На 6 пенсионирани учители идва един млад

Има някои изненади в данните за образованието през 2011 г., обнародвани завчера от НСИ. Те само потвърждават отдавна известни тенденции, които обаче се очертават достатъчно очебийно от сухите числа на националната статистика. Два са особено тежките проблеми, които се открояват в нашето средно училище - състоянието на учителския състав и сривът в професионалното образование 
Броят на учителите в България (по-скоро на учителките, защото 84,5 на сто са жени) продължава да намалява - от 47 230 педагози през миналата учебна година сега са останали 46 245. Около 1000 учители са излезли от системата за една година, а закритите училища са само 5. Учениците също са по-малко - с 15 371 (за 2011/2012 г. те са 781 665). Това, което вещае обаче скорошен срив в средното образование, е възрастовият състав на хората, на които е поверено младото поколение. До 34 г. са общо 4296 учители (9,3 на сто), а под 25 г. са само 280 души (0,6 на сто). В същото време над 60 г. са 1697 човека (3,7% от учителския състав), а над 55 г. са общо 9688 учители (почти 20 на сто). Което означава, че в близките 9 години училището ще напуснат една пета от педагозите, а на мястото на 6 пенсионирани учители постъпва 1 млад.
Ако направим сравнение със завършилите висши училища със специалност педагогика в степен бакалавър и магистър, през 2011 г. те са 3411. А в училище работят едва 280 души. Няма нужда от много сметки, за да се види, че младите хора, в чието обучение за учители държавата инвестира пари,

не постъпват на работа в училището

а търсят други по-престижни и по-доходни поприща. Освен това проста сметка по данните на НСИ показва, че от приетите всяка година в специалности за учители около 1000 не завършват тези специалности - т.е. по време на обучението си са се преместили в други, "по-атрактивни" специалности. Това се знае от години и без НСИ, но държавата не е взела и не взема никакви мерки. Нито пък въвежда каквито и да било стимули за привличане на младите педагози към работа в професията им. При подобен проблем в Австрия преди няколко години правителството реши, че абсолвенти отличници от всички специалности ще получават над средната за страната заплата в течение на три години, ако постъпят на работа в училище. Мярката действа, а австрийската образователна система не е застрашена от обезлюдяване. Финландия, Южна Корея, Сингапур водят целенасочена държавна политика спрямо учителството - там за училището се подбират изрично най-добрите дипломанти на вузовете и за тях съзнателно е въведено високо заплащане. Учениците от тези три страни заемат челните места по равнище на знанията си в международното изследване PISA...
Да добавим и нещо много тревожно, което ни показва националната статистика. Докато учениците в общообразователните училища са намалели в последната година с 6700 (с 1,1%), в професионалните училища децата са с 15 800 по-малко (намалението е с 9,8%). Този спад не можем да припишем на демографията. Вероятна причина е, че

образованието в техникумите запада

и престава да бъде атрактивно за младите. А именно професионалното образование се възприема в Европа като важен лост за напълване на индустрията със средни квалифицирани кадри. Впрочем колко и каква индустрия има в България?  
Няколко неща правят впечатление. Очаквано са се увеличили децата в детските градини - с около 5000. Сега те са 228 хиляди и това вероятно се дължи на въведеното задължително обучение на 5-годишните деца. Макар да е очевидно, че само част от малките са постъпили в предучилищни групи. В същото време обаче броят на детските градини в страната е намалял от 2138 на 2112, което също тъй очевидно означава струпване на повече на брой деца в една група. Обнадеждаващ факт е, че леко са намалели отпадащите ученици в общообразователното училище. През миналата учебна година са престанали да посещават училище 18 766 ученици. Най-много са отпадналите "по семейни причини" - около 7000 деца, или 47,5% (под този индикатор НСИ скрива бедността). Прави обаче впечатление и още нещо - отпадналите ученици по причина "заминаване в чужбина" са се увеличили до 31,8% от напусналите училището. И тгова само показва колко български

млади семейства са напуснали "тази прекрасна страна"

за една година?
След като новият проектозакон на ГЕРБ за училищното образование породи масово недоволство, защото предвижда държавата да дава издръжка и на децата в частните училища, НСИ дава отговор колко са чедата на "средната класа", която според МОМН може да си позволи да плаща: 6257 деца учат в частни училища - 1% от всички български ученици. Т.е. 99 на сто от българчетата учат в хронично недофинансираните от държавата публични училища, а 1 процент ползват благата на "охолното" образование. Това е положението.
Във висшето образование също има любопитни неща. През 2011/2012 г. студентите са намалели с около 1000 спрямо предишната учебна година. Доброто обаче е, че се е увеличил нетният процент на записване, макар и с 0,1% - сега този показател, който се наблюдава от ЕС, у нас е 42,6. Което говори добре за квалификацията на населението, като се има предвид, че през 2000/2001 г. процентът е бил само 26. Друг въпрос е какво е качеството на обучението при така широко отворения вход и още по-широко отворения изход на висшето ни образование. В момента студентите в България според НСИ са 280 292. Има силно намаляване на студентите в колежите, които обучават по закон само в първата образователна степен - професионален бакалавър (някои незаконно обучават и бакалаври, та дори магистри). Учащите се в тях са намалели от 25 511 на 16 210 - с 9300 души. Причината е, че някои колежи набързо бяха преобразувани от парламента в по-висок ранг - в специализирани вузове с разрешено обучение на бакалаври и магистри. Затова и студентите в университетите и специализираните вузове са се увеличили от 255 659 на 264 082 - с 8400 човека. Ясен отлив обаче - на близо 5000 студенти, има от частните вузове, в които се обучават около 18,8% от всички студенти. Само че кой у нас използва статистиката за анализи, камо ли за взимане на правилни решения.    
Любопитна картина дават данните за обучението на студенти по специалности. Тя показва, че държавата

хал хабер няма защо отпуска държавен прием

по професионални направления и за какво обучава студенти в тях. През учебната 2011/2012 г. най-много студенти има в направление "Стопански науки и администрация" - 60 656 (21,6 на сто от всички студенти). Следват техническите науки с 36 796 студенти, обществените са с 32 474 студенти. Четвърти, моля ви се, са специалностите за учители - 18 018 студенти. След това идват хуманитарните специалности с 13 930 студенти, право - 11 263 студенти. Природните науки имат 1406 студенти. А тези, от които в цял свят се чака модерна икономика - бъдещите физици и химици, както и математици, у нас са съответно само 3779 и 590!
Картината на завършилите през 2011 г. висшисти (общо 55 850) още по-добре показва  пълния хаос. Най-много са завършилите "Стопански науки и администрация" - 17 077 души (30,6 на сто от всички завършили)! Единственото място, където донякъде може да се добие представа как се реализират тези студенти, е рейтинговата система на висшите училища. В нея класацията по показател "реализация" за това направление показва, че средно около 50 на сто от завършилите студенти остават безработни... Има ли някаква политика държавата, за какво финансира това обучение, не може да се каже. В същото време технически специалности през 2011 г. са завършили само 6565 души (11,8 на сто от завършилите). С физика и химия са се дипломирали 803-ма, в природни науки - 336 души, математика - 152-ма. Ето ги на тепсия в НСИ приоритетите на България - малко бачкатор в модерни производства и технологии (и малко такива производства изобщо), много директор. Е, в 50 на сто безработен, но това си е избрал. Либерален пазар. С парите на данъкоплатеца.    
 Има малка изненада по отношение на преподавателския състав във вузовете. Преподавателите са се увеличили с около 300 души и сега са 14 000. Това са реално съществуващите преподаватели, работещи на основен трудов договор. От тях около 40 на сто са пътуващи, а от професорите

56% преподават в повече от един вуз

или са пенсионери, става ясно от статистиката. Това пък е т.нар. "куфарно висше образование", с което никоя власт от години не се наема да се справи. Министър Сергей Игнатов приказваше, че никъде по света няма такова нещо и то не е редно. Но не си мръдна пръста да поправи Закона за висшето образование, който разрешава един преподавател да легитимира два вуза. А обещаваният вече три години от Игнатов нов закон, който на няколко пъти уж беше "почти готов" и за правенето му се ангажираха ректори и работни групи, харчеха се държавни пари, потъна тихомълком в небитието. И най-вероятно няма да се появи изобщо до края на мандата на ГЕРБ.
С най-голям интерес академичните общности очакваха да се появи статистиката на НСИ за броя на хабилитираните лица, след като от март миналата година влезе в сила избутаният агресивно напред нов закон на Игнатов - Закон за развитие на академичния състав. Форумите в интернет са пълни с цветисти "благословии" от страна на преподаватели и учени по адрес на безконтролното масово и

припадъчно "производство" на професори и доценти

без всякакви сравними критерии за научен принос. И понеже всичко се прави "на местно ниво", почти няма как да се разбере истинският брой на новите носители на тези тъй желани титли (пардон, длъжности). В края на февруари т.г. ДУМА поиска от МОМН по Закона за достъп до обществена информация справка за броя им, министерството прати данни от 7 март, че за една година имаме 200 нови професори и 136 нови доценти. Бърза справка на ДУМА в три конкретни университета показа, че данните на МОМН са занижени от 1,5 до 5 пъти спрямо реалните бройки на новите хабилитирани. Две седмици по-късно по искане на председателя на ресорната парламентарна комисия Огнян Стоичков МОМН прати същата справка в НС, но в нея новите професори бяха вече 249, а доцентите - 305. Но и тези числа са занижени спрямо реалното положение. Затова беше интересно какво ще "каже" националната статистика.
И какво каза НСИ в данните си за преподавателите на основен трудов договор? През учебната 2010/2011 г. професорите са 1313, а през 2011/2012 г. са 1449 (само 398 са жени) - увеличението е със 136 души. Съответно доцентите са били 4833, сега са 4817 - намаление с 16 души! Коментарът тук е само едно "Хлъц!" Останалото е мълчание.
Единственият изход е Огнян Стоичков да поиска справка по телефона от самите висши училища - едно по едно, колко професори и доценти си е направило всяко от тях. Може би тогава ще бъде сметнато (с калема) колко са реално новоодлъжностените по новия закон лица в България - страната, която според президента Плевнелиев щяла да бъде "световен играч в информационните и комуникационните технологии"!