15 Ноември 2024петък03:32 ч.

Най-известните двойкаджии, или успех въпреки оценките

Големите университети на някои прочути политици, писатели и милионери са упоритостта и житейският опит

/ брой: 176

автор:Альона Нейкова

visibility 4860

Всеки знае, че в училище, а и в повечето семейства държат децата да имат отлични оценки. Това се приема едва ли не като гаранция за успехи и в живота. Но съществува мнение, почти антипедагогично, че да не бъдеш добър ученик изобщо не е срамно. А понякога дори може да се превърне във важно стъпало по пътя към славата.

Историята помни доста примери на вундеркинди, които, като пораснат, не могат да развият способностите си. Но пък други личности, които през детските си години не блестят с постижения в училището или университета, в зряла възраст постигат световна слава и признание.
Сред класическите примери за лоши бележки в школото и последвалата международна известност е Уинстън Чърчил. Въпреки че е най-голямото дете в аристократично семейство, момчето от малко се проявява като калпазанин и изпитва крайно отвращение към ученето. Отрано решава, че четенето не просто е уморителен процес, но и абсолютно безполезен. На 9-годишна възраст го записват в частното училище "Св. Джордж" в Аскът, където истински усеща всички прелести на английското образование. Изоставащите възпитаници там се наказват с редовен бой и Уинстън разбира на собствения си гръб какво означава това. Любопитно е, че никой от преподавателите не смята, че бъдещият министър-председател на Великобритания е глупав: често го заварват надвесен над дебела книга. Но усърдното залягане над уроците му е абсолютно чуждо и младият лорд не бележи никакъв прогрес в школото. Вместо да учи латински и древногръцки, ходи на допълнителни занятия по родния си английски. Може би именно това е от най-голяма полза за прочутия политик и държавник, който дори получава Нобелова награда за литература.
Самият Оноре дьо Балзак отбелязва, че сред най-сериозните му проблеми в детството са наказанията от страна на учителите и студеното отношение на майка му. На 8 години е изпратен във Вандомския интернат на ораторианците, съчетаващ правилата на манастир и затвор, където с дни го заключват в тъмни малки стаи за наказания, тъй като не е бил ученолюбив. Там обаче момчето се отдава на книгите. Но поради ниските си оценки дори не успява да премине в следващия клас на интерната и се премества в лицея Шарлеман в Париж. Продължителното пребиваване в студените помещения се отразява на здравето на Балзак - той отслабва и става много апатичен към всичко. Посещава още няколко учебни заведения, но никъде не блести със знания. В крайна сметка, баща му просто се отказва да направи от сина си учен, давайки възможност да подреди самостоятелно съдбата си. Светът трябва да е много благодарен за това решение, което се оказва изключително пророческо и дарява европейската литература с един от ярките основоположници на реализма.
Импровизираният списък с двойкаджиите не би бил пълен без присъствието в него на финансов гений, на когото лошите оценки в училище не са попречили да натрупа цяло състояние. За целта най-подходящ е Ричард Брансън. В училище бъдещият основател на корпорацията Virgin Group не може да върже и две думи, заеква и отчаяно се изчервява, когато го изпитват пред дъската. Едва като възрастен милиардерът разбира, че всъщност страда от дислексия. Сред симптомите на това неврологично отклонение е неспособността за четене и разбиране на прочетеното, но пък понякога се наблюдават феноменални способности в други направления. Когато Брансън е дете, специалистите още не са наясно с наличието на този проблем. Затова мнозина смятат за глупак бъдещия почетен рицар на Великобритания, собственик на конгломерат от компании, бизнесмен и филантроп.
Известният руски учен и философ от полски произход Константин Циолковски като малък е боледувал от скарлатина и вследствие на инфекциозното заболяване има проблеми със слуха. Понеже чува само откъслечни фрази, не внимава на уроците и започва да получава лоши оценки. На 13 повтаря годината, а след това изобщо го изключват от школото за незадоволителен успех. Макар че Циолковски никъде и никога повече не посещава училище, все пак остава тясно свързан с образователната система. Само 6 години по-късно успешно полага изпит за преподавател и получава официално направление за работа от Министерството на просветата.
Детството на Томас Едисън минава под щастлива звезда. Израства в семейството на обикновен работник и бивша учителка, които много го обичат и му позволяват абсолютно всичко. Но щом навършва 7, родителите го записват в училище, където за най-малко провинение или непослушание се прилагат физически наказания. Томас още на втория ден заявява, че не иска да е част от образователната система, а предпочита да разрушава пчелни кошери и да краде птичи яйца. Бащата на бъдещия създател на лампа с нажежаема жичка го убеждава, че школото е неизбежна необходимост. Момчето обаче продължава да получава двойки по всички предмети, а само три месеца по-късно един от преподавателите съветва родителите му да си го приберат вкъщи като умствено изостанал. Но майката на бъдещия изобретател и притежател на рекорден брой патенти - 1093, изцяло се посвещава на образованието на сина си у дома. В крайна сметка момчето, наречено от учителя си "дебил", не просто става успешен инженер, но и натрупва огромно състояние.
Късмет с училището няма и Андрей Тарковски. Когато завършва втори клас, започва Великата отечествена война и бъдещият режисьор е евакуиран със семейството си в провинцията. Детството на момчето е гладно и страшно, не може и дума да става за образование, камо ли качествено. По-късно един от първите независими творци в съветското кино има големи проблеми с дисциплината. В юношеските години се увлича от американската мода и музика. Училището смята за временно недоразумение, защото е убеден: истинският живот е навън. В дипломата за средно образование има четворка само по литература, по останалите предмети - тройки и двойки. Все пак успява да стане студент в Московския институт по изтокознание, но много бързо разбира, че следването там е безнадеждно занимание. Бъдещият автор на киношедьоврите "Иваново детство", "Андрей Рубльов", "Соларис", "Сталкер" и "Жертвоприношение" проумява, че трябва да набляга на житейския опит, който смята за най-важния си университет.


Уинстън Чърчил

Оноре дьо Балзак

Ричард Брансън

Константин Циолковски

Томас Едисън

Андрей Тарковски

 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ