НАП засмука над 51 хил. лева от раковата болница
Чиновничка отсече, че националният регистър не е медицинска дейност
/ брой: 272
"Националният раков регистър не е медицинска дейност и трябва да бъде обложен с ДДС", отсякла чиновничка от данъчното, след като НАП проверявала раковата болница от октомври 2009 г. до април 2010 г., научи ДУМА вчера.
На опита на специалистите да обяснят какво представлява регистърът и на предложението им данъчните да потърсят експертно мнение, данъчната инспекторка отговорила: "Аз виждам и знам!". Оказало се, че според нея "медицинска дейност" е когато лекарят се вижда с пациент или когато медицински специалист провежда лечебни процедури.
Националният раков регистър съществува от 1952 г. и до края на 2005 г. като всички останали медицински дейности в лечебни заведения е финансиран от МЗ. След като през 2006 г. НЗОК започва да плаща медицински дейности на лечебните заведения по клинични пътеки, дейностите като раковия регистър, ТЕЛК, ОРАИЛ и др. се финансират от МЗ. Всеки месец по определена методика регистърът получава средства от МЗ за поддръжката, обясни за ДУМА доц. д-р Здравка Валерианова директор на Специализираната болница за активно лечение по онкология (СБАЛОЦЕАД). Преди да ръководи болницата, доц. Валерианова бе директор на раковия регистър.
Данъчните обяснили, че болницата трябва да внася ДДС в НАП върху сумите, които получава от МЗ за поддържане на регистъра, тъй като според тях това не е медицинска дийност и останали непреклонни дори след като били представени експертни мнения, включително и от министъра на здравеопазването.
Болницата вече е внесла над 51 хил. лв. (главницата) - начисленият ДДС за периода 2007-2008 г. С лихвите сумата е трябвало да възлиза на около 70 хил. лв.
Тъй като от СБАЛО не получили отговор на жалбата си до крайния срок - 16 ноември, канят се да подадат съдебен иск в административния съд срещу НАП.
От какви разходи трябва да спести сега болницата и на какво се равняват тези 51 хил. лв. попитахме директорката на болницита. На първо време се налага да се пести от и без това невисоките възнаграждения на персонала, поясни доц. Валерианова. Тя пресметна още, че тези пари се равняват например на няколкомесечен ремонт на линейния ускорител, или на лекарствата на стотици пациенти. "Вместо да инвестираме в нова апаратура, ние трябва да плащаме на държавата данък затова, че някой чиновник е решил, че това не е медицинска дейност", казва Валерианова.