Напъна се хегемонът и роди списък

Вчера САЩ умалиха земната повърхност с една шеста. Русия вече я няма. Във Вашингтон я зачеркнаха. Съставиха черен списък, в който включиха цялото й държавно ръководство и бизнес. Най-после бе публикуван обещаният още през лятото "Кремълски списък" с имената на хора, контактите с които не се препоръчва и Вашингтон ще наказва. Там са и премиерът Медведев, и външният министър Лавров, и военният Шойгу, и парламентарните шефове, и говорителят на Кремъл Песков, и цялата президентска администрация. Там е дори омбудсманът по правата на децата. Кой ли го няма! Да ги видим сега руснаците как ще си прокарват газопроводите, как ще си строят АЕЦ-овете, кой ще им купува оръжието, как ще дразнят "глобалния хегемон" и ще конкурират с него, потриват ръце щатските корифеи на политическата мисъл.
Господата надминаха себе си. Списъкът е документ, достоен за психоанализ на авторите. В него трудно може да се открият критериите, по които е съставян. Там са и близки, и съвсем далечни на Путин личности. Сред "забранените" бизнесмени имат честта да фигурират дори такива, които отдавна са американски или други чужди граждани. Както каза един руски сенатор, натоварените с отговорното дело чиновници са отворили телефонния указател и са преписвали. Други са ровили в списъците на "Форбс". Мърлявата работа неочаквано разочарова дори известния със своята нелюбов към Путин бивш посланик на САЩ в Москва Майкъл Макфол. "Кремълският доклад" е небрежна работа. Тя можеше да бъде свършена без подобно смехотворно и безсмислено изброяване на имена. Там има олигарси без връзки с Путин и дори такива, които са против него. А други въобще ги няма. Аз можех да направя това за няколко минути, а те с месеци мъдриха списъка", написа дипломатът. Получи се: напъна се хегемонът и роди... списък.
А може би, списъкописците са били вдъхновени от яростно заклеймяваната сталинска практика "няма човек, няма проблем". Като не могат да се справят с омразната Русия по друг начин - по-скоро, като не им стиска, слагат я в черна папка. Запокитват папката в най-дълбокия шкаф, изтупват ръце от праха и - готово. Русия я няма. И още един модел от далечната съветска практика са взаимствали стратезите - публично обявяване враговете на народа. Още повече, че законът, изискващ съставянето на фамозния списък, официално се нарича "За противодействие на противниците на Америка чрез санкции". А в случая става дума за враговете на "хегемона", следователно - за "най-страшния враг". Явно такава е плитката логика. Толкова е плитка, че се налага голямо главоблъскане, за да се открие реалната цел на занятието.
Целта обаче се отдалечава заедно с хоризонта. Досега нито едни санкции не са я постигали. Те не успяха дори срещу такива "дребни" противници на САЩ като Куба, Северна Корея, Иран. Колкото до Русия, тя десетилетия наред е била под санкции по една или друга приумица на американски политици със слаби нерви. Искат да принудят Москва да си промени политиката. Да се върне към "топлите връзки" с Вашингтон от 90-те години. Да отвори заводите и научните си институти за разпродажба на безценица, както това ставаше при Елцин. И най-важното: да съсипе армията си и да сдаде позициите си навсякъде по света. Това с тъпо удоволствие правеха и Горбачов, и Елцин. Напоследък вашингтонски политици признават, че тогава САЩ са пропуснали шанса, като не са настояли Русия да унищожи ядрения си арсенал. Сега си скубят косите и търсят реванш. Всичко щеше да върви по мед и масло, ако в Кремъл не се беше появил Путин. Любопитно е, че в списъка само той - "най-голямото зло", липсва. Руският лидер вчера дори каза, че е обиден от този "съществен пропуск".
Шегата наистина е единственият сериозен начин, с който нормален човек може да реагира на напъните на "хегемона". Обидени, че не са в елитния списък, са над 70 на сто от руснаците, сочат блицанкети. Със санкции искат да ги отблъснат от сегашното ръководство на страната и на предстоящите президентски избори да изберат удобна и приемлива за САЩ персона. Не разбраха ли във Вашингтон, че не става. Докога като лисица ще вървят подир коча и ще чакат нещо да му падне. Колкото повече демонизират Путин, толкова повече сплотяват руското общество около него.
Има още едно неприятно за санкциофилите обстоятелство. За разлика от руснаците в Европа нямат особено чувство за хумор. Там списъкът предизвика други чувства - от тревога до гняв. Т.нар. партньори и съюзници знаят, че ще са сред първите потърпевши. На свой форум германски бизнесмени се оплакаха от санкциите и настояха за отмяната им. В парламента на Белгия бе внесена декларация със същото искане. И това е само началото. Сега ще последва и трудност за българското председателство на ЕС. Колкото и да се дърпат началствата от темата, няма как да избягат от ясна позиция по нея. Работата е, че или я нямат, или ги е страх да я обявят. Свикнали са да се ослушват. Този път обаче няма да им се размине.