьор Стенли Кубрик: "Големите държави са като бандити, малките като проститутки".
Интересно каква щеше да бъде съдбата на "героична" Европа, ако Червената армия, срещу която днес изливат помия, беше спряла "окупаторския" си поход на своите граници. Щеше ли Краков да оцелее, щяха ли Шчечин и Вроцлав да носят тези имена, щеше ли Вилнюс да бъде столица на Литва, щяха ли Силистра и Балчик да бъдат български? И още много неудобни въпроси от териториално и морално естество може да се зададат. Но няма смисъл. Историята е отговорила отдавна. И пак ще отговори на онези, които я забравят и извращават. Те предпочитат само да щипят факти от нея и да ги поставят в несвойствения им контекст на собствените си порочни амбиции.
Съвременна Полша, която е сред знаменосците на русофобията, вече е напълно завладяна от вируса на ксенофобията. Тя няма нищо против да бъде и плацдарм за ново нападение срещу Русия. Там осем години преди "анексията" на Крим в официоза "Жечпосполита" се появи едно бижу на "демократичната" полска мисъл. Проф. Павел Вечоркевич с покруса пише за изтърваните от Европа възможности, когато заедно с Хитлер не е нападнала СССР. "Ако бяхме на страната на Райха, бихме могли с Хитлер да приемаме в Москва парада на победоносните полско-германски войски". През лятото на 1945-а наистина имаше парад и в Москва, и в Берлин. Но той изглеждаше по съвсем друг начин и победителят беше друг.
В онези години, от които мнозина от сегашните европейски лидери явно продължават да черпят вдъхновение, Чърчил беше казал: "Полша е хиената на Европа". Не станаха ли днес хиените много? Ще се справи ли с тях "оскърбената съвест на човечеството"?